Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
И баба ти не го знае! (поредно писмо до себе си)
30-03-2011, 17:16 | Автор: a4koto | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Обичам те! Ти си толкова мъничка и сладка. Гледаш ококорено с очички. Сумрак е. Вървиш с баба си към гробището. Не знаеш дори какво означава думата гробище. Някак вътрешно усещаш, че е нещо много сериозно. По начина, по който баба ти се стяга за излизане. Измива те, облича те. Същата тази баба, дето няма сили да нацепи дърва. Трудно и е да слезе до градината, за да скъса перо лук или да извади морков за супата. Стара е вече и не ходи на пазар. Същата тази немощна баба събира сили да сложи по-нови дрехи, да обуе по-нови обувки. Завива във вестник свещи, които сама е направила от фитил и восък, събира си душата, хваща те за ръка и тръгвате... На гробището.
Вървите по познатия път към черквата. По пътя баба ти спокойно ти говори за дядо ти, който много, много отдавна е отишъл при Гспода. Никой не ти е обяснил кой е Господ. Той е някой много могъщ, много важен, много страшен едновременно.
Стигате в двора на черквата. Тъмно е. Тихо е. Горят свещи. Има и други баби, облечени в черно и... пеят. Гласовете им са хем благи, хем тъжни. Не можеш да разбереш те на кого пеят. На дядо Боже или на техните дядовци, дето са отишли при Господа. Но разбираш, че е нещо много сериозно. Не можеш точно сега да попиташ, защото баба ти те пуска и отива при красивата врата, навежда се, докосва с ръце пода, след това се изправя, поглежда някъде нависоко и шепне нещо с устни и се кръсти... Пак се навежда и пак повтаря всичко отначало. Чудиш се що за ритуал, но не ти е страшно, нито смешно. Баба ти остава няколко минути напълно неподвижна... Лицето и е спокойно. Нито се усмихва, нито се мръщи. Чудиш се дали в момента мисли или не?! Дали е забравила, че ти си с нея?!
Тихичко и много внимателно пристъпваш, плахо протягаш ръка да я докоснеш. Отказваш се... и пак посягаш... "Бабо, това ли е гробището?" Баба ти те гали по главицата... разбираш, че трябва да почакаш... Вдигаш главата нагоре чакащо. Баба ти те хваща за ръката. Сега си по-спокойна. Поемаш въздух... издишаш... чакаш. Нищо не разбираш...
Излизате от черквата. Баба ти носи запалена свещ. С ръце пази пламъчето от вятъра. Тръгва напред, а ти - след нея. Върви между каменни плочи. До всеки камък има малка къщичка... като за кукли... И къщичките светят. Виждаш, баба ти отива към една такава малка къщичка. Запалва кандилото, същото като това в къщи пред иконата на Богородичка. Гледаш... в къщичката гори пламъче, става светличко. Сега можеш да я разгледаш. Много интересно! Няма нито малки столчета, нито малка масичка, нито легълца... Кой ли живее в тази къщичка?! Баба ти те прегръща и коленичитв заедно. Тя ти казва тихичко, че това е гробът на дядо ти. Сега разбираш... Къщичката е на дядо ти. Той отдавна е отишъл при дядо Боже. Ние не можем да го видим, но той идва със сигурност до къщичката, влиза в нея да се стопли, а после... Чакай,чакай... Дядо ти толкова ли е мъничък?! Когато човек умре, става по-малък, по-малък, още по-малък... Както когато се роди човек расте... расте... расте... Е, да, ама на кака Марина бебето е много мъничко, но все пак не може да се побере в тази малка къщичка. В тази къщичка може би живее преди да се роди... Ами точно така! Бебетата се раждат от тези светлини в къщичките...
Не можеш да попиташ, не знаеш какво точно да питаш, а и защо ли трябва да питаш?! Ти просто знаеш, че е така. Сигурна си!! Ти усещаш, че и дядо ти, който отдавна е на небето, и бебетата, дето още не са родени, са някъде другаде. Някъде заедно...?!
Когато си толкова мъничка, само на три годинки, не знаеш толкова много неща... Не знаеш още думичката отвъдно... Но знаеш толкова много неща, които големите не ги знаят... И баба ти не ги знае!!!

Радост

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (30 март 2011 22:25)
"Чакай,чакай... Дядо ти толкова ли е мъничък?!"
 Когато отивахме с леля на гроба на баба, тя клякаше точно до въпросната "къщичка" и започваше да нарежда:" Майко маааа, майкооо! Стани да видиш кой ти водяяяя. Внук ти  Дани е дошъл , майкоооо!" А аз се чудех как може покойната ми баба да живее в такава малка къщичка. И точно като теб си мислех, че като умре, човек се смалява и става като в книжката за Алиса в страната на чудесата. Дори си спомням, че понякога, когато са ме водили на гробищата по задушница, тайно от възрастните отварях вратичката на къщичката, дано да видя там моята смалила се баба. Вътре обаче имаше само недогорели свещи em_15



--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (30 март 2011 22:38)
Много прочувствено и по детски нереално, но истинско! em_125 Аз например се ужасявах, когато баба ми ми обясняваше, че си е приготвила всичко за онзи ден, в който "няма да я има" и си  мислех, че това трябва да е много, много далечен ден, и сигурно приготвените дрехи няма да и стават вече (защо ли си мислех, че и възрастните порастват). Но ми е останал споменът от прилежно надиплените дрехи и бялото одеало... em_31

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: