Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
През ключалката?!
1-02-2011, 21:41 | Автор: mchukanov | Категория: Нашият дом / Моето семейство

  Странна работа са това големите. Като се вземат на сериозно и започнат да си шепнат, че и вратите заключват. Какво пък толкова си казваха. Чак не било за наще уши – че какво им беше на ушите ни – нали за това ги дърпаха – да пораснат и да слушаме.


... То – верно :em_107: – имаше „разни работи, не за чужди уши", ама всичко ставаше още по-любопитно, скрито под етикета – „не е за твойте уши". То пък много интересно – сякаш особено ме вълнуваха непонятните истории от семейната хроника на някой роднина, или тъй далечните проблеми на нашето семейство – информацията, която не беше за ушите ми, вероятно и главата ми не можеше да поеме. Ама пусти предохранителни мерки – „да не се изтървеш", или другото – още по-любимо – „какво ще кажат хората". Явно и хората са проявявали подобно любопитство, щом са коментирали чуждите истории, вероятно са доста по-интересни и любопитни от собствените ти. А пък ако извадиш късмет да се отвори вратата, докато си приклекнал и надничаш през ключалката – олеле! От подобна проява ми остана едно мъдро конско, което се оказва аксиома за мирно съвместно съжителство – еднакво грубо е да подслушваш, както и да шепнеш в присъствието на други хора. В добавка – пак по повод любопитството – получих и друг урок – за уважението на личното пространство на хората, с които живееш – дамските чанти и чуждите джобове си останаха табу.

  Не си ври гагата, дето не ти е работа!

  Ровенето из всички шкафове минаваше за любим спорт, особено около празници, на които очаквах подаръци. Та – покрай това ровене – изпадаха доста любопитни „скрити" вещи, снимки, картинки. Намерените 20 лева, скрити „за черни дни", не се възприемаха за чужда собственост, щом бяха в бюфета, следователно се усвояваха. То – верно, и добре че – трудно се харчеха. Но тихото шумолене в кюшето и яденето на незнайно откъде появили се бонбони, бързо издаваше източника на рязкото ти забогатяване – „ама те си бяха там, аз отде да знам, че не са за харчене, да не би да съм ги откраднал.."

... Пък за случайно изпаднала снимка на сестра ти, с някое момче – олеле, какви дипломатически усложнения в семейната политика имаше... – как да не клекнеш пред вратата и да забиеш поглед в ключалката

  Специални разузнавателни средства

  Моят спомен се изчерпва с едно – имахме го упоменато нейде – онзи универсален подслушвателен апарат, в който се превръщаше всяка по плътна чаша, или бутилка, допряна на стената – наученото по летни лагери се прилагаше доста неуспешно у дома, с тези дебели тухлени стени (сега употребата на подобни инструменти се обезсмисли от новите строителни материали) Визуалното любопитство задоволявахме с докопан бинокъл, или телескопът от ОПТИК-а, ама пък той обръщаше образите :em_122:

  Сега, като ги гледам пак, тези – Големите – явно и те обичат да си играят на тези шпионски домашни игри. Дори някак ме е яд, че не си падам по тях – дали, защото не са ми любопитни, или е имало файда от домашните мерки...

... ще взема да клекна пред ключалката, може пък да открия отговорът :em_18:

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (1 февруари 2011 21:54)
em_74 Ние пък подслушвахме през контакта на стената. Контактите бяха на едно и също място от двете страни на една стена, между кухнята и спалнята и естествено всичко се чуваше ясно, като все едно си между двамата спорещи. Това откритие естествено бе случайно, търсейки най-доброто място за поставяне на чашата/ вазата за подслушване - всеки дециметър от стената бе подложен на проверка em_9



--------------------
 
 
№2 от: Retroto (1 февруари 2011 22:23)
хитро

 
 
№3 от: катя милушева (1 февруари 2011 22:24)
От подслушване не ви ли порЕснаха ушите:)))? Ровенето е присъщо удоволствие на човека, аз все още му се наслаждавам като си отида у дома, особено когато не знам какво търся, а просто така, за спорта!!!

 
 
№4 от: admin (1 февруари 2011 22:49)
И аз съм подслушвал няколко пъти "големите" (по най-простия начин - до вратата), ама те наистина такива скучни неща са си говорили, че после ме е било яд за изгубеното време. 
Иначе, веднъж (като в стария анегдот за маймуната, изследователя и ключалката) ми се случи (на село) да погледна през ключалката и да видя отсреща окото на баба em_2 Страшно неудобна ситуация!



--------------------
 
 
№5 от: Цонка (1 февруари 2011 23:00)

А като разберат, че си ги чул викат:
"Ееее... Ти и на дупето си уши имаш."
А не дай боже да попиташ за подробности около чутото. Отговорът неизменно е:
"Ти все на дъното просо да сееш."
Иди, че ги разбирай големите. em_4


Цитат: admin
да погледна през ключалката и да видя отсреща окото на баба

em_109




--------------------
 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (1 февруари 2011 23:20)
Мама и татко някак си не предизвикваха желание да ги подслушваме. На роднинските празнични събирания, след като децата се бяха заиграли в другите стаи и децибелите се увеличаваха и допускаха някои недетски изрази и думи, нямаше никаква нужда от специални устройства, и вратите ги затваряхме по-често ние.
Ноооо, почти всяка сряда, след съвещанието в поликлиниката у нас или у някоя друга мамина колежка, се изсипваха на късен обяд или следобедно кафе, което често преливаше във вечеря, десетина медицински сестри. След основното опустошаване на сложеното на масата, и приемане "първа страница" от бюлетина на градските клюки, неминуемо минали през поликлиниката, приятелката ми Полина и аз се оттегляхме в другата стая. Ще да сме били 10-11 годишни, когато звукът от затварящата се врата на дневната беше знак, че трябва да прилепим уши там. Така започнаха нашите специални уроци по анатомия, физиология и любовно-сексуални обществени  отношения. Струва ми се, че по онова време точно на вратата на дневните, Полина и аз научихме имената на всички гинеколози в града, които правеха нелегални аборти, на дашните девойки, които явно в особени ситуации претърчаваха до някоя сестра с вик за помощ, както и медицинските названия на някои анатомични органи, за които се чудехме кое кое е. Имаше истории, от които почервеняваха не само ушите ни, ами и корените на кестенявите ни коси. Колко сме били просветени чисто научно по обща физиология не знам, но явно повече от оня мъж, който завел жена си в родилния и казал, че няма да я вземе, щото детето не било негово. Дотук нищо интересно. Гласът на сестрата, която разказва историята, обаче, започва да се дави от смях: "та, тръгва си той, на другия ден жената роди еднояйчни близнаци, обаждаме му се, показваме му децата и почваме да го убеждаваме колко приличат на него. Слуша той, почесва се и по едно време вика: добре, идното може й да й мойто, ама другото ни йе от мени и туй то". Сигурно защото цялата компания избухна в гърлен смях, не чуха как зад вратата два детски смяха и четири крака бързо изтопуркаха назад към детската, за да не бъдат заловени давещи се в кикот с носове забити в ключалката.



--------------------
 
 
№7 от: рошав заек (2 февруари 2011 07:41)

Аз пък не слушах, не слушах, не слушах!
И ушите ми ги дърпаха, дърпаха, дърпаха!
И накрая... станах зайче!
А зайците имат изключително остър слух и всякакви потайни шепоти чуват!!!




--------------------
 
 
№8 от: razkazwacha (2 февруари 2011 10:44)
 Навремето родителите ни бяха доста веселяшка компания- и задружна - ние, децата, също израстнахме- покрай тях , като такава. Понякое време, като се повишеше градусът на... настроението em_11 и идваше времето на веселяшките и , понякога, малко нецензурни песни, нас , хлапетата, ни "изхвърляха" в другата стая - така де - "не са за наште уши" тез работи. Но това беше вече средата на 80-те и технологиите твърдо бяха навлезли в нашия живот... в един от антрактите на такъв банкет, синът на домакините влиза в хола под невинния предлог " тате, търсят те по телефона..." и на излизане съвсем случайно и нехайно натиска червеното копче с надпис REC. на HITACHI-то....Касетата е приготвена по- от рано според тайния ни заговор... След това с интерес разучавахме записа ...Та това е опитът ми със СеРеСетата em_36  



--------------------
 
 
№9 от: Цонка (2 февруари 2011 11:36)
em_74 Разказвач, направо изтръпнах  при мисълта, че мога да чуя подобен запис. Сега. em_74



--------------------
 
 
№10 от: Гергана (2 февруари 2011 11:44)
Не помня да съм подслушвала, макар да бях много, ама много любопитна. Явно , нашите са успявали по някакъв начин да ме държат настрана от ВАЖНИТЕ неща, които са обсъждали, защото знаеха, че притежавам способността да "изтърсвам" разни нещица, точно там, където не им е мястото. em_45 em_45

 
 
№11 от: катя милушева (2 февруари 2011 11:45)
Цитат: admin
Иначе, веднъж (като в стария анегдот за маймуната, изследователя и ключалката) ми се случи (на село) да погледна през ключалката и да видя отсреща окото на баба em_2 Страшно неудобна ситуация!

Ама то и страшничко ми се струва em_78
Цитат: razkazwacha
Касетата е приготвена по- от рано според тайния ни заговор... След това с интерес разучавахме записа ...Та това е опитът ми със СеРеСетата em_36
А,това си е направо страхотна приумица!

 
 
№12 от: shturcho (2 февруари 2011 12:09)
Много сте находчиви, за съжаление аз бях пълна будала, интересите ми се заключваха да преровя някой шкаф за шоколадови бонбони. И то будалъкът ми се простираше до там, че ако намеря, чаках нашите да се върнат и да питам може ли да си взема. Пълна апатия относно пикантериите на големите. Единственото подслушване беше, когато една вечер родителите ми не се прибраха и започваха да идват разни роднини, да шушукат, тогава разбрах, че става нещо и издебнах положението и подслушах и обсъждаха дали да ми кажат или не. Тогава изпаднах в див ужас, защото чух реплика от сорта дали са живи. Разфучах се да не ме лъжат повече и да ми казват, че няма нищо и че съм ги подслушала, тогава стана ясно, че са катастрофирали с колата, но за щастие са живи, макар и целите потрошени. И поради това шушу мушу, не можах да се успокоя напълно, докато не отидохме на другия ден в болницата да ги видя.

 
 
№13 от: Боряна (2 февруари 2011 12:50)
Младене, и вие долупишещи калпазани такива, да не сте били в един клас с Цв.Цв? Явно някои невинни детски похвати водят до личностни изменения в бъдеще...em_18



--------------------
 
 
№14 от: tivesto (2 февруари 2011 12:57)
Цитат: razkazwacha
Но това беше вече средата на 80-те и технологиите твърдо бяха навлезли в нашия живот...


Кумеца на моите родители е голям майтапчия! Гвоздея на програмата! При поредното гостуване на сирни заговезни, донесе една касетка с веселяшки /разбирайте нецензурни/ песни! Естествено, когато стана време за прослушване, децата бяхме изгонени в детската стая и вратите плътно затворени! Ма пусто и детско любопитство мира ми не дава! И заработи пъкления ми план! Сложих нова ролка на магнетофона "Кащан", нагласих моно касетофона "Весна", свързах кабелите и зачаках... Когато всички стигнаха на фаза всеки говори и никой не слуша, съвсем незабелязано измъкнах от Хитачи-то в хола заветната касетка и за един час я презаписах. После я върнах обратно и само чаках да дойде утрешния ден и да прослушам записа необезпокояван от никого! Те тая касета стана хит в училището и що хижи обиколи...



--------------------
 
 
№15 от: razkazwacha (2 февруари 2011 14:40)
А сега не ми се мисли, какво могат да направят с два най обикновенни ДжиСиЕма в група(примерно) нашите собствени наследници em_10Все пак телефончето мож' го скри навсякъде, а онова хитачи заемаше половин рафт от секцията и тежеше пет кила поне...Да не говорим за уеб камери и пр. em_24



--------------------
 
 
№16 от: bat_mitco (2 февруари 2011 18:52)
ПРИ МЕН ОБЩО ВЗЕТО НИЩО ОСОБЕНО...ОТ НЯКАКВА ДРЕХА В КИЛЕРА ИЗПАДНА МАШИНОПИСЕН ЛИСТ СЪС СТИХОВЕ ЗА СЕРИАЛА "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ РИМ" С ИЗПОЛЗВАНЕ НА МАААЛКО СКВЕРНОСЛОВНА ЛЕКСИКА...ТАТКО И ДЯДО СЛУШАХА РАЗНИ РАБОТИ НА БЪЛГАРСКИ И НА КЪСИ ВЪЛНИ...НЯКАКВИ СТАНЦИИ, КОИТО НЕ ПУСКАХА ГОТЕНА МУЗИКА...ИЛИ ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕХ ТОГАВА...
МЕН САМИЯ ОБАЧЕ МЕ РАЗКРИХА ЗА НЯКОИ ДЕЙНОСТИ СЛЕД ДОСТА ВРЕМЕ - ПИСАНЕТО НА ЛОЗУНГИ СРЕЩУ ПИНОЧЕТ И В ПОДКРЕПА НА ЧИЛИ, НАПРИМЕР...ИЛИ ОДРАНИЯТ МИ ГРЪБ СЛЕД КАТО СЕ СПУСНАХ ПО ПЪРЗАЛКАТА С КАПИТАНДЯДОНИКОЛОВСКИ КАМИОН...ВСЕ СИ МИСЛЯ,ЧЕ НИКОЙ НЕ НАМЕРИ КАРТАТА ЗА ИГРА С ГОЛА МАЦКА, em_13 КОЯТО КРИЕХ НЯКЪДЕ ПОД ГАРДЕРОБА...



--------------------
 
 
№17 от: mchukanov (2 февруари 2011 21:39)
Цитат: Боряна
и вие долупишещи калпазани такива, да не сте били в един клас с Цв.Цв?

  Лелеее, добре, че не пуснах споменът от кръжока "Млад ОгнеБорец", Борянке em_46



--------------------
 
 
№18 от: TRIXYY (3 февруари 2011 16:55)
Ооооо, и вкъщи имаше едно апокрифно издание, но майка ми имаше много демократични за времето си разбирания и като станах достатъчно грамотна, просто ми даде да го прочета.
Иначе подслушвах съседите с чаша през стената, признавам си чистосърдечно и без бой!em_16

 
 
№19 от: Anakin Skywalker (3 февруари 2011 17:19)
Аз не подслушвах по вратите и не гледах през ключалките, но старателно тършувах навсякъде вкъщи и от мен скрито-покрито нямаше. Бях нещо като Следотърсача Гойко Митич от едноименния филм и ЦРУ взети заедно. Пари не съм взимал тайно а почти явно, в една красива дървена кутийка на нощното шкафче в спалнята винаги се намираха дребни банкноти и когато ми потрябват спешно за нещо си вземах. Никой не ми се караше за това. Важните документи се пазеха в едно черно дипломатическо куфарче, което се къташе на най горния рафт в гардероба. Веднъж го взех, отключих с кламерче и разгледах подробно съдържанието - нотариален акт на жилището, документи за покупката на Москвича, застраховки в ДЗИ, спестовни книжки в ДСК и други такива скучни и безинтересни бумаги.....Но имаше две книжки които ревностно се пазеха там, но аз ги прочетох - "Мъжът и жената интимно" и "Половият живот и възпитанието"  Втората май още я пазя някъде в библикотетката ми. 

И искам да завърша с един виц по темата
Разговор между съседки:
- Миче, ти що изгони последния си квартирант студент,  ма..?!?..
толкова възпитано, добро и интилигентно момче беше.....
- Виж Сийче, аз поначало не съм любопитна, но когато някой закрива ключалката си всяка вечер, това вече е подозрително....!...



--------------------
 
 
№20 от: mchukanov (3 февруари 2011 22:43)
  Ооо, децааа, а помните ли онова кюше с подривната пъстра цветна литература в музея, посветен на борба с чуждестранния шпионаж, как се наричаше - Музей на революционната бдителност em_18 Бат Митко под гардероба ще ги крие em_84 - те си бяха изложени на витрината там



--------------------
 
 
№21 от: Гергана (5 февруари 2011 22:26)
Абе наистина странна работа са тези възрастните. По някога даже и за нашите очи не ставаха определени работи....А Васко обиколи всички каюти на кораба.em_7 em_46
http://www.vbox7.com/play:dd6bff32&start=2298

Понеже, не ми се отваря връзката в определения момент, можете да го видите на 38:20 мин.

 
 
№22 от: 9585 (11 април 2011 01:27)
Това ми напомня как майка ми като е била малка, баба ми не й е разрешавала да гледа "Козият рог" и като е почнел филмът, е изгонвала майка ми от стаята. А понеже вратата на хола, разбира се е имала матирано стъкло, за всеки случай е намятала одеало отгоре, да не би нещо да се види. em_74 Тогава майка ми е казвала, че слиза долу до съседката да си играят, а понеже нейните родители вечно били до късно на работа, на спокойствие сядали двете и гледали филма от началото до края em_98
Самата ми гореописана баба, до скоро подслушваше нейните съседи отдолу през тръбите. Те винаги се карат относно предполагаемите изневери на мъжа и в момента, в който започне скандалът, баба отваря вратата, която закрива тръбите за парното, обръща се към нас с много строго "Шшшшшшшшшшшшт" и заема истинска шпионска поза em_73
Аз самата съм подслушвала само, когато знаех, че баща ми нещо ми е ядосан и с майка ми са в кухнята и той дъра дъра обяснява колко съм примерно мързелива и т.н. Всъщност исках да чуя дали мама ще ме защити (почти винаги го правеше) и какво ще ми бъде наказанието (най-често беше да не излизам с другите от квартала). em_79

 
 
№23 от: bobynka (26 ноември 2011 10:49)

Хехе  искренно  ме размяхте всички :) 
И  аз от  време  на време   подслушвах, но  бързо ми доскучаваше. Но много  обичах  да  тършувам из шкафовете  и  сега обичам em_16 


 
 
№24 от: Гергана Стефанова (2 април 2013 20:44)

   wink Интересна тема. Браво за идеята! Аз също подслушвах до вратата. Но най-вече предпочитах, когато съм сама да ровичкам из шкафове и чекмеджета.Още си спомням какво съм намирала и колко шамари през ръцете съм яла. smile24
   


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!