Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (10)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Таблетка "Спомени от детството" срещу ежедневния стрес
26-03-2012, 14:23 | Автор: Димитър Русев | Категория: Нашият дом / Моят град

Здравейте, другарчета!

Една кратка статия от мен или по скоро "преразказ по преживяно" от днес сутринта. Днес едно дете в мен се пробуди, и яхнало вълната на спомените се отнесе нанякъде, напук на грижите, задълженията и тревогите... За  първи път от много вереме насам се почувствах някак "като удома си",напук на служебните и домашни ангажименти, които са ме затрупали напоследък. С времето бях забравил какво е да се радва човек на дребните неща и да води простичък живот. Днес един спомен за едно момче от миналото ми върна, макар и за кратко, тези загубени дарове. Приятно четене.

Половинчасовото пътуване, което предприемам ежедневно от Сливен до малката Твърдица, ми се стори безкрайно. Широкият и почти пуст откъм движение подбалкански път допринесе още повече за сънливостта ми. Дори пробуждащата се от зимния сън природа не успя да ме впечатли достатъчно.

Първият ден след преминаване към лятно часово време винаги е бил особено травмиращо преживяване за моя милост, поради което настъпването на пролетта ме изпълва със смесени чувства.

Лениво цъкам десен мигач и напускам главния път, който продължава да се точи към Казанлък и се губи в далечината. Изведнъж срещу мен се възправят гордите възвишения на източните дялове на средна Стара планина, чиито върхове тук там са запазили белите си шапки. Нещо в полузадрямалата ми същност се раздвижва. Балкан, мой мил и роден балкан... Незнам дали съществува друго на този свят, което да ме докосва така първично и да е в състояние да променя посоката на настроенията ми, както гледката на тези планини. Но това не са просто обикновени възвишения. Това е Балканът на моето детство. Там в полите му се е сгушила и Твърдица – царството на най-безгрижните ми мечти.

Изведнъж се усещам късметлия от факта, че след толкова години получих шанса да се завръщам по тези земи, които ме зареждат с толкова енергия.

Подминавам табелата за начало на населеното място, но погледът ми се приковава в хълма на отсрещната страна на града, където е кацнало бялата гимназия „Неофит Рилски". Бяла на цвят, бяла и светла в спомените ми... Неясни гласове от миналото, смях и аромат на бор се надигат у мен... Фабриката, мениджърските ми задължения и проблеми, всичко остава някак на заден план. Неясни подбуди ме карат да спра автомобила точно след големия мост над ЖП линията и току до Твърдишка река... Моторът изгасва, заедно с него и радиото. Излизам и вдишвам с пълни гърди ароматите на балканската пролет и на местния простичък живот... В мен трепва неосъзната радост. Ушите ми, привикнали на градските шумове, автомобилния трафик, войните в офиса изведнъж долавят отдавна забравени звуци, които предизвикват в мен пориви на щастие. Лай на кучета, който като варижна реакция преминава от единия до другия край на малкото градче... Петли, надпяващи се на фона на изгряващата сутрин... Ръмженето на моторен трион за рязане на дърва нейде в далечината. Приятният ромон на пълноводната от снеготопенето река... Почти не усещам монотонните вибрации от работещата наблизо фабрика. Установявам, че ми липсва монотонното потракване на движещи се по въжена линия вагонетки, натоварени с руда от мините към обогатителната фабрика. Някога линията пресичаше шосето точно до нашето училище на хълма, но вече не съществува.

Изведнъж спомените ми се отприщват. Гледам към възвишенията, но в някое друго време... Госпожа Данивела Георгиева е повела нашия клас на ежегоден  пролетен поход при първото затопляне, много често дори в рамките на учебния час. Викове и смях се носят от вървещите в две редици ученици... Удовлетворението и радостта са неизмерими не само заради факта, че часът ще премине в подобни занимания, но и заради всеобщото отпускане след края на дългата и студена зима, зеленината наоколо и чисто детския ни ентусиазъм. Момчетата пеем „Вятър ечи, Балкан стене" и се правим на маршируващи войници, стиснали в ръце по една закривена пръчка вместо меч. От училище до края на градчето пътят не е много и минава покрай тухлените къщи на новия квартал, както е известен. Някой от съучениците ни живеят в тях и току виж цял един клас се втурва и запълва нечий двор за да пие вода от градинската чешма, а нечия баба се тюхка около нас и мърмори да не стъпваме в лехите с цветята. От нейде се вясва и домашната котка с вирната опашка, любопитна към създалата се глъчка. Момичетата се втурват да я ловят за да я обсипят с ласките си, а момчетата ако е възможно да я дръпнат за опашката. Чува се писък, уплашеното от прекомерни ласки животно се втурва да се спасява, а наша съученичка остава разплакана с няколко драскотини по ръката. Момчетата се смеем, а нейните приятелки ни гледат ядосано и ни се заканват.

Походът продължава, а жилищната зона остава зад нас. Всички пеем весели песни, щипем се закачливо, подбутваме се и продължаваме. Поляните и първите борове на гората са вече пред нас. Госпожа Георгиева си намира удобно местенце и зачита книга, а ние... Време е за война с шишарки или за събиране на екземпляри за хербария, в зависимост дали си момиче или момче. Разнасят се бойни викове и дъжд от шишарки политат между двата фронта. Крием се в храстите и зад дърветата за да се предпазим. После заредили с току що изстреляните срещу нас муниции, се впускаме в боя. Залягаме зад боровете. Ръцете ни се изпоцапват от борова смола, а анцузите се набиват с миналогодишни борови иглички. Изведнъж някой надава вик на недоволство и играта спира. Синята платненка за игра не е издържала на динамиката на боя и един голям пръст стърчи от муцунката й... Всички се кахърим, защото знаем за преговорите „на високо равнище" които ще последват с родителското тяло... Подухва хладен ветрец откъм балкана и върховете на боровете зе раздвижват... Дочувам от някъде гласът на госпожа Георгиева, която ни призовава да се прибираме към училище... По-тихи сме отколкото на идване. Приятната умора от първите пролетни игри след дългата зима си казва своето. Ех, защо математиката са ни я сложили седми последен час от втората смяна?

Усмихвам се и се връщам в реалността. Аз съм си още там до реката и спряната ми кола и гледам към балкана. Работният ден започва. Вече не ми се спи. Получавам обаждане, че закъснявам за събранието на директорите... Щастлив съм, въпреки проблемите които ме чакат за решаване в офиса. Изпитвам огромна благодарност и умиление към този балкан, към малката Твърдица, към реката и гората. Всички те, които са ми подарили толкова прекрасни спомени, че ме зареждат и до ден днешен.....

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Айви (26 март 2012 15:17)

  Много "зареждаща" статия! bravo2 

  Понякога и аз бягам от реалността чрез спомени от детството... yajuyo


 
 
№2 от: ssi (26 март 2012 17:29)

Най-важните неща ни ги е дала уникалната ни природа и е много лошо, че все повече хора не осъзнават това. То е като магия. Колкото и да са много материалните ни блага от тази земя, има голяма част нематериални такива, която много ни помага да бъдем хора и да сме жизнени и пълноценни.Аз бих отделил повече време да постоя сред природата и да и се порадвам, с риск да закъснея повече, че дори и щях да излъжа, че съм спукал гума wink

 


 
 
№3 от: 9585 (26 март 2012 20:23)

Тия таблетки и аз много ги обичам, понякога една след друга ги поглъщам, като бонбони ...

Много хубав разказ smile


 
 
№4 от: shturcho (26 март 2012 21:06)

Много хубава статия, не знам защо но веднага изникнаха патиланците пред очите ми.


 
 
№5 от: yogimax (26 март 2012 22:25)

Тази статия ми напомни на един момент преди няколко години, когато в къщата ни в Жеравна, в същия този Сливенски балкан, намерих ученически тетрадки, не мои, на някакво съседче, които странно как са се озовали в нашите долапи. Там са описани походи на нейния клас из Жеравненските планински околности, събиране на хербарии, стихчета за пролетта и така нататък. Стана ми драго. Тогава, когато училището в селото все още е съществувало. Преди повече от 20 години. Сега то не съществува...




--------------------
 
 
№6 от: незнайко незнамов (29 март 2012 10:38)

не знам дали повече ме натъжи или ме зареди hum-hum ; а, и г-жа георгиева не е ли била другарка по това време, защото в нашето училище имаше само другарки


 
 
№7 от: Димитър Русев (29 март 2012 21:30)

Ами какво да кажа - "Госпожо", защото тези спомени са горе долу от първите години на демокрацията... Имаше един период в който лятото бяхме на другарко, а един ден като отидохме есента на училище и ни го забраниха изрично... Та така... къде госпожо, къде другарко... и с двата стандарта имам опит хехе.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!