Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Татко ми, кучето му, моето пате Петьо и поляните с иглика.
22-04-2011, 03:57 | Автор: Dolli | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Татко ми завършил Военната академия в годината, когато съм се родила, та дори и най-ранните ми спомени за него са свързани с особено вълнуващата миризма на казарма. Подушвах го, че си идва вкъщи още преди да съм чула ключа в ключалката. Но Рита го подушваше преди мен, та в коридора се струпвахме да го посрещаме и двете - с размахани от щастие плитки и дълги рошави уши. Татковото куче не беше точно домашен любимец. Тя беше неговото ловно куче-птичар. Беше най-послушното и най-сериозното живо същество, което познавам. По някакъв необясним начин внушаваше на всички, че е при нас, за да служи и да бъде помощник - не е някоя лигла. Всички се съобразявахме с това. Също толкова необяснимо беше как Рита показва на околните кой е водачът на нашата глутница. Примерно, вървят по булеварда мама и татко, ние с Рита подскачаме около тях, но абсолютно всички на улицата са наясно, че не ние, а татко е извел на разходка кучето. Тя не отделяше от него преданите си очи. Както във всяко семейство, случваше се и Рита да се цупи. Тогава татко ме пращаше аз да я нахраня - когато е обидена, че татко й е креснал за нещо, тя можеше да не яде с дни. Нали се сещате откъде ми дойде на ум как да наказвам възрастните, когато съм сърдита?

За разлика от мен, кучето умееше да си пречупи ината. Насред едно такова кучешко сърдене двамата отидоха на лов. Само да уточня, че татко и Рита никога не ходеха за водоплаващи птици. Но него ден Рита завела татко до гнездото на дива патица с 6 малки юрдечета. Вероятно патицата е била убита преди дни от бракониери - дечицата й изглеждаха съвсем омаломощени. Само едно от патенцата беше по-енергично, успя да хапне и оцеля. Петте умряха още същата нощ. Отгледахме сирачето в един кашон на терасата. Рита доста дълго време се изживяваше като куче - спасител, но патето така и не позволи да бъде близано.  Когато Петьо започна да прескача вън от кашона, неотлъчно ме погна по петите. За първи път разбрах значението на думата "отдаденост". Където аз - там и той. Може да не вярвате, но съм го водила и в училище, когато още се побираше в джоб. Няма друго пате с такива любознателни кръгли очета!
Отстреляха ми го с прашка две момчета от отсрещния блок.

Леле, колко силно, и колко дълго ги мразих! Никого друг не съм мразила така!
В първия момент не вярвах, че не мога да оправя нещата... Държах пиленцето в шепите си, главичката висеше на тънкото му вратленце, а аз от сърце се надявах топлото му телце все пак да се съживи... Вечерта с татко и Рита го погребахме в парка. Тогава за първи път научих, че има едни небесни поляни - пълни с дива иглика, където е майката на патенцето, и където отива всеки след смъртта.
След време Рита последва Петьо и аз трябваше да утешавам татко си, че те двамата се препичат на слънце там, сред игликата.
...Сега по тези поляни се разхожда с тях и баща ми, но аз някак си все още не мога да се утеша.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (22 април 2011 09:59)
Прекрасна история, благодаря ти em_2  Все едно съм била там ...

 
 
№2 от: a4koto (22 април 2011 18:30)
И аз още тъгувам за кученцето ми.Когато четях историята ми се доплака...Ей тъй ми застана буца на гърлото ..И вече не искам да имам куче.Не защото не обичам животните,а защото много ги обичам!



--------------------
 
 
№3 от: nikola13 (22 април 2011 20:55)

Много добре разказана история, която ми напомни за моите домашни любимци - кокошката, котката Бели и кучето Дари...Надявам се някой път и аз да разкажа за тях.


 
 
№4 от: Simpra (22 април 2011 23:57)
Цитат: a4koto
И вече не искам да имам куче.Не защото не обичам животните,а защото много ги обичам!
Тъкмо заради това човек трябва да обича пак, и пак, и пак.. Защото животът е поток от всичко, даже е едно голямо море. Първото ми неповторимо куче винаги ще си остане най-добрия детегледач на света, а второто ми неповторимо куче ще си остане най-добрия приятел на човека - като брат ми е. Без тях нямаше да знам какво е да си верен като куче някому.



--------------------
 
 
№5 от: isi (27 април 2011 12:29)

Благодаря ти и аз, Доли! Наистина това е история за нещо голямо - не само за домашните любимци, не само за любовта към животните, не само за любовта на животните, не само за приятелството, не само за любовта между баща и дъщеря, не само...
Дано, разказана за нас, тази история да ти е донесла все пак още мъничко утеха.
Поклон към поляните, пълни с дива иглика...




--------------------
 
 
№6 от: bat_mitco (27 април 2011 13:08)
ХУБАВО Е ДОЛИ, МНОГО ХУБАВО...ИСКА МИ СЕ И МОИТЕ МОМИЧЕТА ДА НАПИШАТ ЗА МЕН НЕЩО ТОЛКОВА ХУБАВО НЯКОЙ ДЕН...ЗАСЕГА - УСТНО И ПЕСЕННО... em_33 em_33



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (27 април 2011 22:17)
Много мило и топло, пълно с обич! Благодаря, Доли!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: