Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА
21-02-2014, 18:31 | Автор: bat_mitco | Категория: Нашият дом / Моето семейство

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ИЗПРАЩАМ НА НАДЕТО ЗАПИСКИТЕ СИ ПЪРВИЯТ МИ И-МЕЙЛ ИМАШЕ ЗАГЛАВИЕ "ДИТЕ"... В НАЧАЛОТО СЕСТРА МИ ТАКА МИ ВИКАШЕ...ДИТЕ - СЪКРАТЕНО ОТ ДИМИТРЕ...И СЪС СЪОТВЕТНАТА ИНТОНАЦИЯ, С КОИТО ОБИКНОВЕНО ВЪЗРАСТНИТЕ МЕ ПРИВИКВАХА НЕДОВОЛНО...СХВАТЛИВО ДЕТЕ СИ БЕШЕ...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

Батко пък, ми казваше „Надя", само като ми се караше, иначе"систьорка", „систър", „Надюш".

ДА ЗАПОЧНА С МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ...МАЙ НЕ ПОМНЯ НИЩО ОТ САМАТА БРЕМЕННОСТ НА МАЙКА...НЕ ПОМНЯ ,КОГА И КАК ТОЧНО МИ КАЗАХА...ПОМНЯ ОБАЧЕ, ЧЕ В УЧИЛИЩЕ МЕ ПОЗДРАВЯВАХА ,ЧЕ ЩЕ СТАВАМ БАТЕ...В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ- МНОГО СЕ КЕФИХ ДА ПОЧЕРПЯ ЗА СЕСТРИЧКА...ДОТОГАВА БЯХ ЧЕРПИЛ ЗА РОЖДЕН ДЕН И ЗА ИМЕН ДЕН, НО ТОВА ТОГАВА СИ БЕШЕ НЕЩО МНООООГО ПОВЕЧЕ...


Разбира се, че не помня нищо, веднага след като съм се родила, но  батко няколко пъти ми даде неговата гледна точка. Той все разправяше, че съм била ужасно малка и грозна, може би защото е момче и не разбира от бебета, и че отишли да ме вземат от родилното със стария зелен москвич, който беше преди жигулата и тук се отнасяше да разказва повече за москвича, отколкото за самото събитие.

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

НЕЩО ЗА ИМЕТО...АКО БЕШЕ СЕ РОДИЛО МОМЧЕ,ЩЕШЕ ДА СЕ КАЗВА СТЕФАН.ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1976, СЕ БЕШЕ РОДИЛ БРАТ'ЧЕДА КАМЕН,ДЕТЕТО НА ВУЙЧО И ВУЙНА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ...ДЯДО СТЕФАН БЕШЕ СИЛНО РАЗОЧАРОВАН, ЧЕ НЕ СА ГО ПОДНОВИЛИ...ПОСЛЕ МУ МИНА И ГО ВЗЕМАШЕ НА МАЙТАП. ВЪРВИМ С ДЯДО АЗ И КАМЕН, А МИНУВАЧИ ПИТАТ "ПОПЕ, ТОВА МАЛКИЯТ ВНУК ЛИ Е...МАЛКИЯТ..АМИ,КАК СЕ КАЗВА...КАМЕН...АМИ НА КОГО Е КРЪСТЕН...НА МЕН...Е,КАК ТАКА НА ТЕБ - ТИ СИ СТЕФАН, А ТОЙ КАМЕН...Е, ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ ЛИ, ВЕЧЕ Е МОДЕРНО ДА СЕ КРЪЩАВАТ НА ПОСЛЕДНА БУКВА, НЕ НА ПЪРВА..."

НО ДА СЕ ВЪРНА НА СЕСТРА МИ...ТЯ ПО ЕДНО ВРЕМЕ ЩЕШЕ ДА Е СТЕФКА,ПО ЕДНО ВРЕМЕ ПАК НА ДВЕТЕ БАБИ, НО ЕЛИЦА...В КРАЙНА СМЕТКА -ЦВЕТЕЛИНА...КАТО В ОНАЗИ ПЕСЕН НА "ЩУРЦИТЕ"...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


Батко ме научи да чета, той ми дари една много голям любов, тази към книгите. Е, аз нямах батко знаменосец, аз имах батко – „бараба". Няма какво да си кривя душата, не искаше да ме гледа. Бил е на 9 и  вместо да си играе с топката, са го занимавали с някакво бебе, при това момиче. Сигурно, не е събирателен образ и повечето батковци се грижат за малките си сестрички с много любов, ама моя си предпочиташе неговите момчешки занимания. Отначало си мислех, че батко е нещо, като помощник-татко, ами той моя беше много голям, цели 9 години повече от мен, че и висок, много висок. Мисля, че чувството, което първо усетих, какво точно е батко, беше точно гордост. Аз имах най-високия и най-големия батко!

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

СЕСТРА МИ МНОГО ПРИЛИЧА НА БАБА ЛЪСА...БАБА ПОЧИНА КОГАТО ЦВЕТА БЕШЕ НА ДВЕ,НО ЖЕНИТЕ, КОИТО ПОМНЕХА БАБА КАТО МНОГО МЛАДА, КОГАТО ВИЖДАХА СЕСТРА МИ ТОГАВА,КОГАТО БЕШЕ В ГОРНИТЕ КЛАСОВЕ НА ГИМНАЗИЯТА КАЗВАХА "СЪЩИНСКА ЛЪСА" ...ИМАМЕ ЕДНА СНИМКА С БАБА...РАЗКОШНА СНИМКА...НО НЯКЪДЕ Я ЗАГУБИХ ИЗ КЪЩИ....

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

ДНИ СЛЕД КАТО БАБА ПОЧИНА / НА 60...ТОЧНО НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ТАТКО...НА 40 ЮБИЛЕЙ...РОДЕН Е НА 29 ФЕВРУАРИ...ОТТОГАВА НЕ СИ ОБИЧА ОСОБЕНО РОЖДЕНИЯ ДЕН.../ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНИ ЦВЕТЕЛИНА ЧУКАШЕ НА ВРАТАТА НА КУХНЯТА И ВИКАШЕ "БАБО 'ЪСЕ"...КЪСАШЕ МИ СЪРЦЕТО...

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД...ЗА ПРЪВ ПЪТ Я ВИДЯХ ОТ ПРОЗОРЕЦА НА СТАРАТА ПОЛИКЛИНИКА...АГЕТО БЕШЕ ТОГАВА ТАМ...ЧЕШМИЧКАТА ОТ СТАТИЯТА С ЧЕШМИЧКИ, ИЗЛЯЗЛА НАСКОРО В САЙТА( вече не е толкова наскоро...) Е ТОЧНО ОТ ТОЗИ ДВОР...СЕГА СГРАДАТА Е ПОЧТИ НЕИЗПОЛЗВАЕМА...МИНАВАМ ВСЕКИ ДЕН ОТТАМ...КАТО СИ ДОЙДОХА У ДОМА СИ СПОМНЯМ, ЧЕ БЕБЕТО БЕШЕ ЕДИН СТЕГНАТ В ПЕЛЕНИ САЛАМ...НЕ СЕ ВИЖДАШЕ МНОГО ЛИЧИЦЕ...АМА ИМАШЕ ИЗПЛЕЗЕН ЕЗИК...ИМА ЕДНИ СНИМКИ , НА КОИТО Е ВСЕ ИЗПЛЕЗЕНА...СЛЕДВАЩИЯ МОДЕЛ ТОАЛЕТ ГО ЗНАЕХ НА ПРЪСТИ...КАТО СИ ПОМИСЛЯ,КОЛКО РАБОТИ НЕ МИ ДАВАХА ДА ПРАВЯ ДА НЕ СЕ НАПРАВЯ НЕЩО, НО ЗА ДЕТЕТО СА МИ ИМАЛИ ДОВЕРИЕ...СЛАГАШЕ СЕ НА ДУПЕТО ЕДНА ПЕЛЕНА СГЪНАТА НА ИВИЦА ШИРОКА ЕДНА ПЕДЯ, ПОСЛЕ СЕ ОБУВАХА ЕДНИ ГАЩИ ДО КОЛЕНЕТЕ...С ЛАСТИЦИ НА КРАЧОЛИТЕ...ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ РУМБИ ГАЩИ...ПОСЛЕ СЕ НАХУЛВАХА РИТАНКИТЕ...ТЕРЛИЦИ И КЪСИ ПЛЕТЕНИ ГАЩИ И СМЕ ГОТОВИ...ОСВЕН СЪС СМЯНА НА ГАЩИ СЕ ЗАНИМАВАХ И СЪС ПРИСПИВАНЕ...СЯДАХ НА ТАБЛАТА НА ДЕТСКОТО ЛЕГЛО С КРАКАТА В ЛЕГЛОТО...ЧЕТА НЕЩО И ДРУСАМ С КРАКА...ОТВРЕМЕ НАВРЕМЕ ПОГЛЕЖДАМ ЗАСПАЛО ЛИ Е СЪКРОВИЩЕТО...И ЗА ХРАНЕНЕ МЕ ПОЛЗВАХА...АКО ЦВЕТЕЛИНА НЕ И ПОТРЪГНЕШЕ МАНДЖАТА, СЕ ОГЛЕЖДАХ...И СЕ НАМЕСВАХ АЗ...ПЪК ТЕ МАНДЖИТЕ СИ БЯХА ХУБАВИ...КАШИТЕ С ПРЕПЕЧЕНО БРАШНО, КИСЕЛОТО МЛЯКО С ПЮРЕ...СПЕЦИАЛНО ПЮРЕТАТА ОТ КАЙСИИ И ШИПКИ СЕ КУПУВАХА ДВОЙНО...ДА ИМА И ЗА ДЪРТОТО МАГАРЕ...КАКВО ДРУГО...ЛЯТНО ВРЕМЕ МАЙКА МИ РАЗРЕШАВАШЕ ДА ПОМАГАМ В ПОСЛЕДНАТА ФАЗА НА ПРАНЕТО - ИЗПЛАКВАНЕТО...В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА - ЗА ТОВА ,ЧЕ ПОМАГАХ ПОЛУЧАВАХ БОНУСИ...ПОЗВОЛЯВАХА МИ ДА СЕ ПРИБИРАМ ПО-КЪСНО...ЛЯТНО ВРЕМЕ ДА ХОДЯ ВЕЧЕР НА КИНО...МАЙ ТАМ НЯКЪДЕ СПРЯХА ДА МЕ БИЯТ...ГОЛЯМ БЯХ ВЕЧЕ...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


Тайно го наблюдавах, когато четеше. А той четеше ден, четеше нощ, на масата, в леглото, в колата, на двора, седнал, легнал, всякак. Някои от книгите, четеше по няколко пъти, а учебника по физика повече от три пъти. Всички казваха, че е много умен, което още повече засилваше чувството на гордост. Батко ми, не беше много примерен, в училище имаше проблеми с дисциплината, беше просто различен, следователно за мен - интересен. Помня го с онези изтъркани, прокъсани дънки, не ги сваляше просто, с по-дълга коса от останалите и ужасно слаб. Като всеки толкова голям батко, той обаче си имаше негов свят, напълно различен от моя. Имаше безброй приятели, които звъняха или на входа, или на телефона, не обичаше да идва с нас на село и веднъж даже каза, че не харесва другаря Ленин, хех, ужас просто. Да ама си беше моя батко и веднъж, когато Милена Янкова ми скри едната обувка, като му звъннах отдолу, той просто се разфуча,.. мдам, върна я разбира се, и ми се извини. Най-много обичах да гледам филми с батко, каубойски, шпионски и смешни. Батко коментираше много, и винаги ужасно забавно, смяла съм се докато корема ме заболи.


БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


СЕСТРА МИ БЕШЕ НЕВЕРОЯТНА ФОГА...В ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ ИМАШЕ В АКТИВА СИ ДВЕ АЛКОХОЛНИ ОТРАВЯНИЯ, КОМОЦИО И СЧУПЕНА РЪКА...ПЪРВОТО НАПИВАНЕ Е СТАНАЛО НА ТРЪМБЕШ…АЗ НЕ СЪМ ПРИСЪСЪСТВАЛ…МАЙКА И БЕШЕ ДАЛА ЕДНА ЛЪЖИЦА ОТ РУСКОТО ЧУДО НА ДЯДО СТЕФАН ВМЕСТО СИРОП ПРОТИВ ПОВРЪЩАНЕ…ДОКОЛКОТО ЗНАМ РУСКОТО ЧУДО Е НЯКАКЪВ ВИД ОБЕЗБОЛЯВАЩ МАСАЖЕН СПИРТ… ЦВЕТЕЛИНА НЕ ИСКАЛА ДА ПИЕ, АМА ЕДНО ШАМАРЧЕ И ПРЕГЛЪТНАЛА…КАТО СЪВЕТСКИ АЛКАШЕЙ В СУХИЯ РЕЖИМ…ПО ЕДНО ВРЕМЕ ДЕТЕТО СЕ ОТПУСНАЛО И МАЙКА ЗАБЕЛЯЗАЛА КАКВО Е ИМАЛО В ШИШЕТО…МЯТАТ СЕ НА ЗАЗКАТА И ВУЙЧО ПОДКАРВА КЪМ БОЛНИЦАТА КАТО ЕДИН ПОЛУДЯЛ НИКИ ЛАУДА…СЛОЖИЛИ ДЕТЕТО НА КУШЕТКАТА И СЕ СВАЪРЗВАТ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ СПЕЦОВЕ ТОКСИКОЛОЗИ В ТЪРНОВО…ДОКАТО БИСТРЯТ КАКВО ТОЧНО СЪДЪРЖА РУСКОТО ЧУДО НАШ'ТО ЧУДО СКОЧИЛО И ЗАПОЧНАЛО ДА ПЕЕ И ДА ПРАВИ ТЕГЕЛИ ИЗ КОРИДОРА НА СПЕШНАТА…ДОКТОРИТЕ В ТЪРНОВО ПОПИТАЛИ КАКВО СТАВА И КАКЪВ Е ТОЗИ ШУМ…ОБЯСНИЛИ ИМ…ААА,РЕКЛИ СПЕЦОВЕТЕ ПО ОТРОВИТЕ, НИЩО И НЯМА…КАТО СЕ ИЗМОРИ, ЩЕ СПРЕ И ЩЕ ЗАСПИ…ИМАЛА ЛИ Е МАХМУРЛУК ИКАК СА СЕ СПРАВИЛИ С НЕГО – НЕ Е ИЗВЕСТНО…
ВТОРИЯ ПИЯНО КОНЦЕРТ Е ВЕЧЕ С МОЕ УЧАСТИЕ…СЛУЧКАТА ОБАЧЕ Е В ОТСЪСТВИЕТО НА МАЙКА…БЕШЕ В СОФИЯ ЗА НЯКАКВА ОПЕРАЦИЯ…КАКВА ТОЧНО...КОЙ ПЪК МИ Е ДАВАЛ ОБЯСНЕНИЯ ТОГАВА…ЩЕ ДА Е БИЛО ПРЕЗ ЮНИ, НО ОЩЕ СМЕ БИЛИ НА УЧИЛИЩЕ…ТАТКО И ПРИЯТЕЛИ ПРЕДИ ОБЕД СЪБИРАТ СЕНО НА ЕДНА ЛИВАДА В КРАЯ НА СЕЛОТО…НА ОБЕД ДОКАРАХА ЕДНА КАРУЦА СЕНО И СЕДНАХА ДА ОБЯДВАТ…ИЗВАДИХА СИ РАКИЯ ОТ БУРЕНЦЕТО  В МАЗАТА…С ЕДНО ГУМЕНО МАРКУЧЕ И В ЕДНА ВОДНА ЧАША…ОТ НЕЯ СИ И НАЛИВАЛИ…ХАПНАХА И ЗАМИНАХА НА ЛИВАДАТА…БАБА ЦЕНКА БЕШЕ ДОШЛА ДА ПОМАГА НА ДОМАКИНСТВОТО…РАЗДИГНАЛА МАСАТА, А АЗ ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ПРИСПАХ ЦВЕТЕЛИНА – ПО ОНЯ НАЧИН…КАТО СЕ СЪБУДИ ВЕЧЕ УЧЕХ ПО ФИЗИКА…ЗА РАЗЛИКА ОТ ТВОЯ БАТКО,НАДЕ, НА МЕН ТАЯ ПУЩИНА ФИЗИКАТА ХИЧ НЕ МИ ВЪРВЕШЕ...И КАКТО СИ ЧЕТА, ПРИСТИГА НАШАТА И "БАТЕ, ИСКАМ ВОДА…АМИ,ВЪРВИ В КУХНЯТА И ПИЙ…"ДОБРЕ ,АМА БАБА Я Е НЯМАЛО… ЦВЕТЕЛИНА ВИДЯЛА ЧАШАТА НА МАСАТА И НАДИГНАЛА НА ЕКС…НЕ ЗНАМ КОЛКО Е БИЛО – ЕДИН –ДВА ПРЪСТА…ДОЙДЕ ПРИ МЕН И РАЗПРАВЯ "БАТЕ,ЛОШИЧКО МИ Е, ЩЕ ПОВРЪЩАМ…"ДОБРЕ, АМА ДОКАТО Я ИЗНЕСА НА ВЪЗДУХ,ДЕТЕТО ИЗВЕДНЪЖ НАТЕЖА В РЪЦЕТЕ МИ ,ОТНЕСЕ СЕ НАНЯКЪДЕ, А И МИ ЗАМИРИСА НА СЛИВОВИЦА…ПАНИРАХ СЕ СИЛНО, НО И В УЖАСА СИ КАТО ЕДИН КНИЖЕН ПЛЪХ ОТВОРИХ ДОМАШНИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИИ „ДОМ СЕМЕЙСТВО БИТ" ИЛИ ЕДНА ДРУГА ТУХЛА „ЗА ВСЕКИ ДОМ" ИЛИ НЕЩО ТАКОВА…ПИШЕШЕ ДА ПРЕДИЗВИКАМ ПОВРЪЩАНЕ…АМА НЕ НЕ УСПЯХ…ГРАБВАМ ДЕТЕТО НА РЪЦЕ И ТЪРЧА В ЗДРАВНАТА СЛУЖБА…НА ДВАДЕСЕТ МЕТРА ОТ НАС…АМА НЯМА НИКОЙ…ВРЪЩАМ СЕ У ДОМА И ДОКАТО СЕ ЧУДЯ КОГО ДА ПОВИКАМ НА ПОМОЩ…ТАТКО И МЪЖЕТЕ СЕ ВЪРНАХА ОТ ЛИВАДАТА…ХАЙДЕ НА БЕГОМ ДО ПЛОЩАДА ДА ПОВИКАМ ДЖИПА НА СТАПАНСТВОТО…И ТАКА МЕТНАХА СЕ И ЗАПРАШИХА…ТУК СЕ ПОЯВИ БАБА ЦЕНКА…ИЗГЛЕЖДА И ТЯ Е БИЛА НА СЕНОТО…И ТЪЙ,ОСТАНАХМЕ ДА ЧАКАМЕ…ДОСТА СЕ ЗАБАВИХА, А НА НАС НИ СЕ ВИДЯ ВЕЧНОСТ…КАТО СИ ДОЙДОХА И ВИДЯХМЕ НАХИЛЕНА ЦВЕТЕЛИНА В ДЖИПА –  ГОЛЯМА РАДОСТ...
 ТАТКО РАЗПРАВИ КАКВО Е СТАНАЛО В ЕЛЕНА… ВДИГНАЛИ ДЕТСКАТА ЛЕКАРКА ДОКТОР МОЛЛОВА /ЧЕ СМЕ И РОДА/ И ЗАДУЛИ НА КЪМ БОЛНИЦАТА…ТАМ ПРОБВАЛИ ДА ЗАКАЧАТ НА ДЕТЕТО СИСТЕМА ,НО НЕ МОГЛИ ДА ДА ВЛЕЗАТ ВЪВ ВЕНА…ТО КОЛКО СА ВЕНИЧКИ…НАМУШКАЛИ Я ПО ДВЕТЕ РЪЧИЧКИ И ПОЧТИ НИЩО НЕ И СЛОЖИЛИ, НО ИЗГЛЕЖДА ОТ МУШКАНЕТО Я ОСВЕСТИЛИ…ЦВЕТЕЛИНА БЕШЕ МНОГО ПОДКЕФЕНА, ЧЕ И ПОДАРИЛИ  МАРКУЧИ И ИГЛИ ОТ СИСТЕМА ДА ИГРАЕ НА ДОКТОР…

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

 Третото, с което батко ми се отличаваше, беше че всички го познават, целия малък град знаеше, кой е батко ми и ако кажеш вълшебните думички “На Чаната, сестра му", следваха усмивки, потупвания, радост, като при среща с близък. Честно казано при другите по-големи братя на мои съученички, не се срещаше подобно явление.
Той порастна ужасно бързо, сякаш не го помня като момче, а като млад мъж. И тъкмо да започна да говоря не по бебешки с него, дойде казармата. Ужасно страдах, представях си го как стои там, в някаква мрачна и студена нощ, сам самичък, толкова слаб. Вече не беше най-високия и най-силния, нали ги видях на клетвата, повечето бяха по-едри от него. Като се върна, вече бяхме големи. В тези времена най-много бях доволна от по-големия си батко. На батко можеше да кажа всичко, даже и най-голямата глупост дето съм сторила, батко винаги знаеше коя книга е най-интересна и кой филм, с кой актьор, той просто знаеше много неща и вече можеше да ми ги споделя. Така се грижеше за мен, не да ме води тук, там, или да ми сготви обяд, за тая работа си имах нашите,  той говореше с мен, за таквиа неща, които трябва да се научат и разберат от един много умен голям батко.

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА 

ПО НАТАТЪК БАБА ЦЕНКА НАТЪКМИ КОНСПИРАЦИЯ – МАЙКА ДА НЕ РАЗБИРА…И СМЕ УСТИСКАЛИ ДО СЕПТЕМВРИ…НА 7 СЕПТЕМВРИ МЪЖЕТЕ СМЕ БИЛИ НА МИТИНГ ЗА БИТКАТА НА ГОРНООРЯХОВСКИЯ ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД И КАТО СЕ ВЪРНАХМЕ…МАЙКА НИ НАСМЕТЕ…ДЕТЕТО ИЗВАДИЛО ОТНЯКЪДЕ ИГРАЧКАТА ОТ БОЛНИЦАТА…И СЕ ПОХВАЛИЛО КАК СЕ Е СДОБИЛО…ПЪК И ДУПКИТЕ ПО РЪЦЕТЕ НА ЦВЕТЕЛИНА ЩЕ ДА НЕ СА БИЛИ СЪВСЕМ ЗАРАСЛИ…
МОЖЕ БИ ТУК ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНА МАЛКО НАЗАД…ИМА МАЙ ПРИНЦИПНА РАЗЛИКА МЕЖДУ МЕН И СЕСТРА МИ…ВСЕ РАЗПРАВЯТ ,ЧЕ ЧИЧО МИШО ТУЗА ГЛЕДАЛ КАК ЦВЕТЕЛИНА СЕ ОПИТВА ДА ПРЕСКОЧИ НА КОРЕМНОПРЕТЪРКАЛЯЩ СТИЛ  ОГРАДАТА НА ПАМЕТНИКА НА РУДАНОВСКИ НА ПЛОЩАДА И РАЗПРАВЯЛ, ЧЕ ТЯ Е МОМЧЕ, А АЗ СЪМ МОМИЧЕ…ТЯ И СЕГА СИ Е ТАКА…НА ТОДОРОВДЕНСКИТЕ КУШИИ БИЕ МЪЖЕТЕ ,ХЕМ НЕ С ПОРОДИСТИТЕ СИ КОНЕ, А С ОБЩИНСКАТА КОБИЛА СЪБКА,КОЯТА ИНАЧЕ ТЕГЛИ КАРУЦАТА, С КОЯТО СБИРАТ ОТПАДЪЦИТЕ ОТ БЕБРОВСКИТЕ УЛИЦИ…ТАТКО ПЪК Я ПОДНАСЯ ЧЕ ОТ МАЛКА СИ Е ЖОКЕЙ…БЕШЕ ПРАВИЛА РОДЕО С ЕДНА ОТ КОЗИТЕ…ГОРКОТО ЖИВОТНО ОБАЧЕ Я ХВЪРЛЯ ВЪРХУ СТЪЛБАТА ЗА СЕНОВАЛА И ХРАБРАТА КАУГЪРЛА СЕ ОКАЗА СЪС СЧУПЕНА РЪКА…ПОЛЗВАШЕ СИ СТЪРЧИШКАТА ОТ ШИНАТА ПОД ДЛАНТА ЗА ЛОПАТКА ПРИ ИГРА В ПЯСЪЧНИКА…БЕШЕ НАЙ-МРЪСНИЯ ГИПС В ЦЯЛАТА ГАЛАКТИКА…КАТО Я ВОДЕХА НА НЯКЪДЕ "ЗА ДА НЕ СЕ ИЗЛАГАМЕ"  И НАВИВАХА НОВ БИНТ ВЪРХУ ГИПСА…А ДА, ОТНЕСЪЛ СЪМ НЯКОЛКО ГИПСА ПО ГЛАВАТА, АМА КАТО МЕ БЕШЕ ПРАСНАЛА С ПАВЕ БЕШЕ ПО СВИРЕПО…
КОМОЦИОТО БЕШЕ ИЗРАБОТЕНО В СИТУАЦИЯ ПОЗНАТА ОТБЛИЗО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА…МАДАМСКИ ОБУВКИ СЪС ДЕСЕТИНА НОМЕРА ПО-ГОЛЕМИ И  ДЪЛГА ПРЕДЪЛГА РОКЛЯ ОТ НЯКОЙ СТАР КОМБИНЕЗОН…СЛЕДВА НАСТЪПВАНЕ НА ШЛЕЙФА,СПЪВАНЕ С ТОКЧЕТАТА И ПЕПЕЛЯШКА ПЛОНЖИРАЛА ПО СТЪПАЛАТА НАДОЛУ С ГЛАВАТА…ХАЙДЕ В БОЛНИЦАТА ЗА ЕДНА СЕДМИЦА ПОД НАБЛЮДЕНИЕ…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (24 юни 2011 07:54)
Страхотен разказ-албум! em_125



--------------------
 
 
№2 от: Цонка (24 юни 2011 08:07)
Бат Митко, Наде, em_125 em_125
Това е най-красивият и оригинален разказ, който съм чела!!!
Много емоции и чувства ме заляха... Гърлото ми е стиснато и искам да ви обясня, колко ми стана хубаво от прочетеното, а думите ми бягат...
Почувствах се изключително уютно в разказа. Ето така:
Седях в някаква високопланинска хижа, от чиито огромни прозорци се вижда чак долу, и докато си пиех ароматния чай, случайно подслушах диалога на двама от съседната маса - един батко и една сестричка. Толкова вълнуващ и топъл, преизпълнен с обич и възхищение, с гордост и носталгия... И си казвам, че е невъзпитано да се подслушва по масите, но не мога да се въздържа и продължавам да напрягам слух, за да не пропусна и една думичка от казаното... Идва моментът, когато двамата млъкват, усмихнати и унесени в спомените си... Зазяпват се през прозорците, а аз разбирам, че е време да тръгвам. Слагам на главата си червената шапка идиотка и тръгвам надолу по стълбите. Изведнъж ме блъсва една мисъл: ама разбира се, те го направиха за мен!!! Разказаха го специално на мен, знаейки, че ги подслушвам, и ме накараха да се почувствам и аз специална.
Благодаря ви! em_67



--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (24 юни 2011 09:25)
ПРЕДИ ВРЕМЕ ВЛАДИ ПОПИТА ДАЛИ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО ПО МАШИНКИТЕ ЗА ПРАВЕНЕ НА СТАТИИ И КОМЕНТАРИ И АЗ ПОПИТАХ ДАЛИ НЕ МОЖЕ ДА СЛОЖИ КОПЧЕ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ НА ДРУГАРЧЕ...ПИТАХ , А КАТО ПОМИНА ВРЕМЕ И СИ КАЗАХ "АМА, ЧЕ СИИИИИИ em_111 ...КОПЧЕТО Е В ТЕБ...ВЯРНО ЧЕ ЩЕ Е САМО ЗА  ЕДИН ЧОВЕК И ЩЕ Е А МАЛКО, НО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ И НЕЩО ПОВЕЧЕ..."



--------------------
 
 
№4 от: shturcho (24 юни 2011 11:45)
Бат Митко, Надя, много колоритен, страхотен дует!
И от двете камбанирии :). Аз си нямах нито брат, нито сестра, врънках как ли не за такова нещо, ама така и не се сдобих. А толкова много исках и все се надявах... И сега ми припомнихте моментите на надежда :)

 
 
№5 от: Regreed (24 юни 2011 12:06)
em_62 Наде, БАТ МИТКО,  мога само да кажа - дълбок поклон!  Едва ли е имало нещо което по силно да ме върне в деЦките години така ! Благодаря е слабо казано, но просто не мога да намеря по-силни думи.

 
 
№6 от: Боряна (24 юни 2011 12:15)
Ето това е класически пример за статия, достойна за уважение. Браво на тандема! Накарахте ме да се усмихна много широко. А също и да се замисля върху оная мисъл, че всяко правило си имало изключение. Навремето по правило всеки имаше брат или сестра. Единствените деца бяха "бели врани". Сега май-май изключението стана правило. Което е тъжно...
Братът на Надето ме спечели завинаги с изявлението си, че не харесва Ленин. Моят списък е доста по-дългичък...em_12
Доста съм писала за по-голямата ми руса сестра, но двете алкоприключения на Цветелина ми припомниха и собственото ми първо напиване - естествено с нейно участие /не на Цветелина, на сестра ми/. Родния ми баща и до днес се слави като виден производител на домашна ракия и вино /произвежда също мастика, коняк, вишновка и някои други работи/. Ракията отлежаваше на не много видно място в спалнята на нашите в едни такива огромни стъклени бутилки, сложени в специални поставки. Умилявам се като си спомня десетките случаи, в които татко заставаше до една от тях, взимаше тънък кафяв маркуч слагаше единия му край в огромното нещо, всмукваше от другия край и пълнеше бутилка за минимум време. Та за случката. Дядо ми по майчина линия беше един от най-заклетите фенове на татковата ракия. Винаги, когато идваше на гости татко му пълнеше една "половинлитровка" за собствена консумация. Един хубав ден обаче дядо ни завари сами със сестра ми, била съм някъде към десетгодишна. Поговорихме, видяхме се и на тръгване той ни подсети за "половинлитровката". Виолета се позамисли малко и отсече: "Не може да е толкова трудно, татко сипва ракията с едно всмукване". Речено - сторено. И така започна трагедията. И до ден-днешен нямам понятие от физика, но явно е трябвало да духнем в маркуча, а не да смучем като прахосмукачки. Толкова ракия изпихме този ден докато напълним едно бирено шише, че направо ме е срам... Дядо си замина, а ние двете преживяхме на практика цялата Талева тетралогия - преспански камбани в главата, гласовете ви чувам /ама не ви виждам/, едни светлинки пред очите... Срам и резил. Нашите не ни се караха. Смяха се.

ПП От тогава не пия ракия.
И бадемов аперитив не пия, но това е друга история. 



--------------------
 
 
№7 от: Айви (24 юни 2011 12:16)
 Бат Митко, Наде,  прекрасен разказ се е получил! em_90
 Толкова добре е "сглобен", че четейки имах чувството, че е написан от един-единствен човек! em_81

 
 
№8 от: Cvetan (24 юни 2011 12:50)

Бат Митко!!!
Надя!!!
Вие по отделно винаги сте ме трогвали с вашето творчество.но този път направо ме "размазхте"!!!
Веднага след като си свърша кометара ще изпратя линк към статията на сестра ми.



Цитат: bat_mitco
ПРЕДИ ВРЕМЕ ВЛАДИ ПОПИТА ДАЛИ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО ПО МАШИНКИТЕ ЗА ПРАВЕНЕ НА СТАТИИ И КОМЕНТАРИ И АЗ ПОПИТАХ ДАЛИ НЕ МОЖЕ ДА СЛОЖИ КОПЧЕ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ НА ДРУГАРЧЕ...ПИТАХ , А КАТО ПОМИНА ВРЕМЕ И СИ КАЗАХ "АМА, ЧЕ СИИИИИИ ...КОПЧЕТО Е В ТЕБ...САМО ЗА ЕДИН ЧОВЕК И ЗА МАЛКО, НО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ И НЕЩО ПОВЕЧЕ..."

Бат Митко, нещата са като В "Рок в минало време"...
Ти знаеш как се връща...Трудно , но се връща!!!




--------------------
 
 
№9 от: tivesto (24 юни 2011 13:38)
Вие сте МАЙСТОРИ на словото! Огромно БЛАГОДАРЯ за чудесната статия! em_125
Цитат: Цонка
Почувствах се изключително уютно в разказа.

Трудно е да се опише, какво чувства човек, прочитайки всичко това...
И аз имах батко... em_31 Сега остава само да се сещам за хубавите моменти, които сме имали...



--------------------
 
 
№10 от: Цветелина (24 юни 2011 16:32)
Супер, много ми хареса разказа, още повече, че и аз съм Цветелина и малко луда глава като сестричката на Бат Митко /поне що се отнася до напиванията в ранна детска възраст/. Много съжалявам само за това, че аз нямам сестра или брат и ми липсват преживявания от такъв характер. Това е тема на друг разговор, по - тъжен и не му е мястото тук.



--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (24 юни 2011 21:06)
Страхотнооо! Подейства ми като кафето 2 в 1:)))))! Като прибавим и ГОЛЯМАТА любов, която излъчва разказчето, става 3 В 1:)))))!!! Благодаря!!!

 
 
№12 от: 9585 (24 юни 2011 21:09)
Ейй, страхотни сте, поклон до земята!!!
Винаги съм искала да имам батко, който да ме пази от всичко. После обаче се радвах, че аз съм кака. Ще бъда неописуемо щастлива, ако брат ми някой ден напише (или поне разкаже) такива чудни неща за мен em_2

P.S. Цоне, те сигурно и Огнян и Сиана така си припомнят по някой път, а? Или са още малки и не им е дошло времето? em_18 em_2

 
 
№13 от: anni (24 юни 2011 21:50)

Смешно ми стана и хубаво, както се пее в оная песен на стдентите, смях се с глас, честно, въпреки че на някои хи не им е било до смях. Чудесно разказано! И аз си имам батко, макар и само с 2 години по-голям и е трудно да се кажа като деца кой кого е гледал.После като дойде онзи ми ти пубертет и започнаха едни караници, та и до бой се стигаше. И това докато той влезна в казармата накрай света и започнахме да си липсваме. След това замина да учи в Одеса, после да живее в София и добре, че има празници, че да се виждаме. Не знам каква е неговата гледна точка, в общи линии не съм му създавала особени грижи, но знам, че е мнооого хубаво да си имаш по-голям брат и , че многоого си го обичам.
Всъщност Надето не си е отишла от сайта, просто си има доста работа и със сигурност някой ден ще се появи отново.




--------------------
 
 
№14 от: a4koto (24 юни 2011 21:58)
ЕДИН СТЕГНАТ В ПЕЛЕНИ САЛАМ...обяснение точно по мъжки, ама много оригинално. И без да искам си припомних моето първо напиване. Моят батко беше 7 години по- голям (лека му пръст). И се чувствах така, сякаш имах трима родители. Но като тръгна за казарма така се насвятках, че още ми се върти таванът...em_18



--------------------
 
 
№15 от: Цонка (24 юни 2011 22:20)
9585,
интересно, че докато четях великолепния разказ на Бат Митко и Надето, все си мислех за хлапетата от "филма". И Огнянчо предизвиква възхищение у сестра си, отнася се с нея строго, но справедливо, грижи се за нея... Ами те сега би следвало да са на възраст 40-45 години и няма начин да не си припомнят щуротиите от едно време em_74
В действителност не зная как стои въпросът между брат и сестра, защото аз си имам кака, с осем години по-голяма, която също много се грижеше за мен и съвсем естествено беше обект на възхищението ми - колко е хубава, колко е самоуверена, колко е умна и как хубаво рецитира, и как помни "Кочо" и всички възможни гигантски римувани писАния на света... em_122 Но пък исках да си имам и батко... Затова сега с пълни шепи черпя от спомените на другарчетата и ми е гот, все едно съм го преживяла самата аз.



--------------------
 
 
№16 от: сврачето_крадливко (24 юни 2011 23:04)

Привет на всички - аз съм сестричката em_13 
Ще издам една моя тайна, исках да направя дебюта си тук с нещо написано за моя батко... Нещо специално, написано от мен само за нас двамата. Той, обаче ме изпревари отново.
Между нас двамата винаги е имало уникална близост, която не мога да изразя ...и в момента пак съм силно затруднена.Развълнувана съм, залутана съм в хубави спомени и не зная как да изкажа това, което чувствам.Не мога да кажа или напиша просто, че го обичам. Написала съм му нещо, но в момента не мога да го изпратя.Един от котараците ми изпрати компютъра ми на преинсталация em_4  
Какво да коментирам...Той е невероятен, моя батко - вие сте се убедили в това и сами... но за мен е най-невероятния, защото през целия ми живот е бил наоколо и ми е направил безброй и все така специални подаръци като този  . Винаги и неизменно съм била много благодарна за това, че съм имала неговия пример. Това, което съм днес е смесица от таласъма, който натурално съм си и неговото благотворно влияние.
Участието на Надето в статията също ме трогна до сълзи! Явно влизането в казармата на баткото е кризисен момент за сестричето.Докато го нямаше Дите, многократно сънувах ужасни кошмари, от които майка едвам ме събуждаше.Щях да забравя - и аз обикнах книгите покрай моя батко - макар, че той не обича да ми заема, понеже съм голямо прасе em_16 и колкото и да се старая все му ги омазвам


 
 
№17 от: tivesto (24 юни 2011 23:27)
Добре дошла при нас, СЕСТРИЧКЕ! Какво по-хубаво появяване от това, точно когато си героиня на такава прекрасна статия! Надявам се, че ще се забавляваш сред нас! Едно е ясно - имаш СТРАХОТЕН батко! Да сте ни живи и здрави!



--------------------
 
 
№18 от: isi (24 юни 2011 23:30)
Думи нямам! Въпреки че знаех отдавна за тази идея... Чудесно!
Ех, и каква хубава изненада - привет, Свраче, привет, Сестричке!
Нали не ни се сърдиш, че всички тук си имаме любим батко - твоя батко  em_2



--------------------
 
 
№19 от: GalkaBalka (24 юни 2011 23:47)
Прекрасен разказ! Много ви благодаря! Някак ми напомни за нашите отношения с брат ми (само че аз съм каката  em_13)

 
 
№20 от: anni (25 юни 2011 06:48)
Здравей, сестричке и добре дошла и от мен! Ама много хубаво стана, че се появи и другата полвинка от разказа. Сигурна съм - ще се почувстваш уютно както нас тук и пиши смело. Твоят батко е и наш батко и е всеобщ любимец.



--------------------
 
 
№21 от: bat_mitco (25 юни 2011 08:15)
" СИИИГУРНОООО Е СЪЪЪЪЪН "...ЯВНО ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЧЕРПЯ ЗА СЕСТРИЧКА... em_54 ПАК...И ОТНОВО... em_108ТОЗИ ПЪТ И ТЯ МОЖЕ ДА ОПИТА ОТ ПОЧЕРПКАТА... em_35 em_34
http://vbox7.com/play:696eb640

http://vbox7.com/play:456a2971

http://vbox7.com/play:c3a6b697

http://vbox7.com/play:937d1f37

http://vbox7.com/play:55ac52a6

http://vbox7.com/play:a6155d79






--------------------
 
 
№22 от: сврачето_крадливко (25 юни 2011 09:40)
Благодаря на всички за милите думи и за топлото посрещане! em_65 
Батко, много ми хареса почерпката в моя чест. Песента на Щурците съм я чувала рядко. Като малка помня, че я пускаше и ми казваше, че това е моята песен и тя наистина е прекрасна!
Похвалих се със статията в един друг форум, където също има прекрасни хора. Днес гледам, че са я прочели и харесали  - и няма как да не е така, защото тя достига до всяко сърце.  
От сърце ме разсмя коментара на Боряна със спомена за услужливите внученца на дядо em_122
Истината е, че и аз май заради този злополучен опит много внимавам с употребата на алкохолни напитки. Моите спомени, обаче са леко различни.Май баба ме изпрати да си пийна водичка, а после помня, че отидох при батко.Той слушаше нещо нависоко на грамофона.Нещо от сорта на Бони М и аз явно вече напита, изпаднах в дива еуфория и скачах по леглото в ритъма на музиката, докато не ми стана лошо...останалото е разказано
Иси, не ревнувам и не се сърдя, че Дите ви е любимия батко. Това значи, че си имам много близки хлапенца тук em_81  

 
 
№23 от: Anakin Skywalker (25 юни 2011 11:19)
Добре дошла и от мен, Крадвливо Свраче - Цветиem_2
По-увлекателен разказ не бях челem_90
Бат Миткоem_125
Цвети, в един мой коментар към последната серия на Нашия филм, съм споделил и аз за моите ранни алкохолни изпълненияem_73... или как се "почерпих" инцидентно с дядовата гроздова ракия на селоem_47



--------------------
 
 
№24 от: Cvetan (25 юни 2011 13:07)
Здравей и от мен, Свраче!
Според мен (от собствени преживелици) на един добър Батко винаги му се пада една прекрасна Сестричка!!! Така явно се е получило и при вас!



--------------------
 
 
№25 от: Simpra (25 юни 2011 15:20)
Свраче, добре дошла на двора! em_56



--------------------
 
 
№26 от: nikola13 (26 юни 2011 17:22)

Митко и Надя - направо сте като едни брат и сестра Мормареви (вечна им памет на братя Мормареви и нисък поклон пред творчеството им), но много добре се е получил този "двойствен" разказ. В коментариите по други статии съм писал за моето осем години по-малко братче, но благодарение на вас със страшна сила си припомних: " ...СЛАГАШЕ СЕ НА ДУПЕТО ЕДНА ПЕЛЕНА СГЪНАТА НА ИВИЦА ШИРОКА ЕДНА ПЕДЯ, ПОСЛЕ СЕ ОБУВАХА ЕДНИ ГАЩИ ДО КОЛЕНЕТЕ...С ЛАСТИЦИ НА КРАЧОЛИТЕ...ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ РУМБИ ГАЩИ...ПОСЛЕ СЕ НАХУЛВАХА РИТАНКИТЕ...ТЕРЛИЦИ И КЪСИ ПЛЕТЕНИ ГАЩИ И СМЕ ГОТОВИ..."
Мда и други неща си припомних, за което благодаря!
П. П. Добре дошла на сестричката - Свраче. Предполагам, че нашата компания ще ти допадне. Най-хубавото на това място е, че времето за всеки един от нас е спряло в часа на нашето детство, а какво по хубаво от това?....


 
 
№27 от: Зико (26 юни 2011 21:23)
Получавате двамцата не по една, а по две пчелички.

 
 
№28 от: Надя (27 юни 2011 13:24)
Тук съм, тук съм, ама много работа ми се отвори покрай една сестричка, тя си няма брат или сестра, ама е планувана да стане сестра.
Благодаря бат Митко, че успя да го направиш и гледам радват му се.

 
 
№29 от: Маргарита Василева (28 юни 2011 00:46)
Прекрасен тандем, прочувствен разказ! И аз имам по-голям брат, но не мога да кажа, че детството ни е било такова. Само донякъде... И на мен много ми липсваше, когато отиде в казармата.
Добре дошла при нас, Свраче!



--------------------
 
 
№30 от: bat_mitco (28 юни 2011 06:26)
Цитат: Маргарита Василева
Добре дошла при нас, Свраче!

 НАЛИ ЗНАЕШ, ЧЕ СТЕ РОДЕНИ В ЕДИН И СЪЩИ ДЕН... em_53 em_53




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!