Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Август 2018 (1)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (5)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Подаръците и наказанията в нашето детство
4-12-2008, 13:30 | Автор: Любомир Николов | Категория: Нашият дом / Моето семейство
Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи . Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава бяха рядкост, а Коледа по обясними причини не се отбелязваше.

Този добър дядо Мраз винаги ни навестяваше през идващите години . Колко трудно бе да приемем като по- големи , че друг ни раздава подаръците . В къщи винаги бяхме изненадвани и не можехме да разберем как става това и защо той толкова много бърза, че не можем да го видим . За мен обикновенно оставяше до вратата топка, гумена, шарена и голяма. А когато станах около деветгодишен много се гордеех вече с истински футбол с плондир. Мирисът на естествената му кожа го усещам и сега, след толкова много години.

Но подаръците съвсем не бяха ежедневие. Дори в къщи на Нова година никога не сме имали елха, а само една-две борови клонки. Сигурно нашите са си мислели, че подаръците разглезват децата. А най-вече това си го обяснявам с трудните години, в които семейството ни живееше. За нашите рожденни дни с брат ми също не си спомням някакво разточителство. Дори нещо повече, за моя рожден ден, който е в началото на януари минавах често с новогодишния си подарък. Ама нали това бяха любимите ми футболни топки аз бях доволен и не претендирах за повече.

Спомням си на един пионерски лагер как баща ни дойде при нас  и ни донесе пълна купа с малини, които обичаше да бере през лятото на Витоша. Другите деца ни гледаха със завист, разбира се че изядохме плодовете с най- добрите си приятелчета.

Така че наказанията май бяха по-чести от подаръците. Стоели сме с брат ми с вдигнати ръце и с лице към стената, а и бая шамарчета сме изяли. Но много пъти сме виждали как баща ни се подсмихва под мустак по време на наказанията ни. И това ни правеше вече сигурни, че прегрешенията не са чак толкова големи.

За мен най-голямото наказание бе да бъда лишен от любимата ми игра на футбол с децата на двора. И когато то изтечеше аз вече летях по стълбищата и прескачах по пет-шест стъпала наведнъж. Бързах да наваксам в игрите, бях истински щастлив.

Лятото, което винаги прекарвахме на село сме правели много магарии. Но братовчед ни бе върха на пакостите. Той хич не бе по уроците и леля ни се страхуваше много за бъдещето му. А и толкова бой ядеше, че всички в голямото семейство на дядо ни се опасяваха да не се омагарчи от това. А един комшия казваше, учението не е гаранция за нищо, може той да се нареди най-добре от всички в живота.

Така и стана, толкова работлив и управен израстна този наш братовчед-калпазанин.

Сега си припомних един разказ на Дончо Цончев. Казва се "Бащите ни". Как с годините ни чувствата към бащата се променят. Мислим го за бог, когато сме на дванадесет. После след десетина години - той не е нищо особено. А някъде около тридесетте казваме, и той е като всички останали.

За да дойде това време, когато ние отдавна вече сме бащи, отиваме към дядовци. И отново построяваме чувството към бащата във дългата вертикална колонка. Теглим чертата. И под нея излиза: "Ех, къде е сега баща ми да го попитам".
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: UserX (4 декември 2008 14:50)
Този разказ за бащите съм го пропуснал за съжаление но пък е много вярно.

 
 
№2 от: white_rabbit (10 декември 2008 09:49)

За въпросния разказ - може би значение има, че е писан от син за бащата. Аз съм 30-годишна щерка и в никакъв случай не мога да кажа за баща ми, че е "като всички останали". Уважавам го безкрайно много, точно защото не е като всички останали.


 
 
№3 от: Любомир Николов (10 декември 2008 11:50)

Не съм съгласен , че само от това зависи , дали таткото има син или дъщеря .
При все , че отношението баща - син сигурно е различно от баща- дъщеря . Моят баща има двама сина , аз също имам син .
Много пъти като млад съм си мислел , че баща ми може да е и  по - управен в живота . А като израстнах достатъчно , нещата съвсем ми се избистриха .
Просто той беше изключително принципен човек , а ако си такъв няма как да си и много управен .
Сега си мисля , че никога не ме е карал да се срамувам от него . Това искам един ден да каже и синът ми за мен .
Много се разприказвах , поздрави .


 
 
№4 от: furious_kid (10 декември 2008 12:06)

Сигурен съм, че и синът ти ще може да каже същото за теб, щом такава е и твоята позиция! И именно това е най-голямата награда!

Прекрасен разказ - мил и точен!
Браво! hi hi hi

 
 
№5 от: Любомир Николов (10 декември 2008 19:02)

Сърдечни и от мен !


 
 
№6 от: катя милушева (27 октомври 2009 21:48)
И аз имам прекрасни спомени от моят баща, и той беше човек, който умееше да те научи на много неща, без да ти ги нтрапва като нравоучение..
Спомням си нашите Коледи, а ние бяхме три деца от работническо семейство /каквито впрочем бяха повечето / откъде той намираше цял кашон банани, правеше луканка, сушеше грозде, че дори по това време имахме и запазени дини в мазето....
Какво толкова, ще кажат днешните деца, но тогава просто беше лукс почти...

И той беше много принципен, чуждо в къщи не искаше, всичко трябваше да е с труд получено.... Научи ни на много неща, научи ни да мислим /на някой не винаги това му харесва/, направи ни мъжки момичета...но от труд не се хубавее, а се гърбавее... Имаше златни ръце и чисто сърце. Когато почина /Бог да го прости/ в скръбта си сестра ми без да иска не се усети като каза "ако беше тук, щеше да се справи бързо със суматохата", парадоксално .... И нас научи да излизаме от всякаква ситуация, но ....какво от това. Казваше, ако за всяка услуга, за която съм получил мерси ми даваха и по едно камъче, като умра, ще мога да си направя Хеопсова пирамида...

 
 
№7 от: isi (27 октомври 2009 21:58)
Катя, а може би все пак не са били "нашите Коледи", а "нашите Нови години", нали?


Катя, добавям това след малко: Извинявай за закачката за Коледа, ти допълни своя коментар, а и от други твои разкази за твоя баща разбирам, че е бил чудесен човек... Мога просто да замълча тук....



--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (19 ноември 2009 09:45)
Права си, може би не трябваше да пиша "Коледи", а "дните в края на годината". Те започваха преди празниците и продължаваха доста след това. За децата Коледа не е само 2-3 дни. Когато има сняг пък, цялата зима е празник.
А Нова година ми беше някак шумна, забързана, пълна с гости и... В Бъдни вечер имаше някакво тайнство и топлина.

 
 
№9 от: Любомир Николов (16 декември 2009 07:22)
Здравейте, момичета! Виж ти, пропуснал съм да ви отговоря !
Иси, Катя, нека такива са спомените ни за нашите родители. Да, правели са грешки, и спрямо нас може би не винаги са били справедливи. Но като цяло, като отношение , като любов и себераздаване, те нямаха равни. Моят баща имаше висока пенсия, ходеше с едни скъсани чорапи, пуловери, с протрити яки на ризите си. Но винаги чисти, винаги.
И всичко даваше за внуците си, но трябваше повече да се грижи за себе си.
Напусна ни , когато навърши 63 години.
Иси, Катя, хубави празници да имате сега, след дни, със семействата си !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!