Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Жълти пиленца и двама малки разбойника
10-12-2008, 14:07 | Автор: Любомир Николов | Категория: Нашият дом / Моето семейство
  Между времето на малкото трамвайче и улица  " Опълченска "  за мен имаше едно друго време . Живеехме под наем на улица  " Крум Попов "  в една малка къщурка с неголямо дворче . То къщицата бе една стая и килер . Но бяхме само нашето семейство . Хазяите , възрастен мъж и неомъжената му вече порастнала дъщеря обитаваха друга , вече съвсем прилична къща с асма и плодни дръвчета пред нея .

          С брат ми всеки ден ходехме по " Криволак " при дядо ни на  " училище " . Но затова вече съм ви казвал . Имаше една проклета кака по пътя , много ни се подиграваше и тормозеше . Докато един ден с брат ми   скочихме изненадващо отгоре й . Оттогава ни остави на мира .

           Нямахме играчки , колела или нещо друго , което е в живота на сегашните деца . Затова сами се забавлявахме , като си измисляхме какви ли не щуротии . Най – доволни бяхме , когато ни къпеха в едно голямо корито . Защото преди това знаехме за предстоящата баня и през деня се омазвахме с кал и прахоляк до ушите . Нали и без това щяхме да се поливаме обилно с онези тиквени кратунки , издълбани и служайки ни наместо металните тасчета . За които чак по- късно узнахме , че съществуват , когато тръгнахме с баща ни на обществената баня .

            Беше ранна пролет . Татко ни бе взел двадесетина съвсем малки пиленца . Работеше чак в Костинброд , оттам ги бе закупил . Трябваше малко да порастнат и да заминат на село , където живееха баба ни и дядо ни . Всяка година по Великден получавахме колет от тях – голяма плетена кошница с козунаци , боядисани яйца и едно сварено пиле . И два месеца по- късно още една кошница , пълна с череши . Най – сладките череши , които съм ял през живота си . А обратно кошницата пътуваше винаги с килограм маслини , понякога и кутия лимонови резенки . На село маслините си бяха голям деликатес – то в хоремага не бяха и чували за тези костилкови черни и продълговати топченца .

             Баща ни много се грижеше за непослушковците- пиленца . Редовно ги подсушаваше на електрическия котлон , когато бяха целите омърлушени и прогизнали от дъжда навън . А и бяха много лакоми . Тръскаше малките им човчета надолу , защото нямаха насита и често се давеха . Но не с пшеничени смески , а с натрошена картофена манджа , която хич не бе любима на мен и брат ми . Имаше едно много любопитно пиле , беше паднало в клозета на двора . Жаждата  за свобода щеше да му струва живота . Котаракът само чакаше да издрапа по дъските навън , за да го излапа .  

Баща ми тогава бръкна в дупката и го извади . Цялото се бе свило от страх , сърчицето му щеше да изкочи . Бая време мина , докато отново се опери . Навярно оттам идва приказката , за къде си с туй пилешко сърце . При все , че на всеки от нас се е случвало това учестено и силно , продиктувано от внезапния страх тупкане в гърдите .

              Минаха много години , когато на мястото на двете къщи израстна голям блок . Така се случи , че мой приятел от студентските години го проектира , построи и живя там . Но нямаше късмет , преди три години си отиде . Но това е друга история .

              Май много се разприказвах . Съвсем ще се вдетиня с тези спомени . Или както жена ми казва , стига си живял с миналото . Стига с твоите поезии . Почни да печелиш пари .

              Ама май е вече късно за това . По- лесно ми е да съхраня и извикам спомена .

              Сигурно защото той не ме е напускал .

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (11 декември 2008 09:32)
Като стана дума за пиленца (онези пухкави жълти пиленца) още се разказва като виц моята среща с тях. Баба ми и дядо ми редовно гледаха пиленца. А аз като всяко любопитно малко дете съм ходила да ги пипм и закачам. А то колко му трябва на пиленцето! Баща ми се опитвал да ми отвлече вниманието като ми е казвал, че пилетата ще ме ухапят, а аз не вярвам. Но докато ми го обяснявал няколко пъти, едно от пиленцата - хоп, пробвало си човката върху моя пръст. И после - писъци и ревове от моя страна, но пиленцата били спасени от моето любопитство, защото съм ги заобикаляла отдалече.

 
 
№2 от: freja (11 декември 2008 11:33)

А аз бях обездвижила едно пиленце . Постоянно ги преследвах, за да си играя с тях (която игра си е чисто мачкане) и веднъж едно, като го хванах, не го пуснах мноооого дълго време... После то не искаше да ходи. Стреснах се съвсем сериозно и ща-не ща - отидох при баба да й се оплача. Какъв гняв си навлякох само... Пиленцето в крайна сметка проходи отново и няколко месеца по-късно трябва да е влетяло в тенджерата.
Сестра ми пък изпитваше ужас от всичко, което мърда, включително бебетата-пиленца. Даже до мрежата, с която бяха заградени, не се доближаваше и надаваше пронизителни писъци, ако някой я грабне и я закара натам. Това продължи до сравнително късна училищна възраст.


 
 
№3 от: Любомир Николов (5 март 2010 21:23)
Дона, Фрея, честита баба Марта ! pionerche

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: