Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Изберете им ден
31-01-2013, 18:11 | Автор: катерина десева | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Има ден на майката, ден на бащата, ден на детето. А защо няма ден на бабата и дядото? Ами защото техни са всичките дни от детството ми, техен е бил всеки час от деня ми. Представете си: будите се сутринта и поглеждате през заскрежения прозорец навън, а там дядо току-що е направил партина в навалелия през нощта сняг. Отива да купи мекици от стола на ТКЗС-то. Ставам и усещам приятния мирис на пушек и печено месо на жар. Това беше любимата ми закуска-обед. Баба вадеше жар от печката и ми печеше крехко месце на скарата. Скоро е Коледа и дядо отива в гората за елха. Връща се след обед с току-що отрязаното дръвче /можете ли да забравите мириса на прясна смола?/. А спомняте ли си чудните стъклени играчки за елха? Имах съвършен кристален лебед, обсипан с бял скреж, с изящни оранжеви крачета и червена човчица. В детските ми представи грозното патенце се превръщаше точно в този лебед. Неусетно идва вечерта, време е за сън. Време за приказката за ''скъпоценното камъче", която дядо ми разказва под юргана /крием се от баба/. После се премествам при нея и години наред се чудя какво си шепне пред иконата и какви са тези магични движения на ръцете и. А това бяха чудни ръце. С тях плетеше рогозки от царевична шума, малки възглавнички на една кука, с тях палеше напоено с гас парче плат, а после с голи ръце го гасеше и го слагаше върху гърдите ми когато бях болна. С тези ръце правеше вълшебството с водата, когато се уплашех от нещо /превърташе три пъти чаша с вода и ми даваше да отпия три вълшебни глътки/. Това е единственото суеверие, което прилагам в "научното" си ежедневие. Май измина един ден. Изминава и зимата. Затварям очи и идва пролетта. Баба ни посреща на прага с китка минзухари и кокичета, завързани с червени конче. Същата китка, но от горски ягоди, ни очаква в края на май. През дните на знойното лято баба ни гони с филии поръсени с домашен пипер и олио /не се прибирахме по цял ден/. Премигвам и вече е есен, време за гроздобер. Баба е подредила кехлибарените гроздове в плетените кошници и избира най-хубавите за мен и сестра ми... И ето че е отминала една година... Казват, че дете без баба и дядо е половин сираче. Значи аз съм била най-щастливото и обичано дете на света. Защото ги имах и то по 2.

На моята баба Къна, която ми купи първия  буквар и от която научих песните "Когато бях овчрче" и "Я кажи ми облаче ле бяло".
На дядо ми Иван, който върза синджирена люлка на гредата на лятната кухня и никога не ми се скара за нищо или упрекна за нещо.
На баба Иванка, която ми пееше и разказваше чудни истории.
На моя дядо Вълко, който една сутрин ми донесе живо козле, след като предишната вечер дълго го молих да ми купи.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (31 януари 2013 20:26)

Добре дошла при нас, Кате!
С този страхотен разказ ме преведе през цяла една пъстра и уютна година в компанията на твоите любими хора! Благодаря ти за споделеното!!!
Тук, в сайта на НД, ще намериш и ще си припомниш много от онова, което си обичала. Желая ти весели игри и приятни спомени! winked  




--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (31 януари 2013 23:42)

:))))! Добре дошла! Много топъл разказ, едно такова уютно ти става! Благодаря!!!
 


 
 
№3 от: Anakin Skywalker (31 януари 2013 23:56)

Момичета, къде ме върнахте в спомените за зимните вaканции при баба и дядо. Сняг до пояс навън, stud двора и улиците затрупани и прокараните пъртини... Селска идилия, печените на жар пържоли и домашна луканка. Това беше за обяд, дядо Георги наточваше и по някоя друга паница вино мавруд, собствено производство. Даваше и на мен по глътка, а порцелановите купичики оставаха боядисани от гъстото и силно вино. А за закуските нямам думи. Наред с мекиците и пържените филийки, аз най обичах бабините катми. Никъде другаде не съм ял подобно нещо. tongue Едни такива дебели пухкави, малко по малки от палачинка, със загоряла златиста коричка. Баба ги майстореше по свой уникален начин, печейки ги направо върху плочата на печката. Аз спях на горния кат(етаж)за да не ме събудят баба и дядо с ранното си стaване и шетня, събуждах се и слизах долу предвкусвайки аромата на любимите катми. С домашно козе сиренце или сладко от ягоди и чай от липов цвят, набран и изсушен през лятото от липата в двора. Елхата внася празнично настроение, нищо че Коледните празници са отминали и са първите дни на Новата година.    По Телевизията дават Дядомразиaда или Ну погоди. Удоволствието е пълно... Добре дошла и от мен Кaтенце, smile хайде че много се увлякох и закъснях. Навън вече се свири познатият сигнал - другарчетата ме викат, puh_taram отиваме да се пързаляме с шейните и миниските на големия баир над селото...




--------------------
 
 
№4 от: незнайко незнамов (1 февруари 2013 10:05)

интересна работа, говорим си тука за зима, разни мити снежни истории и въобще не ми е студено... напротив, едно топличко ми стана на душата, едно деЦкоооооооооооо.... yeyeye ; много слепваща децата история, благодарско!


 
 
№5 от: dani (1 февруари 2013 11:27)

Здравей, Катя! smile

Точно такава статия  трябваше да се появи сега в “НД". Винаги, като дойде зима, се сещам за село и за всички тези неща, които си написала. Сякаш става въпрос за едно и също село, за едни и същи баба и дядо и едно и същи внуче, в което всеки вижда себе си. Това е една вълшебна приказка “Дядо, баба и внуче" , която всички сме преживели.

Представете си: будите се сутринта и поглеждате през заскрежения прозорец навън, а там дядо току-що

Ето какво пък си говорих аз с един приятел преди два-три дена. Казвам му:" Най-щастлив съм бил през зимните си ваканции на село като дете. Представи си да се събудиш сутрин под топлия вълнен юрган. В стаята е студено, защото печката на дърва е изстинала и не ти се измъква изпод юргана. Слушаш как на двора дядо дои овцете и си говори с тях. Чува се крякането на кокошките и патиците, доволното грухтене на прасето, което лапа в кочината сутрешната си “манджа". Почти усещаш мириса и блясъка на снежния зимен ден и вече си правиш планове за пързалки по баира на селския дол и за снежни човеци. В този момент на вратата се подава баба и усмихната те подканя да ставаш за закуска. А заедно с нея от кухнята долитат миризми на току-що сварено овче мляко, на топли мекички със сирене, на дъбови цепеници, съхнещи под пламтятщата печка…"

 И аз набързо обличам студените дрехи и тичам в топлата кухня, а в сърцето ми расте едно топло, приятно усещане, че днес ще ми се случат много-много хубави неща. Които могат да се случат само на село, само през зимната ваканция. И само през детството… yajuyo




--------------------
 
 
№6 от: didimus (1 февруари 2013 11:41)

 yajuyo Това е и моето село, и моите ваканции , и моите баба и дядо! Благодаря!


 
 
№7 от: катерина десева (1 февруари 2013 12:52)

И аз ви благодаря за милите думи. Радвам се, че ви намерих. Радвам се,че събудих и вашите спомени. Замисляте ли се какви късметлии сме били,че сме имали такова детство и такива спомени? Вчера си мислех,че започвам да остарявам, щом ме наляга носталгия по детството, щом бърша сълзи в очите.. Но после осъзнах,че това е дар, който губим по забързания си път. А тези, които го пазят на топло в сърцата си, са благословени. Наистина се радвам,че се намерихме!!!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!