Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Заклахме прасето...
20-01-2010, 05:39 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Нашият дом / Моето семейство
Да се коли прасе преди Колeда не е хубаво. Грях си е. Не че върбовчани сме набожни или имаме страх от бога. То и преди Девети не сме били. Пари за черквата да дадем, открай време ни се е свидело. Aма не си му е ред да се коли прасе преди Колeда. Пък и то каква праснина ще е без децата. Нали за тях, дето избягаха по градовете, ги гледаме тез прасета. Затуй нека те да си дойдат, хем да помогнат, хем да хапнат прясна мръвка, че да доведат и внуците.

Всичката всякак, ама то откак комунистите махнаха Колeдата, сега всичкото се измести и цялата работа се по Нова година се струпа. Почивните дни на децата, ваканциите на малките, праснината… Не знайш да запразняваш ли или цървулите за работа да стягаш. Eй го на, и църковния календар обърнаха. Всичкото отиде с две седмици назад. Объркаха хората, че и работата им объркаха. Открай време Архангеловден, върбовският сбор, е края на ноември. Сега отиде у първата половина. Пък за сбора нали шиле или агне трябва да заколиш. Ама не като гергьовското младо агне. За сбора му прилича да е по-тлъстичко, че зима иде. Като го заколиш в началото на ноември, то още ребрата му се четат. Все си е друго да го позобиш още две седмици. Пък прасето тая година да му се не види, като рече да наддава, че не спря. To ако чакаме да го колим след Новата година само сланина ще стане. Какво ще я правим толкоз мас. От миналата година има още едно тенеке. Пак ще трябва да варя сапун. То вече толкоз сапун се събра, че до свaтбата на Пепа ще ни стигне. Чечо, що не гледаш да вземеш да си дойдеш една събота преди Новата година, да оправим прасето, пък после да си починете и да си се видите с хората по Нова година? Ей го, и кола имаш вече, колко му е? Ще запалиш колата в петък след работа, ще вземеш и бати си и за час и половина сте дошли. То кой ли ти гледа вече кога какво е редно да се прави?

Такива ги редеше баба като си бяхме на село една неделя в началото на декември да си вземем консервите с агнешко. До миналата година баба вареше сама буркани от агнешкото от сбора. Обаче в Павликени направили цех за консерви и сега всички карат там месото. По-сигурно било в консерва, бурканите ако не си ги затворил добре, малко въздух да влезе през капачката, надуват се и се бомбардират. Пък в консерви можели до догодина да стоят. То пък кой ли ще ти чака да ги яде догодина? Пък и колко е то едно агне? Почти половината изяждаме още на сбора, другото за консерви. И като се разделят консервите на три – за чичови, за нас и за баба и дядо, въпреки че баба за тях оставя по-малко буркани, "стари ора млогу месо ни тряба да йдът», до лятото никога не остават.

Татко и дядо, обаче, се възпротивиха и казаха, че праснината ще се прави след Нова година, като се съберем всички. Да имаме време да оправим всичко, без да бързаме, мукаятлийската. Хем майка и стринка да помогнат на баба за червата и кървавиците, xeм и ние малките да хапнем прясна мръвка и чорба. Защото на върбовската праснина като седнат касапите на масата, най-важна е чорбата. Тя се прави от зелева чорба, с която се залива преди това запържена с лук мръвка, пуска се мерудия и черен пипер на зърна, една-две люти чушки и като уври месото се подбърква с малко брашънце. Мммм, няма по-вкусно нещо на света! И прав е дядо, тая чорба никога не става толкова вкусна като в деня на праснината. Колкото пъти е правила майка после от нея в Габрово, никога не е чаaaк толкова вкусна.

- Не е ли то да фърлиш в тенджерата мръвка с още топлата кръв, нивгаш не става чурбътъ тъй, чи от стомаxa у сърцету ти да иди! – вика дядо.
- В сърцету ли? Чи то вий с пу ина купа чурбъ по 3 ракии обръщъти! Не у сърцету, у главътъ и у кракатъ ви утива сичку, и ракията и чурбътъ! – донарежда баба.
Aма за праснината след Нова година се съгласи, къде ще иде, като болшинството беше за тогава. Пък и по това време повече колачи има, нали всички гражданя са се прибрали. Нашето прасе го коли винаги дядо Пеньо Касапина. Ама то трябват няколко мъже - да го държат, после да го дерат или пърлят, да го разфасоват. Пеньо Касапина като го заколи и си тръгва, че и на други места го чакат. Ако остане само на дядо и татко, до никъде няма да я докарат. Чичо за държене и пърлене не го търси, той чак на разфасоването малко се намесва, главно в носенето на тавите и да държи огъня. Затова идват чичо Мишо Карапетко, чичо Минчо или чичо Мишо Солника. Абе най-малко петима мъже колачи, заедно с касапина, трябва да са. Да се свърши бързо работата и до единайсет да са седнали на масата. Че то като се започне рано и рано се огладнява. На праснина няма време за закуски. Който на ранина е сложил някакъв залък в уста, сложил. На кого му е до истинска закуска в такъв ден, като знае после какво го чака!

Дядо каза, че вече нямало да дерат прасето, нямало да прави повече цървули от свинска кожа, ставал модерен и ще си ходи на работа само с гумени. Баба също харесва повече гумените цървули, щото по-лесно се мият от калта. Тия от свинската кожа трябва да ги четкаш първо с четка, и после да ги переш, и докато ги переш, пак четката трябва да играе. Kолко четки само се заносват така! Значи оттук нататък прасето ще се пърли само. Ура! Толкова обичам пърлени кожички! И майкините колежки много обичат кожички. Тя винаги ги кани на гости като се върнем от праснина. Леля Лили най-много ме подяжда откъм кожички. Уж само се фука, че била гражданка трето поколение и като бях малка и ходех в поликлиниката все викаше: "Ау, Сийо, това селянче да го вземеш в града, че нито ще се научи да говори културно, нито на обноски ще се научи. Не знаеш ли, че първите седем са най-важни?» После каква стана тя с първите седем? Aз ето до четвърти клас съм пълна отличничка, и на пиано свиря, и на прегледа на художествената самодейност за рецитация бях на първо място. Не съм щяла да се науча да говоря културно!Aко иска да знае мога да си говоря както си искам, и културно, и некултурно! А нейната внучка, при това софиянка, по български едва петици изкарва. Миналата година дори и по математика имаше пет. После: "Сийче, абе гледам цяла тава кожи имате, защо не ми сложиш едно-две парченца за в къщи?» Ще й кажа аз на нея някой ден като порасна кой е културен и кой не е!

Всъщност прасето го пърлят вече трета година. Покрай това татко стана голям специалист на сланината. Нея, обаче, на Върбовка само я осолява и я носи в Габрово. После като стане, донася на дядо на село. Баба сланина не яде. Ставало й тежко на стомаха. Тя и месо много много не яде, а от това страда дядо, защото и на него почти не му готви месо. Ако остане на нея, цялото прасе и агнетата, дето ги колят, ще ги дава на чичови и на нас. Добре, че татко и чичо се застъпват за дядо. В Балкана сланината става по-крехка, от въздуха ли е, от климата ли е, не се знае, но е факт. Осолените рибици също ги държим първо в Габрово. Само суджукът oстава да се суши на село. В Габрово на терасата замръзва и го окълвават врабчетата, а пък мазата на блока не е достатъчно проветрива. Маста също на Върбовка я правим. После я затварят в буркани и така ни я дават за Габрово. Баба е най-голямата майсторка на маста. Като нейната бяла и пръхкава мас в цяла Върбовка няма. Яла съм филия с мас и у чавдарови, и у бабата на Борето, все е по-жълта и мирише. Нашата никога не мирише. Даже повече обичам препечена филия със свинска мас, отколкото с краве масло. Пък на кравето масло на село му викат блажно масло. Много е смешно. Нали всяко масло е блажно?

Като се реши, че ще колим прасето на втори, мама и татко решиха да си останем в Габрово за Нова година. По-весело е. Мама първо се почуди какво ще готви като няма да има още прасе, aма баба прати предната седмица една пуйка разделена за нас и чичови по чичо Дако на Кюмюрджиите. Te тогава клаха и той си ходи на Върбовка с колата. В Габрово има толкова върбовчани, че все ще се намери някой да си ходи в събота и неделя. Сега и повечето вече имат коли. По-рано не беше удобно да молиш някой да ти взема багаж по рейса, защото от Габрово за Върбовка се сменя на две места. В Севлиево и в Павликени. Тая година били пуснали един директен от Севлиево. Уж Севлиево е по-малко от Габрово, пък за тях директен, а за нас не.

Новата година си я изкарахме чудесно в блока. Програмата по телевизията беше много хубава, а след поздравлението на бай Тошо, още докато свиреха Дунавското, всички тръгнаха по апартаментите да се поздравяват. Пейчови са си купили грамофон и накрая всички се събрахме у тях. Без снежанини и красьови. Te никога не се събират. Даже не излязоха във входа да честитят Новата година. A като завихме едно хоро отдолу от вуйчови от първия етаж, до пейчови на четвъртия. После вуйчо Андрея, на майка вуйчо й, изкара гъдулката и стана една, за чудо и приказ! А пък вече като пуснаха грамофона, нямаше спиране. Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров, стари градски песни… Майка и тaтко бяха най-хубавата двойка. Вуйна е много добра на хората, ама на валс и танго не я бива. Татко будалкаше после майка, че тя вуйна хубаво си танцувала, жената, ама като водачът залитал…Toй все я дразни майка с вуйчо, че му били леви не само и двете ръце, ами и двата крака. Ама и тя не му остава длъжна: "А, пък твоя брат – едната хубост и примък-измък». Чичо наистина е най-хубавият в целия род Жинголаар и стринка всичко му принася. Той едно яйце не може да си свари. Вуйчо може и да беше пийнал малко повече на Нова година, ама него танците никога не са му били сила. Вуйна затова все е първа на хората. Там партньор не й трябва. A майка и татко и двамата са страшни танцьори. Особено като завалсят, всички спират да ги гледат. Само че на тая Нова година аз намазах най-много от танците. До сега все се кълчех с малките по средата. Така беше и този път отначало. По едно време, обаче, татко вика: "Павлинке, я ела тук! Сега ще те науча да играеш танго!» И ме научи! Ей, страшно беше!

На другия ден се наспахме едно хубаво, изгледахме поздравлението на Виенската филхармония на обяд и се метнахме на жигулито. Баба вече беше нагласила тавите и котлите за праснината, извадила беше машинката за месо, масурите за обръщане на червата, нагласила беше мерудията, черния и червения пипер, бахара и солта. Дядо беше наточил сатърите и ножовете. Майка и стринка само нарязаха лука. Значи за праснина толкова много лук се реже, че на всички им се подлютяват очите. Две теджери лук се пълнят. За чорбата трябва, за пълнените чушки, за лопаните мръвки най-много трябва и за кървавицата. На мен ми дадоха да обеля чесъна. Това не е трудно. Баба ми е показала как става най-лесно. Удряш скилидките първо с дървеното чукало, aма лекичко, не да ги смачкаш, те се пръсват малко, чесънът пък пуска малко сок и кожичката се отлепя.

Maй трябва да ставам вече. Чувам ги, че яко хлопат в пищника, значи мъжете са донесли червата и дробовете. Баба, докато не изчистят червата и не нарежат дроба, няма да мръдне оттам, затова ще прати майка или стринка да наготвят. Дано да е майка този път, че да си опитам от първите мръвки. Tя и стринка ми дава, но нея трябва да я питам дали може.

Най-хубавото е, че съм спала много дълбоко и не чух като са заклали прасето. Толкова ме беше страх да не се събудя като миналата година рано и да го чуя как пищи. Ама и сега ми е много тъжно. Защо е толкова нечестно всичко? Гледаш го, храниш го цяла година, направо го заобичваш и после… Аз за едно лято ги заобичвам и прасето и агнетата, а какво ли им е на баба и дядо? За кокошките някак си не ми е толкова жал. На майка й е най-мъчно като колят агне, а пък на мене за прасето. А тазгодишното го помня съвсем бебе. Ходихме заедно с татко една събота да го вземем от една свиня майка във Враниловци до Габрово. Татко беше махнал задната седалка на жигулито и така го закарахме на село. Боже, колко беше сладко, как само си вреше зурличката между двете предни седалки! И съм сигурна, че ме е запомнило, защото после през лятото, като съм ходила да го храня, ми се усмихваше и идваше да си завира зурлата на портичката. На баба така не й правеше. Сега хем ми е мъчно, хем ме e яд на мен, защото като слеза долу и като видя месото измито от кръвта, вече изобщо няма да ми е мъчно и няма да имам търпение да станaт чорбата и мръвките.
- Стринкеее, тука ли си, къде сте? – A, бати Иванчо от Стара Загора си е дошъл.

Щом той е тук, значи и леля Пеца ще пристигнат всеки момент. Те от Пловдив имат малко повече път. Започна се, започна се истинската ваканция! Тралала! Утре сме у тях на праснина! Чавдар какъвто е фукльо, ще си донесе сигурно всички подаръци от Нова година. Бяха му обещали и нова шейна. Голяма игра ще падне!

Ух, че хубаво замирисааа, чак до втория етаж! Я да слизам бързо! tongue2 prase
 
Заклахме прасето...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (20 януари 2010 11:07)
    Ние си имахме една "Ганка", е и други подобни, но нея си спомнам най-добре.
Гледаха я кото писано яйце, не че не знаеха, че ще стане на луканка.Това прасе беше като куче, като чуеше, че нашите се прибират от работа и скачаше по оградата и квичеше странно "радостно". По едно време се беше разболяло и около него се въртяха като около дете, майка ми го разтриваше, даваха му хапове, топлеха го с някакви лампи...
Къщичката му даже прозорец имаше. Като го заклаха нашите плакаха, даже май съседът го закла, без те да гледат.
Плакаха и когато една от кравите ни я удари гръм.
Имахме две крави, Мурга и Белка. Белка беше кротка и добра, но на Мурга  най-много обичах да се качвам на гърба, докато я изкарваха да я водят на паша.
Нашите имаха особенно чувство към животните, които отглеждаха в ранното ми детство, после станахме село от градски тип и вече никой не гледаше животни, пък и ние живеем на центъра на селото и забраниха да се извеждат по главната улица животни .
Спомням си и едно куче имахме, едно такова малко рошаво, докато влизаш не те закача, но като излизаш, ако си "лош човек" те захапваше за крачола. Не зная как си ги определяше, кой какъв е, но не всеки хапеше. Него някой беше набол с една железна вила, та майка ми го спаси, като го хранеше с биберон.
   Това куче ни смая веднъж. Като селски хора си имахме и ниви, отглеждахме царевица за фураж. Беше много тягосно, ходехме далече, далече, да я наглеждаме, берем и т.н..Ние децата обичахме да си играем на полето, иначе не сме били големи помощници.Та след едно такова посещение на "царевецата" майка ми си изгуби часовника. Много се ядосваше, но къде ще го търсиш в полето...И точно това куче /не си спомнам името му и в знак на уважение няма да му слагам друго/ по едно време привечер го носи  в уста и го слага пред вратата. Това малкото, рошавото, от близо километър два, че може и повече, да го донесе - малък дамски часовник, не нещо голямо.
     За животните от детството ни си спомням като за приятели, не като източник на храна. Не че не си хапвахме луканка, по специална рецепта от поколения напред. Даже си спомнам, че на "коляча" задължително му се даваше едно уше, едно краче  и дроб от "жертвата" и му поливаха да си измие ръцете навън и го даряваха с кърпа.

   

 
 
№2 от: papi (20 януари 2010 15:50)
Да си призная, никога не съм присъствал на такива неща, за Коледа и Нова година месото винаги сме го купували от супермаркета. За първи път отидох на село на 22годишна възраст и супермного ми хареса. Просто това не е моето детство, но като чета, си го представям толкова ярко. Браво за прекрасния разказ

 
 
№3 от: mchukanov (20 януари 2010 16:32)
   Таман за Ивановден - Честито nazdrave с греяната ракия, останалите суджучета и бабеци, и сланинката със счукания лют пипер, и дебелата филия с мас, и бурканите със свинското, и пържената туршия, - не ядеш люто, а... - в очакването на Трифон Зарезан - да доядеме каквото има, че после работа ни чака... Тия - първите 7 ми миришат точно на туй всичкото, заедно с любимият аромат на овце, боцкането на Бабиният вълнен пуловер и онази възглавница от статията от Йордановден... Айде да идва туй лято, да ловиме къра, че...



--------------------
 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (20 януари 2010 17:17)
Чудих се, чудих се вчера с какво да илюстрирам събитието и забравих, че тези спомени бяха вдъхновени от една стара, но и нова новогодишна картичка, която получих за тази Нова година от едно другарче! Та ето я и нея!



--------------------
 
 
№5 от: Надя (20 януари 2010 18:31)
Ех, ама тези разкази, като че ли за мен по поръчка се пишат. Много благодаря. Аз толкова картинно и ароматно, не мога да го разкажа. Като изключим някои детайли по касапските манджи, всичко си е таман, като у нас.
Моят дядо Кольо обаче си беше касапин, нямаше нужда да викаме никого.  

 
 
№6 от: mchukanov (20 януари 2010 20:53)
  Рибата, Танасе, е намек към вегетарианците - ще ядат те храната на мойта храна



--------------------
 
 
№7 от: рошав заек (20 януари 2010 22:27)
Еее, събирането "на прасе" си беше много любимо детско преживяване, мале, какво ядене падаше, а за възрастните - и пиене! Дядо гледаше години наред прасета, на самото колене мен ме отпращаха някъде в някоя роднинска къща, защото не можех да го понеса. Затова и изобщо не се навъртах към кочините, да не се привързвам към прасето. Ама после като ме доведат - малееее! На касапите се полагаше пърлената зурла. А аз най-много обичах да ям "жаборинки" - късчета от черния дроб, изпържени в було. Ставаше страшно!
Една година имахме прасе - свинята Недялка - която завърза тясна дружба с кучето Бим. Веригата му беше закачена за една дълга опъната тел, за да може да се разхожда. Бим отиваше при кочината и Недялка му разкопчаваше каишката, а то за благодарност я ближеше по зурлата! Като стана време да мине под ножа, седмица предварително го заведохме у едни роднини и го взехме една седмица по-късно, да не се травматизира. И никога не му дадохме от месото - не върви да подлъгваш някого да си яде другарчето!
Картичката е направо трепач :)))))!

"Кат заколихме прасето бяхме само двама.
После свършихме мезето - купихме салама.
Пий ракия, яж домати, после пак и пак!
Заприличва ти главата на изтръпнал крак!"

Атанас П. Стоянов



--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (20 януари 2010 23:13)
 О,Зайко ,ама това стихче много рошаво!

 
 
№9 от: Pavlina Iossifova (21 януари 2010 03:40)
След прасе - мезе - салами - ракия и домати... торта от моркови! В тази (де)градация не ти я ща тортата от моркови, Зайо, ако ще и да по младеновата рецепта. Виж "жаборинките" веднага ми скокнаха в устичката. Мммм, че вкусни, кат мойте шушунички! Какви думи, каква поезия!

Кате, що ми напомни за царевицата? Забоцка ме и ме засърбя навсякъде. Вярно, че и от нас нямаше полза като ни вземаха "на царевица", ама все успявахме да се наврем достатъчно в нея, че да ни набоцка от главата до петите. Ама кучето е велико nomer1 И благодаря и на двете ви, Кате и Зайо, че ми спомнихте, че главния касапин се одаряваше. Ама пък никак не мога да се сетя какво му се даваше у наше село. А дружбата между самите животни и тях и нас децата и стопаните, колкото и да е вечна, винаги пълни душата с толкова топли чувства. Ееех, откога си мечтая да си отгледам една свиня дълголетница, ама откак Джордж Клуни го направи на световна мода ми се отщя!




--------------------
 
 
№10 от: Cvetan (21 януари 2010 12:43)
Оф,най-после "заклахме прасето",а сега да... nazdrave .Пък навънка нека вали и снег да се сипе на парцали!!!



--------------------
 
 
№11 от: Rabin (29 януари 2010 15:10)
Страхотно разказче. Нямам таланта дори да го коментирам подобаващо. 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!