Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На майка ми..
16-05-2008, 12:07 | Автор: Надя | Категория: Моето семейство / Светът на възрастните
Край нея мирише на пъжени кюфтенца, чисти чаршафи и ванилия... Сутрин налива горещия липов чай и с бързи движения маже филията. За десети път се опитва да събуди брат ми, ще закъснее за работа, а дълъг път я чака до завода. Цял километър и половина пеша, а трябва да се върне и за обед, за да стопли на Надето яхнията, нали е в предучилищна, все още не може сама да се оправя.

"Антоне, стани веднага, повече няма да те будя! Да изхвърлиш кофата с боклука и да си оправиш леглото. Надюшче, айде яж по бързо, че вече нямам никакво време!"

Откога сеее, милаа моя майнолъоо, зораа, зазорилаааа... свири точката.

Резидава рокля, с джобчета и коланче на ситно рае; дамска чанта и торбичка платнена с разни работи; малко червило, колкото да не е без хич и бързи крачки.

Майките прииждат на тълпи в завода, жужат като кошер, в съблекалнята я чака синята манта и медицинските чехли. Мирише на масло и метал. Цеха е просто огромен, чука, с който забива нитовете, е изтънял на дръжката и дървото е взело формата на свитата й длан, предало се пред нейната сила и упоритост. Има норма – трябва да направи толкова и толкова детайли за определено време. Всички са весели, пред нея и зад нея, млади са... и пълни с ентусиазъм.

Тя си мисли: за класната на брат ми; за събота и неделя и безкрайните редове от царевица; "Дали поръчах на Надето да се оглежда когато пресича? Ох, кога ще порастне това дете.."; за майка и татко на другия край на България; за онази плетка на Данчето, която трябва да вземе, много е хубава, ще стане за пуловер; за това, че Антон е много слаб и много сприхав напоследък, а Пеню не умее да му говори.

Чук, чук, чук... бързи отривисти удари, точни и ритмични.

Ами онзи плат в Трикотажа - хубав е, но сега й трябват обувки на Надя; иска й се да смени пердето в кухнята, ще трябва да скъта малко пари за Антончо, искал бил за някаква книга, ама само да не разбере никой.

"Ох, пусти пари все не стигат, ще трябва да разширим оранжерията, а казаха, че от чубрица добре се печели - дали да не сложим. Раздадоха картите за почивка, не можахме да вземем за морето, пак други се вредиха от профсъюза. Ще идем на реката с палатка, и това е хубаво, пък и без това цяло лято сме на село, има толкова много работа."

Чук, чук, чук...

Бърза, бърза... Мирише на меденки, на Надето за тържеството са. Една чаша олио от Данчето, че не стигна. Мрежата с бурканчета кисело мляко за Надя..

"Къде отиде това момиче, пак ли е навън". Утре пак гости, белите покривки са изпрани, има салата, само кайма трябва да се вземе. "Боже, колко шуми тази пералня... Какъв е този мач, чува се гласа на Николай Колев?"

Не трябва да се шуми, по време на мач не се шуми.

"Надееее, прибирай сеееее. Ще вечерямееее!"

"Е майче, още малко, сега е най-интересно.." ,

"Прибирай се!"

Ожулено коляно, малко реванол за дезинфекция, отрязан лейкопласт. Два чифта чорапи за кърпене. Потънали сме в прах... Трябва да научи Надето да и помага вече.

Няма време за мисли. Ще мисли преди да заспи, толкова е изморена, че успява само за миг да се пренесе до нейното малко селце под Белоградчишките скали, даже не знае дали го е мислила или го е сънувала.

"Ох само да продадем всичкия разсад, ще си го купя оня плат!"

 

............................

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (16 май 2008 12:58)
Много хубава статия! Сигурно и моята майка си е мислела подобни неща, докато е тракала на шивашката машина в онова голямо предприятие, носещо име на "герой от антифашистката борба". Майка ми често се връщаше много късно (особено в края на месеца) от работа, защото трябваше да "преизпълнява плана". Като малък ме водеше със себе си в цеха и леличките шивачки ми шиеха костюмчета и маски на Зоро (тъкмо беше минал по киното филма). Шивачките си носеха храна за обяд от вкъщи и обядваха на групи между машините. След всеки банкет майка носеше в къщи завити в хартия кебапчета и сладки за нас с брат ми (какво ли е яла на този банкет всъщност- салата и гарнитура?). Винаги криеше заплатите в някое тайно място в къщи, а ние тримата - аз, татко и брат ми - постоянно се редяхме на опашка за "Дай някоя стотинка" (ако не беше пестеливостта й и досега щяхме да живеем в онова ведомствено жилище). Дааа, царевицата и градината в почивните дни на село. Именно там си "почиваше" тя от тежката работна седмица, с мотика в ръка, плевеща всяко стръкче трева (а аз , помагайки й с малката си мотичка, все заравях тревата с пръст, че ме мързеше да се навеждам:)). А след работния ден трябваше да ни изпере (дълги години - на ръка, че нямахме пералня), да сготви, да ни оглади дрехите за училище ("Данаиле, не може да ходиш с тоя омачкан панталон! Дай го тук да му направя ръб с ютията")... Наистина, майките ни през времето на социализма бяха Герои на труда, без никаква ирония го казвам.



--------------------
 
 
№2 от: Надя (16 май 2008 14:45)
Това със завитата храна от банкетите и аз го помня. Завиваше дори и някой шоколадов бонбон, който се прави, че е изяла за нечий рожден ден, а скриваше в чантата за нас. Казах го и преди за майка ми "Не човек, а желязо!" - като Дани без никаква ирония.

 
 
№3 от: zverche (16 май 2008 17:15)
Аз май се разплаках отново.

 
 
№4 от: Надя (16 май 2008 17:41)
Амии аз плаках докато го писах..., да си призная, така че не си сама.

 
 
№5 от: Kalata (16 май 2008 22:02)
Благодаря за прекрасната статия!! Наистина ме разчувства!

 
 
№6 от: isi (17 май 2008 15:41)

Много е хубаво, защото Надя обича майка си! И защото и аз обичам мама! Всеки от вас, който се е развълнувал четейки, предполагам също! На мен също ми заседна буца на гърлото и очите ми се наляха, но бях на работа и се сдържах да не заплача. Искам и мама да я прочете, защото изразява и моята обич - на порасналото момиченце, неизказало всичко, защото не е разбирало тогава, после е нямало време, заето със себе си, а сега е делеко от нея и пак не успява всичко да изрази с думи.
Дадох статията на колежката си да я прочете, тя е на възрастта на мама и има две момиченца мой набор, които също са на другия край на България! Дадох и сама да я прочете, защото гласът ми трепереше! Тя се развълнува! Всеки влага нещо свое при четенето на статията, но безспорно майката на Надя е чудесна жена!




--------------------
 
 
№7 от: Надя (17 май 2008 17:24)
Написах я по повод на майка ми, но съм сигурна че по това време е имало стотици хиляди други жени, които са имали подобен живот. Без миг отдих! Така че да живеят майките!!Хип хип ура! Тези хора са ни направили човеци..

 
 
№8 от: pepino (30 септември 2008 00:33)
Светът на възрастните е просто ужасен - толкова много задължения, мисли, проблеми, отговорности. Почти никаква пълноценна почивка - само докато спят, но и тогава пак проблемите се намъкват под някаква форма в съня им. Да сме благодарни, че сме още деца

 
 
№9 от: zori djunkova (5 март 2009 10:04)
Моята мама също работеше във фабрика. За детски играчки "Детска радост". Там се правеха големите камиони за които всички момченца мечтаеха, петлета лейки, зайчета на колела, кофички и лопатки и много други интересни неща. Работеше на едни огромни преси за пластмаса. Почти винаги беше на работа. Сутрин излизаше в пет и половина, а след втора смяна се прибираше след девет часа. А у дома винаги имаше готвена манджа. Кога успяваше, как се справяше, не знам. Мирисът на пържени кюфтенца, таратор с много чесън, шкембе-чорба и вкусна баница. Не си спомням да е имала време за себе си, или време за хоби. Просто понякога след работа лягаше на спалнята и подпираше краката си високо на стената. Пробвайте след тежък ден, наистина помага. А бяхме три деца. И все още сме...

 
 
№10 от: Svetlali (8 април 2010 17:59)


 
 
№11 от: darenie (28 май 2010 22:41)
  Тези спомени не бива да се забравят - защото са изстраданата обич към нас...Именно заради всичко това заслужават нашето уважение , признателност  и винаги да откраднем време, за да се поговорим и споделим техните грижи..
 
  "О МАТЕРЯХ МОЖНО РАССКАЗыВАТЬ БЕСКОНЕЧНО."
  
   Безкрайна е обичта ми към мама , която е моята гордост и безценно богатство!

 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (29 май 2010 01:18)
Цитат: darenie
"О МАТЕРЯХ МОЖНО РАССКАЗыВАТЬ БЕСКОНЕЧНО."


Как съм могла да пропусна до сега тази статия!? Наде, Наде, умееш го това, да хванеш ГЛАВНОТО и да го хванеш така, че всички други да ги хване за гърлото. Точно миналата седмица най-сетне (май станаха вече почти 15 години откак мама я няма) можах да прочета писмата, които ми е писала, докато учех къде ли не далеч от къщи и от нея. Ами ти сякаш си преразказала тези писма, така де, чувствата и ежедневието от тези писма. Единственото, което прави болката от ранната й загуба и болката за онова забързано, отрудено, претрудено  ежедневие, което я въртеше, ги въртеше нашите майки, поносима, е това, че успях навреме и достатъчно дълго време да й казвам и показвам колко много я обичам.



--------------------
 
 
№13 от: катя милушева (29 май 2010 15:01)
ОХ, rev rev Наде, Наденце, прекрасно е, и мило, и тъжно ти става...
А ние пък и сме й на мама трички, и тя ставаше сутрин в 5 часа, за да смогне да ни приготви и да отиде на работа наравно с мъжете в Кремиковци... И пак въртележката на ежедневието...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!