Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (5)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На нашите баби с Обич
25-03-2009, 00:53 | Автор: Ekaterina Matveevna | Категория: Моето семейство / Песнопойка / Видеоархив
От "Китеника на баба"  върху мен се изсипа цял океан полузабравени спомени - топли, цветни, ароматни и меки. Май пак бях забравила за баба. Въпреки че тя не ме забравяше.  Тя беше нещо като дома, в който се прибирах, и който  си стоеше все там, на същото място, готов да ме приеме винаги, когато ми потрябва защита. Тя беше нещо като топла храна, когато си гладен, като тишината, когато си уморен, като огънче в огнището, когато си измръзнал. Знаех, че тя е там, за да има с кой да си поговоря, когато ми е студено,  да  подържи ръката ми, когато съм уплашена,  да ми разкаже някоя история, когато ми е скучно,  да понесе грубостта ми, когато съм нервна.  И тя винаги беше там... Докато един ден  тихичко не си тръгна... 
 

И понеже обикновено, когато това  е възможно, забравяме да им благодарим, да им кажем колко ги обичаме и колко ни липсват, може да го направим сега - независимо от това къде са нашите баби - до нас или над нас. И да им поискаме прошка.
 

Ето например с тази песен:
 
 
 
Бывает, что жизнь и не балует,
Бывает сплошной переплет...
И только лишь добрая бабушка,
Утешит тебя и поймет.

Мы все для нее дети малые,
Примчишься сквозь ветер и дождь,
Ладони ее исхудалые
К губам осторожно прижмешь.

Бабушка Зоя, бабушка Нина,
Бабушка Таня, баба Полина,
Бабушка... Бабушка...
Я люблю тебя!
 

 

Бабушка Зоя, бабушка Нина,
Бабушка Таня, Лена, Марина,
Бабушка... Бабушка...
Я люблю тебя!

Расскажешь про тайны укромные,
Дворовых баталий бои.
Мы все для нее внуки родные,
За каждого сердце болит.

Для каждого слово хорошее
Найдет за вечерним чайком,
И скромный гостинец положит нам
В дорожную сумку тайком.

У бабушки комнатка светлая,
Глаза - в мире ласковей нет.
Молитвой ею беззаветною,
Я с детства храним и согрет.

Глядит на меня, улыбается,
И ходики тихо: "тик-так!"
Отрада моя, здравствуй, бабушка,


Прости, если что-то не так...


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: felice puba (25 март 2009 08:37)
Благодаря ти, Ekaterina Matveevna , за тази прекрасна статия! Все едно моята мила баба, която ме отгледа и беше винаги до мен се завърна, въпреки, че това е вече невъзможно. Тя беше чудесна-четеше ми всяка вечер приказки и пееше песнички, играеше с мен на кукли и им шиеше дрешки. Моята баба присъства във всяко едно парченце от пъзела на моето детство. Казвам "присъства", а не "присъстваше", тъй като тя е все още там и никога няма да си тръгне, докато живее спомена ми за нея! Надявам се, всеки от вас да свързва детството си с такъв добър човек до себе си!



--------------------
 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (25 март 2009 14:40)
Чудесна песен, Екатерина, не я бях чувала. Благодаря! roza



--------------------
 
 
№3 от: mia.yaneva (25 март 2009 16:50)
И моята баба, и моята!!!! И другата! И дядо, и дядо !!!

 
 
№4 от: Ina_68 (20 май 2009 20:42)
И аз видях своите баби, четейки тази статия... смятам се за една от малкото щастливки, които познават и са били гледани и обичани от 4 баби. Пра-бабите ми доживяха дълбоки старини и пазя изключителни спомени и за тях. Едната от тях ме учеше, че човек трябва да се научи да завижда така, че да постигне повече от другите... Благодаря ти, Екатерина... върна ме много назад и ме усмихна!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?