Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ехх, дядо!
22-11-2009, 23:26 | Автор: Polgara | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Дядовите корнишончета! Как хрупкат сладко сладко, а как боцкат – дядо, дядо, дай ми кластавичка... Пълнят се чувалите, пълни се пайвагонът. Но и за мен остава място в него. А баирът е тооолкова голям. Как си успявал, дядо, да го избуташ до върха, че и с мен вътре между чувалите? Я да видим сега това чувалче колко тежи, я и това другото чувалче дето шава и то на кантара – опаа, колко си тежка станала дядовото, добре те храни баба с мекички и палачинки, че и за дядо остава по някоя, голяма да ми порастеш.

А пък на връщане - надолу с празен пайвагон, ехааа – по-бързо, по-бързо дядооооо!

Кога пак? Искам пак!

Утре-вдругиден, нека да пораснат малко корнишончетата... А днес ще ги полеем хубавичко, че са жадни. И докато поливаме, ще напълним и металното корито с вода, за нула време ще се сгрее на това слънце...

А сега... сега ми се иска да го повозя аз. Иска ми се да го върна поне за мъничко ако не в неговото, то поне в моето детство. Защото функцията на внучетата каква е, ако не да подаряват второ детство? Знам, че ще се съгласи, и знам, че ще му е почти толкова забавно, колкото и на малкото шаващо чувалче...

Но пайвагон отдавна няма...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (22 ноември 2009 23:56)
Ех, Polgara! Чудесно!



--------------------
 
 
№2 от: Polgara (22 ноември 2009 23:58)
Уместен въпрос, тази дума се бях уплашила, че съм си я въобразила (особено след направена справка в интернет, последвана от 5-6 мнооого дебели речника) обаче така си и викаме ние у наше село, питах вече (виж, за правописа не мога да съм сигурна). Надявам се още някой да я е чувал, може би е известно под друго име, което не знам... И понеже ми беше дадена идеята, че вероятно има нещо общо с вълната градинари в Чехословакия едно време, да взема да потърся чуждестранна информация, та чешката уикипедия споменава с няколко изречения и за това чудо (Dvoukolak), или: количка точно като тази тук (като изключим странното положение на едното колело) - направена от железни тръби, на две колелета, дъното пък било на по-ниско от осите на колелетата, което давало стабилност при несиметричен товар. Е, на тази и липсват дъските на дъното, и ако някой все пак знае друго наименование за нея, моля нека каже, аз се изприщих тоя пайвагон да го търся... Иначе - от Предбалканско село, община Златарица.

 
 
№3 от: Polgara (23 ноември 2009 00:14)
Точно, Дилбер Танас, само като пропуснем цигарата...
А пък какво открих в ютюб smile24 http://www.youtube.com/watch?v=uJYhN8x8zgk&feature=related

 
 
№4 от: катя милушева (23 ноември 2009 00:05)
Прекрасен спомен, а думичката пайвагон дори до си я измислила, звучи много точно и благозвучно... Има нещо скрито в тези думи, действено, притегателно...
И допълнението на Дилбер Танас, цяла идилия...
И аз му благодаря, защото Джоко Росич ми е любимия актьор!

 
 
№5 от: Krista (23 ноември 2009 02:12)
Polgara, много мило ми стана.....

 
 
№6 от: freja (23 ноември 2009 05:27)
Ех, нашите дядовци...
Аз си имах и един прадядо, който даже ме оставяше да го издокарвам със забрадката на баба, помагаше ми да си правя къща от вестник, закачен на въженцата за пране (под тръбите на печката) и каквито още идеи са ми идвали преди ученическия ми период... Имам една серия снимки - кадър по кадър - как си играя до него в градината, хващам една кофа и си я захлупвам на главата; но това е било в незапомнена възраст, тъкмо съм проходила... А той ме гледа и се смее. Беше винаги усмихнат.
Изобщо, дядовците ми май всички бяха винаги усмихнати. Или поне така съм ги запомнила, защото толкова ги обичах и те мен също... Не мога да си ги представя без усмивка.

Що се отнася до чешкия dvukolak, това според мен си е чиста българска двуколка, ако съдя по снимките му ok2.

 
 
№7 от: Polgara (23 ноември 2009 10:03)
Freja, много хубаво да ги помниш с усмивки, и аз така, само може би единия прадядо, който помня, той ми изглеждаше сериозен човек, но знам, че много, много обичаше правнуците си, а доживя мисля че цели 7 броя Пък двуколката винаги си я представям като впряг по-скоро, мен много си ми харесва тая нашата си измислена дума, някак си го прави по-специално за мен Но този ми дядо го помня не само с кърпата на главата, а и с костюм и вратовръзка, какво преобразование правеше само!

 
 
№8 от: Айви (23 ноември 2009 12:53)

 Браво, Polgara!


 
 
№9 от: Надя (23 ноември 2009 14:57)
Ааа, все едно че аз съм го писала, и моят дядо тикаше такава количка, че и баба я тикаше, че и аз и братовчедите ми:)
И ние гледахме корнишонки, но най-яркия ми спомен е когато количката е пълна с каси бира и лимонада, и с чували със зърно.
Като че ли с авомобилни гуми да беше...
Много сладко ми стана Гери, все едно съм изяла една паста Балкан:)

 
 
№10 от: mchukanov (24 ноември 2009 00:11)
   КарДашоните - ама горчат бе Дядооо. Гледай сега - реже дупето на краставичката и започва да върти в кръг резенчето о краставичката, и да бае "Излизай горчиво, ставай сладко,Излизай горчиво, ставай сладко,.." Знаеш - излиза една лепкава бяла пяна - реже тънко резенче с чикийката и си го лепи на челото
 - Яж! Горчи ли сега...
...Да, сега горчи, Дядооо...



--------------------
 
 
№11 от: Polgara (24 ноември 2009 00:35)
Ейй, Mchukanov, вярно, че имаше такъв номер :) Ама с онез, дрътите, а гореописаните от мен първа класа дядови корнишончета хрупкаха (за да не се потвтарям, ще се потретя) сладко, сладко, сладко, мммм Поне така съм излъгала мозъка ми да ги помни Чак и на мен ми замириса на Балкан :)

 
 
№12 от: kiara (24 ноември 2009 23:10)
Хора,разплакахте ме.Вече си мислех,че аз не съм добре,защото непрекъснато се връщам към някакви мили неща от детството и повечето са свързани с баба и дядо.Някакви звуци или миризми(особено покрай наближаващите празници) ме връщат към прекрасните ми детски години.Благодаря ви.Радвам се,че ви има

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?