Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (1)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
УРА! Ще си имаме бебе!
29-03-2011, 13:46 | Автор: nomane | Категория: Нашият дом / Моето семейство
Беше лятото на 1973 година. Вдигахме пушилка в двора на блока и си играехме на съкровища. Една вечер майка и татко се прибраха от работа и докато вечеряхме ми казаха ГОЛЯМАТА ТАЙНА! Ще си имаме бебе! :em_64:
ОООООООООО, нямаше по-щастлив човек мен! Цели шест месеца си представях как ще гушкам моята малка сестричка и как ще си играя с нея. Даже оплетох терлички – розови ! :em_53:

11.11.1973 г. (неделя), рано сутринта татко ме събуди с новината
- Мигленче, имаш братче!

Какво беше учудването му, когато седнах в леглото, рошава, по нощница и ревнах с пълно гърло!
- Защо плачеш?
- ОООООООООО, ами сега! Кой ще си играе с куклите ми? Коооой ще ми носи роклитееееееееееееее?!:em_30:

Дълги години след това майка ми ме дразнеше, че не обичам брат си.

P.S. Брат ми все пак носи розовите терлички :em_46:
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (30 март 2011 22:52)
Охх, това ми напомни за раждането на моя брат, с който имаме 11 г. разлика :) Събуждам се сутринта и гледам - няма никой. През ум не ми минава, че майка ми може да е отишла в родилния дом, макар че знаех, че вече е в 9-ти месец ... и почвам да проверявам гардеробите. Да обясня - като малка винаги, когато нашите ги нямаше и се забавеха повечко време, аз просто бях убедена, че са заминали ЗАВИНАГИ и са ме изоставили. И гледам, гледам - всичко си е там, тогава ... ???
После звънна телефонът и една леличка (мед. сестра), след като подробно се осведоми коя съм, въодушевено каза: "Честитооо, имаш си братче, еди колко си тежи, еди колко си сантиметра ...". Следващото нещо, което направих - качих се на леглото на нашите, а там как се скачаше em_83

До ден днешен майка ми има на бюрото си една дъска, върху която си е закачила наши бебешки и детски снимки, малки листчета с "Обичам те, мамо" и на средата - гордо поставена бележка от мен: "3 кг. и 600 гр., 51 см. Мама е родила момченце" em_54 em_67

 
 
№2 от: Krista (30 март 2011 23:13)

Ееее и аз помня раждането на моето братче. em_2  И аз бях разочарована, защото исках сестричка. Помня добре деня в който се роди, все пак бях почти на 5г. Впоследствие го обикнах. Тази обич с годините се засилваше все повече, за да се превърне в онова светло чувство, което съществува между две сродни души. em_6 


 
 
№3 от: Лилия (31 март 2011 01:24)

Сестра ми се роди, когато бях на 12 - достатъчно голяма, за да не допусна да ме обземе детска ревност или разочарование, но все пак изпитвах странно усещане - твърде дълго съм била единственото дете в семейството. Бях много горда, че ме включиха в семейния съвет за избор на име и после, когато ме оставяха да се грижа за бебето, докато майка ми е заета. Струва ми се, че тогава изведнъж пораснах.


 
 
№4 от: nomane (31 март 2011 10:03)

Лилия,
Не съм ревнувала родителите си от моето братче, просто ми беше мъчно за куклите em_101

Абсолютно си права за синдрома на единственото дете, това си е проблем. Нашата разлика е осем години.


 
 
№5 от: Лилия (31 март 2011 16:45)
Миглена, нямах предвид теб - извини ме ако съм се изразила неточно. Разсъждавах върху общоприетите твърдения - какво чувстват децата, когато се появи братче или сестриче и си спомних какво чувствах аз в онзи момент. Благодаря за спомена! em_2


 
 
№6 от: admin (31 март 2011 18:08)
Аз имам сестричка. Тя се роди на 3 март, когато ме приеха чавдарче през 1982 год. Много добре си спомням онзи ден - точно заради нея (иначе разните безобразни връзвания на връзки съм ги позабравил и/или хич не ща да си ги спомням). Така стана, че с бати Лъчи, добре де, просто Лъчи - приятелче от детството, с 2-3 години по-голям от мен, бяхме на площада. Като се връщахме в блока (който се намира на хвърлей разстояние от площада) ни пресрещна татко: "Имаш сестра!" - тъй каза. Аз – честно казано – не разбирах достатъчно за що иде реч. Тъй де, знаех, че скоро ще се появи у дома бебе, ама се бях много ошашкал от "очавдарстването". Помня от тогава, че татко се скара на Лъчи, че не бил радостен от събитието и не бил ме поздравил :)
После – отидохме до болницата и видях мама (сестра ми хич не я зърнах, щото бяха на втория-третия етаж, пък тогаз сестричката е била много минианюрна).
Друго гдето помня, е че преди "изписването" с татко отидохме в близкия парк "Ленин" и съвсем "неморално" изпоизрязахме еееееееееееей такъв огромен букет от рози (нощеска беше).
След това.. е, за след това трябва да се пише много и много, и много...
Мисля си, че няма по-силна връзка от тази между братя  и сестри (сестри и сестри; братя и братя).



--------------------
 
 
№7 от: Simpra (31 март 2011 20:25)
Цитат: admin
Мисля си, че няма по-силна връзка от тази между братя и сестри (сестри и сестри; братя и братя).
Кръвта вода не става. Имам около 20 братовчеди и 1 брат, и много добре знам за какво иде реч em_110 И точно, поради тази причина съм от малкото негнусливи момичета. Братовчедите ми ядат живи скакалци и червеи, а също така са извор на умопомрачителни бели и до ден днешен, но това е тема за отделна статия em_2



--------------------
 
 
№8 от: yogimax (31 март 2011 20:31)
Хе хе, година и нещо по-късно сестра ми е научила същата новина от родителите ми и в градината се е похвалила, че ще си има братче.



--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (31 март 2011 20:49)
 Аз пък, си имам две сестрички,за по- малката ,някак не си спомням да съм се радвала,защото съм била на 3 годинки и не съм обърнала такова Фнимание,просто така е трябвало и се е случило ,но за малката ,като се роди,то беше едно скачане по кревата ...Беше една радост! И същото това пале проходи едва на 7 месеца ,заради костилките на едни череши,които ядехме ние по-големите...и като я видяхме ,че ходи всички /бяхме заедно с братовчедите ми/така извикахме,че я стреснахме и тя се разплака и седна на дупенцето си!

 
 
№10 от: nikola13 (1 април 2011 00:58)
Датата е 25.08.1978 година. По това време аз съм на цели 8 години.
Цитат 9585:
Събуждам се сутринта и гледам - няма никой. През ум не ми минава, че майка ми може да е отишла в родилния дом, макар че знаех, че вече е в 9-ти месец ...

И както си седя сам в леглото идва баба ми - начервена, щастлива, усмихната...
Цитат Миглена:
"Честитооо, имаш си братче, еди колко си тежи, еди колко си сантиметра ..."

Ей каква радост беше - още го помня деня. Облякох се отидох в болницата - не помня колко беше часа, но си спомням как мама ми показа бебока през прозореца - беше много красив. След няколко дена изписаха мама и братчето от родилния дом. За събитието бяха дошли най-близките ми роднини от другия край на България. Червени рози, черна "Волга" - всичко както си му е редът. Аз изтъпанен най-отпред - нали си имам братче. Излезе акушерката с бебето и разбира се аз веднага посегнах да го взеа. Да ама нали съм едва на осем години - кой да знае как се носи бебе...Гушнах го с две ръце отдолу и в тоя момент татко приклекна - явно усъмнил се в моите способности и постави ръцете си под моите ръце, така че ако изпусна бебето да го поеме той. Разбира се всичко мина благополучно...
Месец по-късно от център на внимание се усетих на втори план - трябваше да пазарувам - хляб, мляко, бананова каша от аптеката (това беше някаква дефицитна стока, помня че май се взимаше с връзки) и т. н. Въпреки това много обичах бебето, а като спомена за оня период пред мама тя казва, че няма нищо вярно в думите ми...em_2

 
 
№11 от: isi (1 април 2011 10:51)

Много са ми интересни и мили разказите ви!  Аз, макар че съм кака, нямам такъв спомен, съвсем обяснимо - сестричката ми се е появила малко преди да навърша  2 годинки, та затова откакто се помня, все съм кака, така съм се и чувствала винага :) Явно така съм се родила - кака em_2
Мъжът ми си спомня как е галил по главичката малкото си братче, в ръцете на баба си, на задната седалка в колата, докато са прибирали мама и бебето от болницата и са пътували всички заедно обратно от Каварна за Шабла :)) 




--------------------
 
 
№12 от: nomane (1 април 2011 11:12)
isi,
Радвам се ,че ти харесват моите спомени  em_83

 
 
№13 от: Боряна (1 април 2011 13:18)
Много сладки!

При мене ситуацията е била сходна. Всички искали момче, само сестра ми - сестричка, "да си играя с нея". Когато ме прибрали в Надежда, тя веднага се лепнала за полата на мама: "Хайде слагай тука бебето на земята, за да си играем." Обяснили й, че съм още много малка и трябва да изчака. В отговор: "Иииииих, мамо! Цялата ти работа е такава! Защо не я роди направо голяма?" em_26



--------------------
 
 
№14 от: иванка славова (9 ноември 2012 18:56)

Моята сестра се роди на 29.06.80г. Тогава съм била на три години. Помня, че бях много щастлива, защото исках да си имам сестричка, с която да си играя.

Толкова много скачах от радост пред родилния дом, че паднах и се прибрах с ожулено коляно. После много се грижих за нея- разхождах я в моята количка за кукли- тя си беше дребно бебе.


 
 
№15 от: Гергана Стефанова (3 януари 2013 02:41)

  Поздравления за чудесната статия!  smile
       Напомни ми за раждането на моето братче.  yajuyo С него имаме точно 12г и 8м. разлика. В Родилна зала го видях за пръв път-един спящ, смешен вързоп. А когато акушерката ми го подаде с думите "Хайде, нали си кака, трябва да свикваш!" , щастието беше най-пълно! Каква благодат е да си имаш вкъщи едно мъниче, с което да си играеш и което никога да не си тръгва!    hiphip 
Цитат nomane:

- ОООООООООО, ами сега! Кой ще си играе с куклите ми?

  Е, Дребньо си играеше с Барбитата ми за един кратък перид от време, изучаваше ги. Особено с една, която имаше прелестна коса и караше ролери.  smile24  

     
      


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!