Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (10)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Летим, летим... децата веселим
19-01-2012, 10:42 | Автор: eli | Категория: Нашият дом / Моят град

Да, ама не, става дума за шапки...

В една приказка на Джани Родари от небето заваляха шапки. Всякакви. Та и тази статия е такава. Не знам защо се сетих точно за шапки, наскоро чух да ги използват като обида, "шапките дойдоха", и нещото ми се наби в главата. Накрая реших да опиша дъжда от велики шапки, който би се изсипал над Сливен в детството ми, ако... Срам, забравила съм приказката на Родари.

Заб: Думата „шапка" използвам съвсем по деЦки, не че децата не обиждат, но това е една съвсем различна тема, за друг сайт.

Започвам с плетените шапки. „Дамските" обикновено бяха от няколко ката прежда, подгънати долу. Ако плетачката решеше съвсем да блесне, се появяваха шнурчета, райета и осморки. Идеята беше шапката да е дебела и да стои права, за да Топли. Естествено трябваше да е вълнена. Сега на това нещо казват „дамско боне" и струва майка си и баща си. Моята майка имаше синя и червена такава, червената веднъж й спаси живота, по съвсем прозаичен начин, при един ветровит сблъсък с керемида. Все пак говорим за Сливен през 80-те, не че сега не духа.

Имаше и по-засукан плетен вариант, ала барета, с ажури, през които сигурно е духало (вж. по-горе). Такава носеше учителката ми по музика, розова. Може и да съм разказвала вече за нея, за шапката, защото за учителката не помня нищо, освен фамилията, Рафаилова, викахме й Ръф и Реди на някакво идиотско филмче май с мишки. Шапката обаче час по час се промушваше нагло през вратата и призоваваше хористите на хор, след часовете. Учителите я мразеха.

Гледайки списания от онова време стигам до извода, че са се носили и неплетени шапки, но тях не помня. Само кожената ушанка на учителката ми по физическо, рускиня. Беше разкошна!

Мъжките плетени шапки безспорно бяха по-скучни, обикновено черни или меланж, като терлиците. Баща ми имаше цял куп пациенти от селата с подобни шапки, обикновено ги носеха накривени настрани, като кацнали. Съмнявам се да са топлели, по-скоро издаваха някаква байовско-племенна принадлежност, поне чичовците с такива шапки винаги бяха най-червендалести и гръмогласни, и разтовареха ли благодарствените си подаръци, най-напористо си искаха обратно торбите и щайгите. Иначе все още сме в Сливен от 80-те, значи си имаме доволно шапкари (предупредих ли си предвидливо горе, че не обиждам никой, а!), но това е съвсем отделна тема, за която отдавна ми се ще да пиша, но сигурно пак ще е с хиляди уговорки.

Учителите и по-висшестоящите мъже носеха ушанки със завързани горе... ами, ушички. Или каскети, пак черни, сиви или рибена кост, все пак Ленин го има на снимка с каскет. Баща ми ходеше с нещо като барета, за която много ме подиграваха в училище. Дядо ми – с мека шапка. Беше нисичък и важно се изпъчваше, за да си я нагласи в огледалото. Баща ми е висок и винаги прикляква.

Детските шапки обсъждахме доволно някъде из сайта. Космонавтки, плетени, с пискюл, без пискюл, ушанки. Мразех ги всичките. Имах една особено „гъзарска", в червено и синьо, с формата на фес, ама иди обясни на другарчетата, че не е, а ми я е оплела леля Павлинка. Същата ми беше оплела и банския, мразех и него. Ще ми се да вярвам, че не го е правела с лоши намерения.

С шапките е свързан и първия, все още тих бунт в живота ми. Излизахме от къщи „опаковани", с ръкавици, шал задължително плетен и задължително на устата, и шапка. Махахме щастливо на баба за довиждане и зад ъгъла сваляхме шала надолу, а шапката изчезваше в чантата. А там беше пълно с учебници, учебни тетрадки, пособия, пергели, транспортири, пускащи химикали, лепила, ножици, по-късно лексикони, и шапката съвсем се сплескваше. И така й се пада!

Или шапките си валят, сред тях са червеното „боне" на мама, „баската" на баща ми, меката шапка на дядо. О не, забравих Лебеда, най-великата шапка на света! Беше бяла и огромна, от някаква изкуствена материя с дълъг косъм. Баба ми я слагаше само в много специални случаи, половин час преди да излезе я сваляше и внимателно четкаше и разрошваше, същото се повтаряше и щом се прибереше. Позволяваше ни да играем с обувките, „златата" и акордеона й, но не и да пипаме Лебеда. После оригиналът се похаби и баба си купи друг, беше по-непухкав и леко сив, и веднъж влезе в историческо пререкание с една калайджийска златарска сергия, но това вече е Сли'ен от 2000 година, сиреч не ни интересува.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (19 януари 2012 11:53)

em_125 И една любима песен.
Имах една червена плетена шапка тип момчешки фес с пискюл, с бели шарки. Купена. Забравих я  под чина в училище. Баба ми ми се накара и ме изпрати да си купя друга. Намерих същата. На следващия ден се намери и първата - някой я беше оставил на дъската наред с гъбата и тебеширите. Така се сдобих с две еднакви червени шапки тип фес с пискюл. em_103




--------------------
 
 
№2 от: Надя (19 януари 2012 17:10)

Ели страхотна си! От едни шапки правиш такава забава em_12 Чакам да обърнеш внимание на шаловете и вратовръзките em_11 Все пак не виждам шапката на моята майка - от агнешка кожа, с рунтав верев, от тия, които караха мозъка ти да закипи:):) Тук също са и многобройните забрадки на баба ми, най-ценнната от които беше унгарската.


 
 
№3 от: Айви (19 януари 2012 18:32)

 

Махахме щастливо на баба за довиждане и зад ъгъла сваляхме шала надолу, а шапката изчезваше в чантата.
em_11 Точно така правех!

  Статията ме провокира да се замисля за шапките на семеството ми по време на моето детство. Аз носех все плетени от баба шапки с пискюл, някои даже бяха с козирка и се връзваха под брадичката. Не знам как точно се наричат.Татко имаше тъмно бежова рунтава шапка с козирка, която много харесвах, а баба беше изплела на мама моден дамски каскет в бяло.


 
 
№4 от: eli (19 януари 2012 19:34)

О, за забрадките отделноem_11 Те са си класика.
Май момичето (Роси?) от "Неочаквана ваканция" ходеше със забрадка. А на мен хич не ми отиваше, и плитки си нямах, а опашките не се събираха отдолу, стърчахаem_4


 
 
№5 от: marulka (19 януари 2012 21:07)

Много, ама много обичах шапки (и още де...)! А най-много обичах моята червена шапчица, с която играх главната роля в пиесата в забавачката, трябва да имам някъде снимка с нея.... Но явно още от съвсем малка съм била очарована от шапките, защото с нетърпение съм чакала да се върне баба от работа и да си сложа нейната рунтава шапка (снимката може да я видите на профила ми, защото не съм сигурна дали мога да я кача в коментара :)

П.С. открих снимка и с червената шапчица от изписването на сестра ми, тя също е в профила!




--------------------
 
 
№6 от: tivesto (19 януари 2012 21:28)

Абе едно време си беше просто задължително да носим шапки. Тях ги търпях, но много мразех да ми сложат шала на устата! От дишането, той се заледяваше в големия студ. Иначе най-много ме впечатляваха "космонавтските" шапки и голям зор давах да ми оплетат като ТАЗИ.

Ели, с голямо нетърпение чаках нова статия от теб! Благодаря ти, че отново си сред нас!




--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (19 януари 2012 21:29)

Беше бяла и огромна, от някаква изкуствена материя с дълъг косъм. Баба ми я слагаше само в много специални случаи, половин час преди да излезе я сваляше и внимателно четкаше и разрошваше, същото се повтаряше и щом се прибереше.
Eli em_125

Еха, ми да... тези май бяха от така наречената жива вълна, дето първо се плетяха на голям номер игли, защото след като се разрешеха, се сбиваха страшно много:))) Мама имаше такава бежово жълтеникава, защото бялата вълна първо се боядисваше в специален чай, за да придобие желания цвят/да отива на палтото й/ с периферия. А ние носехме шапки с изплетени на една кука цветчета отстрани. Колко одавна беше, а сега са модерни отново.


 
 
№8 от: dani (19 януари 2012 22:50)

Дядо носеше винаги шапка каскет. Вътре имаше навити вестници - за да повдигат "фасадата" em_2
Татко имаше сиво бомбе и когато нашите ги нямаше вкъщи, тайно измъквах бомбето от гардероба , намятах мантото на майка ми и се дегизирах като "каубой". Иначе  и аз си спомням плетените шапки от овча вълна em_10  - мразех ги. Но нали ми бяха подарък от разни баби и стринки, трябваше да ги нося, а вълната така жаркаше главата ми ... em_4 
Елииии, Ели отново се появи!!!
И аз така се радвам em_6  , не... така : em_89 




--------------------
 
 
№9 от: bat_mitco (20 януари 2012 06:03)

...И ОЩЕ ШАПКИ...

"ШАПЧО И ШАПЧА"..."ПРИКАЗКИ СЪС ШАПКИ" И КЛАРА АРМАНДОВА..."БОМБЕТО И КАРТОФЕНИЯТ НОС"...ЩЕ СИ СМЕНЯМЕ ШАПКИТЕ...ПРАВИ СЕ НА ДРЪЖ МИ ШАПКАТА...ЩЕ ТИ СЛОЖА ШАПКАТА...

ШАПКИТЕ- МЕЧТА...ТЕЗИ,КОИТО ИСКАХ,АМА НЕ СЪМ ИМАЛ НИКОГА...БУДЬОНОВКА И МОРЯШКА С ДВЕ ЛЕНТИ...ЗА БУДЬОНОВКА ИМАШЕ МАЙ КРОЙКА В НЯКАКВО РУСКО ЖЕНСКО СПИСАНИЕ/..."КРЕСТЯНКА","ЖУРНАЛ МОД" И ПРОЧ./, НО ОТГОВОРНИТЕ ФАКТОРИ КАЗАХА ,ЧЕ Е СЛОЖНА И ЧЕ НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ...А МОРЯШКА МИ БЯХА ПОКАЗАЛИ И МЕРИЛИ - КОЛКОТО ДА МЕ РАЗДРАЗНЯТ...ЗНАЕТЕ КАК Е...ХАЙДЕ,МИТКО СТИГА ТОЛКОВА,ТЯ Е НА ЕДНО МОМЧЕНЦЕ...ЩЕ ТИ КУПИМ И НА ТЕБЕ...АМА ДРУГ ПЪТ...А БЕШЕ ЗНАМЕНИТА...С БРОДИРАНА КОТВА, С БРОДИРАНИ НАДПИСИ ПО ЛЕНТИТЕ...

ШАПКАТА - СБЪДНАТА МЕЧТА...МЕКАТА ШАПКА НА ДЯДО МИТЬО...МАСЛЕНОЗЕЛЕНА...МАРКА БРИСТОЛ...С НЕЯ СЕ БЯХ БАРНАЛ КАТО ПРАВИХМЕ ВАКСАТА НА ОНЯ КАРНАВАЛ...РАЗХОЖДАЛ СЪМ СЕ В ДЪЖДОВНО И МЪГЛИВО ВРЕМЕ ИЗ ЕЛЕНА С НЕЯ И ШЛИФЕР С ВДИГНАТА ЯКА...ОТ ОБРАТНАТА СТРАНА НА РЕВЕРА - СТРЕЛБИЩАРСКА ЗНАЧКА НА ЕЙСИДИСИ...АГЕНТ РОК...ХАРД РОК... em_108

СЛАГАЛ СЪМ МНОГО И ШАПКИ НА ДРУГИЯ МИ ДЯДО - СТЕФАН...ТОЙ БЕШЕ ЖЕПЕЕЦ И СЪОТВЕТНО УНИФОРМЕНИТЕ ФУРАЖКИ БЯХА ВАЖЕН АКСЕСОАР ВЪВ ВОЕНИЗИРАНИТЕ  ИГРИ ИЗ ТРЪМБЕШКИЯ СТАДИОН...




--------------------
 
 
№10 от: Цонка (20 януари 2012 09:48)

Аааа... Бат Митко, напомни ми за Павел Корчагин... em_67 Любим образ от най-най-ранно детство. "Искам да гледам за баткото с шапката..." - така съм се тръшкала.
А моряшката шапка, за която разправяш, ми напомни, как от училище бяха организирали екскурзия до Москва и Ленинград, а мен не ме пуснаха, защото малко преди това бях лежала в болница заради сътресение на мозъка. Така мечтаех да отида... em_31 И знаете ли какво си представях, че ще си донеса от Съветския съюз? Униформа на стюардеса. em_111 С онази шапка... Сякаш те, униформите на стюардеси, се продават в Съюза на всеки ъгъл.




--------------------
 
 
№11 от: eli (20 януари 2012 10:22)

Опитвам да се сетя дали някога съм мечтала за някоя конкретна шапка като дете, но май не съм. Първата шапка, която наистина пожелах, беше на Аланис Морисет, сигурно ще се сетите за клипчето.  А първата, която си купих, беше точно тип железничарски каскет, син, от нещо дочено, бях на зимен лагер на Златните. Годината не ми се пресмята, обаче се носехме тупирани, слушахме Милена, Мили Ванили и Роксет (ама комбинация!) и с каскета се чувствах адски оригинална, нищо че все ми падаше на по-засуканите стъпкиem_11Като се върнах, дядо ми го прибра, защото бил мъжки, познавало се по копчето отгореem_15


 
 
№12 от: mchukanov (20 януари 2012 15:07)

  Леле, Елииии, немА си работа, та пална чивията на Бат Митко em_113

Цитат: bat_mitco
ШАПКИТЕ- МЕЧТА...ТЕЗИ,КОИТО ИСКАХ,АМА НЕ СЪМ ИМАЛ НИКОГА...

  И веднага нахлу истеричното желание да си напъхам главата в пожарникарска каска, пилотски шлем, скафандър на космонаФт, ония мечешките калпаци на английските кралски гвардейци, искам и гвардейския калпак с онуй, дъъъългото перо, на гвардееца пред мавзолея... em_83

... хм, дали не забравих да спомена меракът да чуя каквото се чува в танкистки шлемофон, да набия една каска с моята em_41 , а как ли изглежда светът през шлема на хокейните вратари, ами ония широкополите леярски шапки с едни тъмни очила на периферията - малеее, и Атос, Портос, Арамис и д'Артанян  ще стана em_10 ми ония странните неща, дето си нахлупваха електроженистите em_47 и моряшките шапки - едни широкополи, с периферия, падаща къмто гърба.. искам бе em_82 пък фесът май бил персийски em_17 ами бродираните тубитейки - така ли се казваха em_18 за дългите неща, дето си кичеха с пера индианските вождове няма и да си помислям - горките кокошки изобщоооо - с шапкоподобно си се сдобиваш с нов свят, какви ли не мисли озаряват подшапковото пространство em_61
em_18

... сега за утеха ще си сложа ей това кепе

em_23 em_44 em_58

 

Ели, em_125

 

ПП Да не пропуснем, че с шапките поемаме и известен ангажимент към околните, справка


 




--------------------
 
 
№13 от: bat_mitco (20 януари 2012 20:16)

Цитат: mchukanov
Леле, Елииии, немА си работа, та пална чивията на Бат Митко

ДАА, МЛАДЕНЕЕЕЕ...МАЛКО СЕГА ОБАЧЕ ЩЕ ЗАПРИЛИЧАМ НА ОНЯ В "УЛИЦАТА" ДЕТО КАЗВАШЕ "ИСКАМ ДА ИМАМ ТАКАВА КОЛА,АМА ИМАМ ТАКАВА..."

ЗА ШАПКИТЕ, КОИТО ИМАХ...НАЙ-РАЗЛИЧНИ СЪМ НОСИЛ...ЕДНА ТЪМНОЗЕЛЕНА ТИП КОСМОНАФТ...МАЛКО СЪС ФАСОН КАТО КАЧУЛКИТЕ, КОИТО РИЦАРИТЕ НОСЯТ ПОД ШЛЕМОВЕТЕ...ИМАМ НЯКЪДЕ СНИМКИ С НЕЯ...

ЛЯТНО ВРЕМЕ СЪМ НОСИЛ ДОСТА СЛАМЕНИ ШАПКИ...НЯКОИ БЯХА ДОСТА ЗДРАВИ...ПО ТОВА ВРЕМЕ РЕДОВНО МИ ТЕЧЕШЕ КРЪВ ОТ НОСА, ТА СЕ ПРЕДПОЛАГАШЕ ,ЧЕ НЕ Е ДОБРЕ ДА МИ СЕ ПРЕТОПЛЯ ГЛАВАТА...

НЯКЪДЕ ИМАМ ЕДНА МНОГО ГОТЕНА СНИМКА,НА КОЯТО СЪМ С ШАПКА С КОЗИРКА  И БАЛТОН...ЩЕ СТОЯ ДОБРЕ ДО ЦОНКА С НЕЙНИЯ НЕОТРАЗИМ ХИПАРЛИВ КАСКЕТ...

...А ЗИМНО ВРЕМЕ...ЗИМНО ВРЕМЕ - ИЛИ УШАНКА, ИЛИ СКИОРСКА - С ПИСКЮЛ...ОТ ТИЯ ПОСЛЕДНИТЕ ИМАХ ЕДНА,СИНЯ ОТ РУМЪНИЯ МИ Я БЕШЕ ДОНЕСЪЛ НЯКОЙ...И НЕЯ ИМАМ УВЕКОВЕЧЕНА НА СНИМКА...ТАМ СЪМ НА ВСИЧКО ОТГОРЕ И С ВАТЕНКАТА НА ТАТКО...

КАТО КАЗАХ ТАТКО...ТОЙ НОСЕШЕ ТАКЕ - ЕДНИ ТАКИВА С НЕЩО КАТО ОПАШЧИЦА НА ВЪРХА...ПО ЕДНО ВРЕМЕ И АЗ ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ПРЕМЪДРЯМ С  ТАКОВА ,НО С ОТРЯЗАНА ОПАШЧИЦА...СЪОТВЕТНО ТОВА СТОЕШЕ, НАХЛУПЕНО НА ЕДНА СТРАНА...КАТО БАРЕТА...




--------------------
 
 
№14 от: anni (20 януари 2012 20:55)

Елиии, направо ми скри шапкатаааem_83Разкажи и за онези летните шапки с големите периферии, или за онези, дето приличаха на черво и се набираха до врата (грозна работа), и с тях изглеждаш като извънземно. Мразех шапки. И шалове. Не знам откъде ми се е появила тази неприязън, обаче така и не можаха да ме научат да ги нося. Имам спомени за  някаква бяла ушанка, която се връзваше под брадичката и с нея приличах на заек. И спомен за една мамина шапка - червена, плетена с периферия - това май е единствената шапка, която съм харесвала. Е, предполагам, че ако живеех в дивия запад, щях да си сложа каубойка, но това е нещо друго.




--------------------
 
 
№15 от: regina (22 януари 2012 21:44)

Страхотно заглавие има тази статия:):) Голяма радост!! Истински карнавал! Тази тема съм я преживяла лично, така да се каже. Съвсем неотдавна - преди десетина-петнадесет години /това прави 1997/, всъщност не: преди петнадесетина години - със сигурност е било преди 1998, на един купон в къщи преоткрихме ШАПКИТЕ. Наизвадихме де що шапки има и стана много весело. Само една ШАПКА задава типажа. Снимки оттогава няма, но можете да си представите: пепитено бомбе+лула = Шерлок Холмс, черна дамска филцова шапка с къса периферия върху мъжка глава + цигулка = циганин-музикант, сламена шапка във вид на обърната кофа със шампирани цветя върху сериозна мъжка физиономия с очила с рогови рамки = идиот, барета + вълнен шал = художник и т.н. Беше много иновативен купон, после редовно играехме тази игра, но радостта от откритието на този вид забава беше несравнима. Ето тук един запечатан миг от по-късни години.

Аз също не обичах шапки, но малко след детството мечтата ми стана да имам "пилотка". Имам смътен спомем, че това някак си бе свързано с филма "Бразилия". Като студентка /80-те години/ в София успях да си поръчам яркочервена такава  - прилича на военно кепе, на кепе на руско пионерче, на шапка на  стюардеса от онова време. Носех се гордо с пилотката в София, но като се прибрах веднъж с нея в Бургас, чух коментар зад гърба си: "Ей такава шапка ще ти купя", мисля че беше обръщение на баща към малката му дъщеря.



Не знам как на Ели и е хрумнало да озаглави статията по този начин, но за мене това е най-точното заглавие:):):)


 
 
№16 от: Цонка (23 януари 2012 17:08)

- Нали ти казах да не го закачаш!
- Да, ама не каза защо!
em_11
За съдбата на някои шапки... /ако не зареди --> 06:20/




--------------------
 
 
№17 от: Цонка (24 януари 2012 19:21)

Цитат: bat_mitco
НЯКЪДЕ ИМАМ ЕДНА МНОГО ГОТЕНА СНИМКА, НА КОЯТО СЪМ С ШАПКА С КОЗИРКА И БАЛТОН... ЩЕ СТОЯ ДОБРЕ ДО ЦОНКА С НЕЙНИЯ НЕОТРАЗИМ ХИПАРЛИВ КАСКЕТ...

Ето ни двамата с Бат Митко! С шапките! em_75 В градската градина на град Толбухин ;)  На един 24 май... em_75




--------------------
 
 
№18 от: tanya_att (24 януари 2012 19:40)

Уникална снимка, Цоне! :)


 
 
№19 от: bat_mitco (24 януари 2012 20:09)

Цитат: tanya_att
Уникална снимка, Цоне! :)
 

ДУМИЧКАТА УНИКАЛНО СЕ УПОТРЕБЯВА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В ОКОЛО СТО ПРОЦЕНТА ОТ СЛУЧАИТЕ НЕ НА МЯСТО...ТУК ОБАЧЕ СИ Е НАПЪЛНО НА МЯСТОТО...

...24 МАЙ... em_47 ИЛИ МАЙ БЕШЕ ПЪРВИ ЮНИ... em_109 С БАЛТОНИТЕ...А АЗ СЪМ ДАЖЕ С МАРТЕНИЦА... em_75 

И КАК СЪМ СМИГНАААААЛ... em_9 ВУЙЧО МЕ УЧЕШЕ ДА СМИГАМ НА ГАДЖЕТАТА...НА НЕГОВИТЕ,ДЕ...ДА НЕ ГОВОРЯ КАК ИМАМЕ МНОООГО СХОДНИ...(Д) УШИ...




--------------------
 
 
№20 от: Цонка (24 януари 2012 20:25)

(Д)Ушите ни са направо като изчертани с пантограф, Бат Митко!!! em_74 Благодаря ти за снимката! Много се забавлявах!
А на Ели благодаря за статията, която провокира толкова много приятни спомени! em_125




--------------------
 
 
№21 от: tivesto (24 януари 2012 20:32)

А колко хубаво ще е всички от махалата да бъдем на една обща снимка, така, както ни снимаха в детската градина или в училище... em_47 Дали е възможно нещо подобно:




--------------------
 
 
№22 от: bat_mitco (24 януари 2012 20:33)

ДА,ДА,ДА...ДА НЕ ЗАБРАВЯ И АЗ ДА БЛАГОДАРЯ НА ЕЛИ ЗА СТАТИЯТА...РАЗКОШНА ИДЕЯ...

А ЗА УШИТЕ, ЦОНЕ, СЕ ПИТАМ... ОТ ДЪРПАНЕ ЛИ ИЛИ ОТ СЛУШАНЕ...ИЛИ ОТ ШАПКИТЕ...




--------------------
 
 
№23 от: Цонка (24 януари 2012 21:02)

Дааа... щеше ми се да е от шапката, Бат Митко, но не е. И от дърпане не е. И от слушане даже не е. em_75 Обаче ми се оправиха благодарение на това, че в часовете по история упорито седях на тях...

Тишко, няма причина да не стане. Да се сглобим на обща снимка и след 40 години съвсем да се объркаме с кого, кога и как сме расли :)
Ако решите, на zadrujen_jivot@abv.bg пращайте подходящи снимки и като се посъберем достатъчно, ще се "щракнем" със задна дата. em_11




--------------------
 
 
№24 от: Лилия (24 януари 2012 21:31)

Ех, чак ви завидях за шапките... аз си спомням само една бяла, кожена шапка - космонавтка, която ми топлеше ушите през студените зими. em_52

Цитат: Цонка
пращайте подходящи снимки
 
Трябва ли да сме на определена възраст? В цял ръст ли? 


 
 
№25 от: Цонка (24 януари 2012 21:37)

Да определим примерно възраст детска градина - 4-6 годинки. Цял ръст, по възможност външна снимка... Лятна или зимна, не знам... Може да има две снимки лятна и зимна.
Ако сте навити, ще направим статия със заглавие "Обща снимка" и ще обявим старт на събирането на снимки - както се получи при конкурса за пясъчна фигурка. И в края на годината ще сглобим полученото и ще го публикуваме по случай шестия рожден ден на НД.
Навити ли сте?




--------------------
 
 
№26 от: dani (24 януари 2012 21:50)

Аз съм за. Трябва да се разровя да видя къде ми са сканираните детски снимки.
Впрочем чак сега загрях em_10  Преди малко се питах как досега не съм разбрал, че Цонка и бат Митко са били приятели от детската градина. А как направихте сенките зад вас, ако не е тайна em_79 




--------------------
 
 
№27 от: катя милушева (24 януари 2012 22:16)

Страхотна идея! Ама, само със шапки ли:))))!


 
 
№28 от: shturcho (25 януари 2012 13:52)

Ихаааа, имам аз от онези със заешките уши наобратно дето се закопчават. Цоне, а тази снимка с Бат Митко е шедьовър! До каквото се докоснеш - няма грешка! Много ни развеселихте.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!