Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Цветните семейни портрети
24-10-2009, 23:04 | Автор: isi | Категория: Моето семейство / Галерия

Винаги са ме впечатлявали!

Цветните семейни портрети
Сигурна съм, че за някои, които нямат мили спомени от такива портрети и нямат любими хора върху тях, тези снимки биха били кич.
За мен са били и са най-любими за съзерцаване! Не си спомням да е имало случай, в който да премина край тях и да не се вгледам в образите. Така и до днес! Въздействаха ми различно и по-силно  от малките снимки в кутиите и албумите.  Може би просто защото са големи, в рамка, на стената, там, където всички могат да ги видят.  Като дете си мислех, че са цветни снимки, после май си мислех, че са прерисувани образи от снимки... А те май се оказа, че са оцветени снимки, понякога комбинирани от няколко малки отделни портретни образа.  Не знам каква е техниката на направата им. Кажете ми, ако знаете, макар че не това е важното... Не казвам, че са по-ценни като качество от малките черно-бели оригинали. Но за мен винаги  са били по-значими, може би защото семейството е избрало, това да е неговият образ.
Това са няколко портета на семейството на моя баща и на семейството на моята свекърва.  На снимките има любими наши хора, които вече не са между нас. Техните портрети стоят на стените, където са си били, още преди аз да се появя на бял свят. Това ми носи спокойствие...
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
....
Добавям две "оцветени" снимки от Ники. Много благодаря!
Цветните семейни портрети
Цветните семейни портрети
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (24 октомври 2009 23:24)
Познавам един човек, който си е окачил подобни портрети на стената в къщи, без да са на негови роднини. Харесват му как изглеждат...
Портретите в стаята на баба ми / която е преобзаведена за кой ли път, а портретите са в разни шкафове / бяха съвсем леко оцветени...устните леко розови, нещо такова. Толкова оцветени за пръв път виждам. Май не са оцветявани отгоре, както си мислех досега...
"А портрета от стената вечно ме следи..." gag

 
 
№2 от: dani (25 октомври 2009 04:55)
Винаги съм се чудел портрета на баба и дядо в къщата на село снимка ли е или рисунка. А може би нещо средно. Много прилича на четвъртия портрет отдолу нагоре. Явно е била някаква модерна за времето си фотографска техника на изработване. Но нашия портрет на село не ми харесваше. Все си мислех, че баба и дядо са изглеждали тогава много по-хубаво, портрета придавше на лицата им някаква "мумифицираност":)



--------------------
 
 
№3 от: Ники (25 октомври 2009 07:43)
Тези снимки/портрети са правени във времената, когато още не е имало истинска цветна фотография. За да изглеждат по-привлекателни обаче, фотографите са прилагали разни техники на оцветяване. Първоначално снимката е черно-бяла, а после се прави една матрица с оцветени (съобразени със снимката, която ще "оцветяваме") елементи и се налага върху оригинала. След повторната обработка някои части от снимката са вече цветни. Имам няколко такива, но така и не се научих дали мога да ги прибавя към тази статия.



--------------------
 
 
№4 от: dflame (25 октомври 2009 08:55)
Това "оцветяване" е добре известното в миналото ретуширане.

 
 
№5 от: mchukanov (25 октомври 2009 18:13)
   Имаше си много истинска цветна фотография, когато се правеха и такива портрети, спомням си че беше много сериозен изборът на снимката, която ще се увеличи - около 79-80та година Много красив е добрият цветен ретуш върху оригинал, в смисъл да не е репродукция от малка снимка, както в повечето случаи.  
   Не знам защо, но имам някакъв смътен спомен, че такива  портрети се правеха на хора, които вече не бяха сред нас...



--------------------
 
 
№6 от: isi (25 октомври 2009 23:23)
Добавих и 2 снимки от Ники. Благодаря! Аз такива никога не съм виждала :)  Много са интересни! И малко детенце дори, а после и цял сюжет...



--------------------
 
 
№7 от: Айви (26 октомври 2009 11:31)
 Каква чудесна тема! Иси, благодаря! Обожавам стари снимки! Портрети, пейзажи, малки, големи... - изобщо всякакви! В родния ми дом има стотищи такива...Като имам малко свободно време все ровя из нета да намеря стари фотографии. Между другото по този начин попаднах и на сайта.
 Когато съм на гости и ми предложат да гледам снимки винаги предпочитам нещо по-старичко. Не ми се гледат дигитални фотографии от преди два дни. Такива ще гледам с удоволствие след петдесет години.
 А що се отнася до големите портрети и мен много ме умиляват На такъв съм виждала прапрабаба си и прапрадядо си! Представяте ли си! И понеже тогава още нямах цифров апарат ги преснимах с обикновен, но пак се получи. Жалко, че в момента снимката не ми е под ръка. Но скоро неприменно ще ви я покажа.pionerche

 
 
№8 от: zaharisa (26 октомври 2009 11:37)

Сега си давам сметка, че у нас няма такива снимки. Всички са си черно-бели
Много са верни думите на Иси за големите портрети на стената и за мен са по-въздействащи от албумските.
Единият ми прадядо има огромен портрет, с огромна рамка. Когато бяхме у тях ме слагаха да спя следобед в стаята с портрета и аз се хипнотизирах веднага от сините му очи и строгия поглед. Мнооооого беше видял и бях сигурна че през портрета прадядо ме вижда (нищо, че по това време възрастните вкл.той, просто седяха в хола и ги чувах как си приказват)
На вилата пък, в стаята на прабаба и прадядо, пак в огромен размер имаше техен общ портрет и на същата рамка беше бодната и моя снимка (бях първото им правнуче). В очите ми е тяхната снимка - красиви, стабилни, вечни ...  


 
 
№9 от: mia.yaneva (26 октомври 2009 14:40)
Баба пък имаше пълна кутия такива, включително цветно ретушираните... Много обичах да ги разглеждам. Да познавам хората и да ми разказват за тях. И снимките и на мен ми изглеждаха странни и същевременно интересни. И мистични дори. И точно заради последното чувствата ми се приближават до тези на Дани и се благодаря, че никой нито у нас, нито у никоя от бабите и дядовците ми не слагаше такива портрети на стената. Мен, не знам защо, но от малка тръпки ме побиват от такива портрети по стените, че и днес също. Сред такива портрети имам чувството, че се намирам в гробница. Дори в гробище не се чувствам така. Предпочитам да помня хората в душата си, да чувам дори гласовете им на запис, да разглеждам албуми и да ми разказват за тях... Мога дори да се разплача и често плача от такива разкази. Но така на портрети в рамка, все едно са им заболи душите с карфица на стената... По тази причина сигурно и себе си и семейството си, че и детето си не мога да си сложа на снимка в къщи... Просто от тези портрети и от малка, всички снимки по стените и по бюрата ги свързвам с мъртъвци... Радвам се да чуя, че на вас ви вдъхват спокойствие.


Исе, снимката с носиите - цветната - снимка ли е или рисунка, или монтаж, може би? Интересно ми е, защото горе има втъкната в рамката малката снимка, където мъжът е без сако? Същата поза, същата вратовръзка, жената е облечена по същия начин? Или са две снимки - една без костюм, и една със?

 
 
№10 от: Чудакът от 6-ти Б (26 октомври 2009 15:32)
И в нашето семейство никога не е имало цветно ретуширани снимки. Не сме имали и закачени портрети с едно изключение. Сватбената снимка на баба и дядо, която виси над спалнята им. Правена е в студио, понеже на самата сватба нямало фотограф. И двамата изглеждат сърдити и наистина - скарали се, защото баба отказала да сложи на главата си булото, реквизит от фотото. Казала, че такова мръсно нещо няма да допре до себе си. Снимката виси точно централно над спалнята: баба спи под собствения си образ, а дядо спеше под неговия. Тая симетрия винаги ми се е струвала много важна: нещо като координатна система на живота. Вглеждала съм се безброй пъти в тази снимка, на която те са има-няма двайсетгодишни, и съм се опитвала да ги видя като млади хора. Но безуспешно - все си ми изглеждаха като баба и дядо.

 
 
№11 от: gamina (26 октомври 2009 20:32)
mia.yaneva - Същата сценка се разиграваше вкъщи. Пра-баба ми държеше една кутия със стари снимки под леглото си. Много често (да не кажа през ден) я вадех и ги разглеждах, а тя ми обясняваше кои са хората, по какъв повод е снимано. Имах чувството, че познавам тези хора - отдавна починалите братя и сестри на пра-баба ми, други, които не съм виждала... Ето и снимка от процеса на разглеждане (1985г.) ЦЪК

А такива големи не съм сигурна дали съм виждала. В къщата на другата ми баба, в тутраканско, имаше много снимки по стените - едни дървени рамки, с места за доста снимки по тях. Сигурно е имало и ретуширани, но нямам спомен, а и там не съм стъпвала от 10 години вече tup1


 
 
№12 от: isi (26 октомври 2009 23:14)
Мия, ами не знам... според мен голямата снимка е  точно  от малката  снимка,  обаче някак дорисувана -  със сако и доста оцветена...  Трябва да питаме :)
А асоциациите - за всеки са според неговото детство, роднини, обичаи, къщи, стени, портрети, поводи,  събития, внушения ...  Ето за мен е  усмивки -  на едната снимка е баща ми с фуражка, леля - с пионерска връзка, двамата ми чичовци... :)))   На част от тези снимчици съм попадала и по отделно като малки черно-бели снимки. Такива неща...
А след време сигурно ще е по-стилно и по-малко плашещо да няма изобщо извадени снимки на хартия и всички снимки да пълнят електронните си носители... Еее, все пак се  надявам  много, че няма да е така

П.П. gamina, аз не мога да видя снимката от линка :(




--------------------
 
 
№13 от: Krista (28 октомври 2009 02:54)

Голяма ценност са си семейните портрети. Моите прабаба и дядо имаха такъв голям портрет. Баба казваше, че е рисуван по снимката. Наскоро си мислех за един портрет на дядо - на кон, като гвардеец на Н.В. Борис Трети. Той беше окачен в един ъгъл, поставен в една невероятно интересна рамка. Снимката е била правена някъде към края на 20-те години на миналия век. Самата рамка беше направена така, че по целия и контур можеше да се слагат но-малки снимки - и,разбира се - всички местенца бяпа запълнени. За жалост, къщата беше продадена от вуйчо ми, заедно с всечки ценни за мен реликви. И така....


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?