Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Споменът за моя дядо - 1
28-02-2010, 22:59 | Автор: Simpra | Категория: Нашият дом / Моето семейство
Първото за което се сещам като го спомена е чувството му за хумор и невероятните истории, които ми разказваше, когато бях малка. Повечето от тях бяха съвсем истински случки от живота и затова ги предпочитах пред известните на всички деца приказки. Сега се замислям, че може би той не е бил чак толкова добър разказвач, просто животът му е бил пълен с невероятни премеждия. Ще кажа най-напред кой беше той. Потомък на български революционер (един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание), беше учител, обаче истински учител, който както преподаваше математиката на студентите си, така предаваше и житейските поуки – всички слушаха със зяпнали уста и особено аз - неговата внучка. Само го чаках да се прибере, за да започне поредния си разказ. Понякога историите бяха кратки, а друг път продължителни и често го молех пак и пак да ми ги разказва, защото ми беше трудно да запомня кой какво кога направил. Ето ви една кратка, но интересна случка, която съм запомнила. Когато прабаба ми тръгва за България сама с четирите си деца, тя носела само най-необходимото – вързоп дрехи, малко съдове, гърнето на най-малкия си син (метално с капак, което и досега се търкаля някъде), вързоп с малко книги и кесия с малко пари. Всичко друго останало в къщата им – на снимката тук:

Споменът за моя дядо - 1
Споменът за моя дядо - 1

Изведнъж влакът спрял. Ами сега! Уплашена, че ако вземат парите, сама с четирите деца няма да успее да стигне българските земи, жената турила кесията в гърнето, събула гащите на малкия брат на дядо ми и го сложила да стои мирно на гърнето - уж върши някаква работа. Че кой ще проверява какво има в едно детско гърне.  Дядо ми казваше, че се напъвал да пръцка, вместо брат си, за да е по-достоверна обстановката. Така минали успешно границата. Дядо ми е имал и други, все интересни премеждия. Много ме разсмиваше, а баба ми все му повтаряше, да не учи детето на глупости. Разказвал ми е за една среща с вълци в планината. Даже съм записала този разказ на касета – аз го разпитвам, а той разказва. Страхотен спомен ми остана, благодарение на единствения касетофон Хитачи, който имахме. И до ден днешен лентата на
BASF касетката пази и възпроизвежда гласа му, благодарение на което мога дословно, да ви предам историята с вълците. И така, аз му казвам:
-
Айде сега разкажи ми някоя случка.
- Добре, мойто момиче… Един зимен ден се бех загубил високо в планината. Вървех по едно плато, имаше мъгла и валеше снег, който вятъра духаше по земята.
- И какво?

-
Уплаших се и реших да се връщам. Намерих обратно пътеката в гората и си тръгнах спокойно, но не щеш ли от десната страна в дола слушам, че некой вика "Аууу!" Помислих, че е турист, а аз му викам "Ехооо!". Той след няколко секунди се обажда пак на петдесет метра напред и вика "Аууу!" Аз пък си помислих: пък тоз турист много бързо бяга. Как е възможно!? И ми мина мисълта – вълци може да са! В това време отзад от левата страна, се обади още един "Аууу!" Разбрах, че имам около себе си глутница! Но понеже бяха само три извивания, сетих се, че това е некоя вълчица с младите си едногодишни вълчета и се зарадвах, че може би не е толкова страшно. Не взех да бягам, защото ако бягам вълците ще се окуражат. Ще разберат, че ме е страх и ще ме нападнат. Аз взех да лая като куче, да викам, да вдигам шум… И си мислех така: от всяко положение има изход. Не бива да се отчайвам! Докато съм жив, трябва да съм смел. И така прибрах се в хижата. Разказвам за вълка, а те ми се смеят. Никой не вярва. Смятат, че лъжа. В т’ва време влетеха уплашени двама ученици и викат "Вълци! Вълци ни вият! Щеха да ни изедат!". И тогава не само, че не ми се смяха, ами минах за голям герой, че не съм се уплашил, заобиколен от вълци. Ако беше глутницата от стари вълци, не знам какво щеше да стане!?...

Скоро ще напиша и някой спомен за бабите, че там е още по-интересно… Сега е ваш ред!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (28 февруари 2010 23:47)
  Симпра - идеята е чудна!
... както и историята ok2



--------------------
 
 
№2 от: isi (1 март 2010 00:16)

Ехее!   Много интересно и забавно! И много мило! И ти си точно като своя дядо - сладкодумен разказвач, пълен с истински истории :))




--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (1 март 2010 07:58)
Прекрасна идея, много топлота има в нея. И аз мисля,че приличаш на дядо си, или поне си наследила от него умението да разказваш чудесно

 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (1 март 2010 14:17)
Какъв чудесен разказ, Симпра! На мен разказите за бабите и дядовците ни са ми слабост, а така добре поднесени ме очароват. Всъщност тук в сайта има вече цяла колекция от разкази за тях и около тях. То и няма как иначе, защото Нашето детство без Нашите баби и дядовци нямаше да е Това детство. Ами да ги продължаваме...



--------------------
 
 
№5 от: Айви (1 март 2010 15:47)
 Невероятна статия и чудесна идея, Simpra!

 
 
№6 от: donaddt (1 март 2010 23:33)
Обички от череши на ушите ми трепкат
и се крия от Шаро под дебела наметка,
после скачам и гоня пеперудите в двора-
босонога стихия, непознала умора.

Вечер с дядо броим на небето звездите,
а пък баба замесва вкусни селски мекици.
Още помня Юнака от Земя Неоткрита
и за дълго ще пазя тези малки искрици.

 
 
№7 от: anni (2 март 2010 20:31)
Симра, чакам продължение на разказите ти, част втора, ама от къде е дошъл дядо ти със семейството си, когато са минали границата, не можах да разбера.



--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (2 март 2010 20:53)
Симпра, и аз. "Разказвай ми, слушам те, толкова музика винаги има в гласът ти!" Искам още интересни истории!!!

 
 
№9 от: Simpra (2 март 2010 23:44)
Преселници са от град Ксанти (Западна Тракия) тогава с 12 000 жители, сега вече с повече от 45 000. А кога точно са минали границата не мога да кажа - вероятно заедно с повечето изгонени от гърците преселници някъде след1920 година. А иначе изглежда доста са бягали, защото той е роден в гр. Прилеп (Македония), (където братът на дядо му основава първия революционен комитет през 1893). Прабаба ми се установява най-напред в Асеновград (тогава Станимака) и после идва в София. Ама така не е интересно - като в учебник по история! Обещавам скоро да напиша и как другия ми дядо е минал Атлантическия океан (бил е съвсем сам - на 17 години), и как после се е завърнал. Но искам първо да снимам парахода, който баща ми държи в рамка. Пък и трябва да уточня досадните подробности около датите например, защото пак ще ме питате, а тях вече само баба ми ги помни (при все че е на 91).



--------------------
 
 
№10 от: Надя (3 март 2010 16:20)
Извън: Дона, великолепна си с тези стихове, както винаги!

 
 
№11 от: dani (3 март 2010 17:09)
Симпра, наистина продължавай с разказите . Толкова живо и увлекателно звучат тия истории на старите хора, като в приключенски роман



--------------------
 
 
№12 от: TRIXYY (25 март 2010 23:46)
 И семейството на моя дядо са преселници от Гърция в същия период.1924 г. купуват парче земя в Лозенец,тогава почти извън града и се заселват.Симпра, току виж, от дума на дума излеземе рода  

 
 
№13 от: Simpra (26 март 2010 07:45)
TRIXYY, нищо чудно да сме рода. Гледай сега: въпросният дядо е бащата на майка ми, а майката на баща ми също е преселница оттам и двамата се познават от деца. После като идват всеки си поема по житейския път, докато... един ден децата им се срещат (майка ми и баща ми). Баба ми е живяла в Лозенец, при свекърва си. Братовчедка ми все още си живее там. Това на детската снимка ти ли си?



--------------------
 
 
№14 от: TRIXYY (26 март 2010 09:44)
Аз, я!
Непременно ще обсъдим  родовата история на маса.nazdrave
Нашата е дълга и широка и след като от това поколение вече няма живи, се свързах с изследователи от БАН, за да я разнищим окончателно.

 
 
№15 от: mchukanov (8 май 2010 01:33)
  Хееей, Симпраааа, къде е продължението за океанаааа kniga pirat



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!