Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Заради Хензел и Гретел
11-04-2011, 15:20 | Автор: a4koto | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Много обичах татко. С него си пеехме детски песнички. Той ми четеше приказки и играеше с мен. Често ме водеше на разходка в гората.

Един съботен ден сложихме раници (еднодневки) през рамо и тръгнахме за гъби. Татко познаваше отлично гората и ме водеше на места, където растяха цели “градинки"с гъбки.

Весело и щастливо подскачах от гъбка на гъбка. През цялото време си пеехме “Взех си пушката на рамо да убия мечка, но в гората срещнах само малка буболечка".

Така неусетно се озовахме доста навътре в гората. Татко се обърна към мен и каза: "Ти постой тук, аз сега се връщам".

Изведнъж се уплаших - съвсем скоро той ми бе прочел приказката за Хензел и Гретел и детската ми фантазия заработи на високи обороти.

"Не съм си взела камъчета" - мислех си аз .

“А и сандвичите изядохме, нямам трошички".

Тати усети притеснението ми и отново се опита да ме придума само за минутка да го почакам. Аз обаче бях непреклонна. Готова бях дори да се разплача. Тати видя, не видя, и отсече: "Хайде в къщи!" Отдъхнах си.

Бързо-бързо се прибрахме по най-преките пътеки, а когато се прибрахме у дома подслушах разговора им с мама: "Ей, това дете не ми даде да отида по малка нужда!" Ха-ха-ха! :em_1:

Никога не споделих с родителите си какво съм си помислила… Още ме е срам! :em_13:

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (11 април 2011 16:48)
em_109 em_109 em_109
Радост, благодаря ти, че сподели веселата случка!



--------------------
 
 
№2 от: nikola13 (11 април 2011 20:24)
Ей тези приказки, ах тези деца!em_74

 
 
№3 от: 9585 (11 април 2011 20:50)
em_74  И аз винаги си мислех, че след като няма никой вкъщи и скоро не се прибират, значи са ме зарязали и почвах да тършувам навред, за да видя дали са си взели дрехите. em_94 Само че аз не заради приказката em_2

 
 
№4 от: mchukanov (11 април 2011 21:22)
  А къде беше писано правилото за разходка в лабиринт em_18 - вървиш само по десните разклонения, като ти омръзне се обръщаш и караш само по левите - или обратното em_40



--------------------
 
 
№5 от: isi (11 април 2011 21:25)
Много забавна история, Радост! Ама защото си разбрала навреме каква е причината... Иначе кой знае какво щеше да си мислиш и до ден днешен



--------------------
 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (11 април 2011 21:59)
Горкия ти татко, Ачкото! Моят щеше да ми каже на място: "Е, аз какво, да се напишкам ли сега като не ме пускаш!" Странно, Хензел и Гретел и на мен са ми докарвали кошмарни сънища, но на яве никога, никога не ми е минавала мисълта, че точно моите родители могат да ме оставят нейде или забравят. Случвало се е, за миг да ме прободе страх, че може да им се случи нещо извън къщи: катастрофа или друга злополука, ама много бързо го отхвърлях: "точно на мене не може да ми се случи!" Хе, сега като написах последното, се замислих, че всъщност даже не съм се тревожила толкова за родителите си, а за себе си Права беше мама като повтаряше често, (без укор), че децата са най-следко егоистичните същества.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?