Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (10)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Кирпичени размисли
22-03-2012, 10:25 | Автор: eli | Категория: Нашият дом / Моят град
Дали защото е това време на годината, но напоследък виждам някак по-ясно и малко на забавен кадър. Дървета, стари огради, стари усмивки от опърпани некролози. В такива дни си мисля, ако само успея да уловя връзката, без бутафорни сълзи и патос, без кофите за боклук, в които цял преход ровят пенсионери. Догодина Пулицър, после имение с дракони като на Стивън Кинг...
Вече сериозно, имам лукса да живея в стар квартал, в който претендирам и да познавам всяка по-уродлива ограда, котка и куче, и наистина познавам по физиономия и повечето лица от некролозите. Не че съм морбидна натура, напротив. Но когато единият наследник дреме в количката, а другият брои Х6-ците, на мен ми остава пейзажа. А пейзажът тук е определено интересен, живописно кирпичен или със соц привкус, сиреч и в двата случая обречен.
Всеки ден обикалям любимия си количков маршрут като един леко побъркан Индиана Джоунс. Какво ли съкровище пази онзи полегнал дувар? Каква загадка крие замръзналата усмивка на Ботю Ботев? Дали му е неприятно, че вовеки смениха ьо-то му с нелепото ю? И какво прави сега семейството, опечалено лепнало дядо си на трафопоста? Нямат ли си врата?
А може и да е по-мъдро, защото дуварите и вратите изчезват, и моите лелеяни съкровища лъсват вече под формата на сбръчкани асмалъци и дограма в карамела на стари дантели. На стената на калкана се появяват, неприлично разголени, зелени фаянсови плочки. Трогателните в своята кривота останки от стените – ама може ли да са били толкова малки стаите! И ниски, покривите на класическите кирпичи ми стигат до брадичката. Едно време хората бяха великани, сега са джуджета. Ето че и Умберто Еко греши, но пък аз подло извадих вопъла му от контекста.
После пристигат багерите и всичко свършва. Не е тъжно, по-скоро неизбежно и кои сме ние да спираме пътя на прогреса и добруването на собствениците. Истински тъжно ми стана само веднъж, на ръба на изкопа стърчеше разкошен трендафил. Ален, а всичко наоколо бяха руини в сепия, като нагласена военна снимка. Не минах по тази улица година, а когато пак го направих, там стърчеше вече залиняла кооперация. Трендафилът го нямаше.
Тъжни са другите къщи, без некролозите. Там просто спират да кърпят счупените стъкла със копченца, да подрязват чемшира и да хранят котките. Къщата залинява, първо очите, после язвите по зида, тревата удавя мъхестите листа на смокините. Понякога по каменните блокове пред вратата – нали ги знаете, там посядат бабите на „конушмак" – понякога на камъка дълго още стои метнато шарено чердже, заявка за валидност, билет за този свят. Или летящо килимче към отвъдния, което собственикът в бързината е забравил, него вече го няма и къщата е мъртва.
След къщите започват панелките, абсурдно разкривени дори на фона на кирпича. Не се гаси туй, що не гасне? И все пак някой е окачил дантелени перденца на стълбището. Няма стъкла, но има перденца.
P. I (sic) Които изобщо нямаше да видя, ако не бях с новите си очила или това горното все пак не е вдъхновение, а ефимерно избавление от обичайното ми слабо зрение. Сиреч късогледство, а римата не беше умишлено търсена.
P. P. I. (пак sic и намиг към Дани, това е краят на Мисисипи, сиреч пак „точа ластици") Когато бях малка сигурно е имало също толкова некролози, просто не съм ги виждала, защото са били над нивото на очите ми. В буквален смисъл. И преносен, ако има такъв.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (22 март 2012 14:22)

   ЧЕТОХ И ВИЖДАХ ЕДНИ МЕСТА ОТ МОЕТО ДЕТСВО,КОИТО ИЗГЛЕЖДАХА ПО ЕДИН НАЧИН ПРЕДИ ОКОЛО 30-40 ГОДИНИ И ИЗГЛЕЖДАТ ПО ДРУГ СЕГА...




--------------------
 
 
№2 от: Дилбер Танас (22 март 2012 19:12)

Каква е тази тема за Мисисипи, която все изниква тук и там, кефи ме !!!
 Бих искал да добавя клип на моя град от времето на моето детство, мисля че с думите на Ели той пак оживява от онова време, но и там си остава- в онова време


 
 
№3 от: ssi (22 март 2012 19:45)

Доста тъжно описание!! Аз когато ходя из такива места всичко се променя (нещо като в "Мумията") и виждам нещата както са били едно време, или поне искам да ги виждам така. Вървя из руините, а всъщност вървя по добре почистеният тротоар, с градинки между асвалта и тротоара, с цъфнали цветя и тук-там картофи wink

Бордюра е добре варосан (през един), дворовете са претъпкани с дървета с плодове, някои надвиснали над тротоара, минаваш покрай площадчето, където леко шурти водичка от чешмичката и малко по-нататък насядали на маси пред кръчмата спорят група познати. Дърветата миришат на хубаво, и ти идва някак си....да прегръщаш всичко...дървета, цветя, камъни, хора....

Минаваш под липите и се наслаждаваш, както на приятния аромат на цъфнало, така и на лекото жужене от пчелите, които събират прашец с пълна сила. Въпреки, че мозъка ти изключва често повтарящите се звуци, ти чуваш врабчетата, гугутките, лястовичките, както и изкрякването на някоя гъска от някой двор или кокошка.

Разхождаш се 5 минути....и получаваш удоволствие, радост и вдъхновение, ковто не можеш да получиш по никакъв друг начин.

 


 
 
№4 от: dani (22 март 2012 20:24)

Тия дни ми се наложи да чета едни неща, в които става въпрос за закона за всемирната ентропия. Когато ( не съм добре с физичните закони) най-после проумях за какво иде реч, просто цъфнах от радост. Всичко се разваля - това накратко казва този закон. Няма нещо, което да е подредено по някакъв начин - от галактика до кирпичена селска къщурка - и да не дойде лека-полека до пълен безпорядък.Защото така обича Вселената apapapa . Изводът е, че дворецът на шейха на Саудитска Арабия един ден ще бъде ентропичен прахоляк, така както и бараката на някой жител на  малцинствено гето.
Е, какво тогава остава. hum-hum
Ще остане разказът на Ели. И моят. И Цонкините "безкрайни детства". И "тивестниците " също, доброто настроение на бат'Митковите дискотеки, всички останали весели изречения, разказващи детски неща. Остава всъщност това, което стои зад думите. Наистина остава, на пук на ентропията.
Ще го кажа по-ясно: когато на камъка все още стои метнатото шарено чердже, някъде наоколо е благата усмивка на бабата, която вече е "отлетяла". Затворете за миг очи, и ще я видите. Значи я има. И оше куп други усмивки, весели случки, всякакви неща, които стоят зад думите и са напълноб реални. На пук на ентропията, която рано или късно ще убие цялата Вселена. 
Ели, влезе в клуба на песимистите с това разказче tz . Сега сме двама и давай да видим как да се измъкнем от това положение. 




--------------------
 
 
№5 от: Айви (22 март 2012 21:18)

 Ели, yajuyo !


 
 
№6 от: Надя (23 март 2012 08:23)

Този кирпичен разказ ме върна в ония дни, когато видях майчиното село с очите на 32 годишна жена и осъзнах тленността. То е от рода загиващи балкански селца, с около 10 човека жители.

Видях как зеленината и разрухата поглъщаше всичко, но не беше тъжно, аз поне не бях тъжна, по-скоро се радвах,че природата въпреки всичко побеждава и когато един ден, след няколко години, се върнах и открих една модерна, уж битова, нова къща в средата на селото, ужасно се разочаровах.

Не мисля, че скоро всичко ще изчезне, по-скоро обратното, което е жалко, защото някои кирпичи хич не стават за живеене, особено за болни и възрастни хора. Те заслужават хубави тухлени къщички, па макар и алпийски тип.

Светът не ни принадлежи, още по-малко материалните белези на едно минало, не знам за вас, ама аз просто поглеждам в количката, която бутам, като Ели и усмихнато продължавам напред!


 
 
№7 от: Боряна (23 март 2012 11:18)

Затрогващо, Ели. Както съм казвала и друг път - изпитвам огромно уважение /и мъничко завист feel / към всеки, който така умее да борави с думите. Браво, прочетох го с удоволствие.
Аз също съм фен на старите кирпичени къщи. Макар да е малко тъжно, често предпочитам да минавам по вътрешните софийски улици, където няма лъскави магазини и натруфени тинейджъри. Лъхва ме някакво странно чувство, когато видя изоставена къща с цъфнали кокичета. Значи все пак, макар и по друг начин, старите къщи продължават да живеят. Замислям се какви хора са живели там, защо вече никой не копае градинката и защо по дяволите има толкова много боклуци!
Често надничам и в задните дворове на старите кооперации. Повечето са грозни и превърнати в гробища за стари автомобили. Обаче има и изненади - няколко упорити нарциса, бели камъчета в кръг, прясно окачена мартеница...
Никога няма да повярвам, че машините ще превземат всичко. Нали доброто винаги побеждавало...




--------------------
 
 
№8 от: Надя (23 март 2012 14:12)

Пропуснах да спомена, че подобния усещания може би са характерни само за народи като нашия, защото в Англия например няма разруха, там всичко си е от преди столетия..


 
 
№9 от: dani (24 март 2012 21:06)

Frangata, това трябваше да го пуснеш като отделна статия. Но и така е добре - получава се вече познатия ефект на продължение на статията в коментарите. Пак си мисля, че онова, което предават думите, е повече от отминалото време. Споменът оживява отново същите усещания. Колко странно нещо е времето, започваш да го усещаш истински, когато съвсем е "завило зад ъгъла". От детските ни спомени се носи нещо, което прилича на свеж въздух. Винаги, когато чета такива неща, имам чувство, че си вземам въздух, а преди малко почти съм спрял да дишам.
Наистина, няма да е зле да го пуснеш като отделна статия, много е хубаво ok2  




--------------------
 
 
№10 от: regina (27 март 2012 01:47)

А-ха, значи статията на Frangata е била коментар към този нов щедьовър на Ели, пълен със закачки:) Ние също имаме налепен "фейсбук" по нашата къща. Майка ми неотдавна заяви, че и е омръзнало да ги гледа и ще ги махне. Аз пък и казах, че съм свикнала с тях и ще ми липсват. Дани, това за ентропията го знам отдавна - ако се не лъжа, от книгите на Мартин Гарднер. Точно за разширяващия се свят се сетих, докато четях статията на Frangata. Абсолютно си прав, че сега времето тече по-бързо, денят е по-къс от преди и не можеш да свършиш кой знае колко работа, затова и нещата изглеждат все недонаправени. 


 
 
№11 от: Нона (30 март 2012 10:33)

И аз да добавя нещо: не за съборените градски къщи,а за изоставените селски къщи..
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.231345633625654.51817.100002506561863&a
mp;type=3


 
 
№12 от: bugunski (10 юли 2012 15:52)

Нямаш си напредстава, колко хора вече скачат.


 
 
№13 от: Лилия (10 юли 2012 16:21)

Цитат: Нона
И аз да добавя нещо:...

Тъжно. Хубави къщи.  girl_sigh


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!