Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На дядо.
25-03-2013, 21:10 | Автор: Гергана Стефанова | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Започна да ми харесва да пиша заглавия само  от две думи. Излежда ми по-ясно.  Има много статии писани за бабите и дядовците. Тази ще е една от тях. Надявам се да ви е интересна.

 

   Утре моят дядо Паско има рожден ден. Звучи като написано от дете, нали? Ами, сега съм дете. Влизам с умиление в спомените и издирвам най-колоритния, за да ви го разкажа. Дядо утре навършва 71 години. През тези години е бил шофьор, баща, съпруг и един великолепен дядо. Когато бях малка го виждах само през лятото за две или три седмици. Това, обаче беше достатъчно, за да изградим толкова много общи спомени. Тъй като не се разбирам много добре с баба, прекарвах времето си с дядо или с децата навън. Той умееше да ми направи най-прекрасните филийки с яйце и сирене или просто сандвич със суджук и  маргарин. Дядо не ме насилва да ям. Никога не разкрива тайните ми. И толкова весело блестят очите му, когато ме вижда. Много обичах да му помагам. И той редовно ме включваше, макар и с леки задачи. Научи ме да доя козичките, да им слагам храна. Той много обича да разказва за една наша мокра преживелица. Ето я и нея.

  Един ден решихме да ходим да косим около лозята извън село. Щяхме да обядваме на поляната. И така ето ни и нас, щастливи  от свободата, от близоста, предусещайки прекрасните часове, се движим сред горещото лято. Отзад освен торбата, пълна с бурканчета лютеница, хляб , прибори, сладко, сирене, сол и евентуално варени яйца, се мъдреше и една пъстра черга. Обикновено това беше менюто ни за пикник. И така... Дядо спря каруцата под огромен бук. Разпрегна коня като му остави само повода и заби клин с земята. Започна да коси. На мен не ми позволяваше, вероятно от предпазливост (не, че не съм опитвала). Аз постлах чергата до каруцата и се заех да "слагам масата". Дядо продължаваше да коси. Започнах да се въртя около него и да му бърборя, както обикновено. По едно време по небето плъзнаха облачета. Бели, купести, като захарен памук. Дядо започна да събира тревата и да я трупа в каруцата. Растяща близо до гората, тревата, с плътен зелен цвят, ухаеше на свежест. Не беше като тази  в полето, жълтениката и суха. Облачетата се множаха, събираха се, постепенно образуваха еднородна плътна маса. С дядо решихме да приберем хапването, за да може да окоси още малко, преди да завали. Прибрахме. Дядо се зае с тревата, а аз се свих до каруцата. Беше излязъл вятър. Извъднъж над нас прогърмя. Изключително силният тътен стресна коня. Той отскубна кола от земята и избяга. А ние с дядо останахме без превоз. Зае се да търси начин да се приберем. Опита се настигне и върне коня. Не успя. А вече валеше порой. Скрита под каруцата и все пак мокра, изплашено гледах дядо, който викаше, ръкомахаше, вървеше ту в една, ту в друга посока и се изгаше на съвсем реалната опасност на да бъде оцелен от мълния. Та те падаха около нас. Все някой трябваше да е отишъл до гората в този ден. Не помня колко чаках. Извъднъж се появи каруцата- спасител. Дядо я спря и помоли да ни закарат до вкъщи. И ето ни, покрили глави с найлон, се прибираме от злополучния пикник. А след няколко часа дъждът спря, дядо отиде да намери коня и прибере каруцата. Пикникът все пак се осъществи, след няколко дни, но този път в гората. smile 

       Обичам те, дядо! Пожелавам ти толкова много щастие, колкото бяха облачетата в онзи щур летен ден! 


        


         

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Anakin Skywalker (26 март 2013 14:46)

Гери yess smile

И аз много обичах моя дядо Георги, но вече го няма... podsmruk




--------------------
 
 
№2 от: Гергана Стефанова (26 март 2013 17:29)

 Съжалявам за дядо ти, Георги sad
   Моят чудесен  дядо е все още жив, макар и  малко болен.  Няма търпение за тортите (ще има две) довечера. smile     

   Между другото как е галеното ти име, Гого, Гош(к)о, Жоро? smile   


 
 
№3 от: 9585 (26 март 2013 18:27)

Да е жив и здрав дядо ти, много поздрави да му пратиш.

А пък моят дядо Данчо, когото обожавам, живот и здраве има рожден ден в четвъртък и става на 77 :)
Ето да ни видите тогава...   И сега...

        
Покажи ни и ти снимка на дядо Паско, ако имаш.
И весело празнуване!!!


 
 
№4 от: Гергана Стефанова (26 март 2013 19:11)

Благодаря за поздравите, Гале. Ще предам. Много сте сладки- любимият дядо-закрилник и неговта внучка! smile
 Много да празнувате,
 с танци да лудувате,
 живи и здрави бъдете
 много щастие си подарете!   smile  

П.С. Поздрави на дядо Данчо от мен.  smile


 
 
№5 от: катя милушева (26 март 2013 21:58)

 Еха, поздрави го от нас! Да ти е жив и здрав!
 


 
 
№6 от: Гергана Стефанова (26 март 2013 22:18)

 Благодаря, Кате! Ще предам.  smile


 
 
№7 от: Anakin Skywalker (27 март 2013 11:27)

Цитат: Гергана Стефанова
Между другото как е галеното ти име, Гого, Гош(к)о, Жоро?

 

Последото, Гери smile  Гошко като се замисля ми казва само мама wink

 

ЧРД на дядо ти и от мен! nazdrave  Да бъде жив и здрав още дълги години и още много щастливи моменти да имаш с него!




--------------------
 
 
№8 от: Гергана Стефанова (27 март 2013 19:48)

Ясно, Жоро smile  Благодаря за пожеланията!
 Oбръщението от мама е чудесно. Звучи по-сакрално, когато е произнесено от нея.  Моето е Гиа и много си го обичам. wink   А те питам за обръщение, защото вариантите са  много и всеки има предпочитан. winked   


 
 
№9 от: Весито (31 март 2013 16:38)

Браво Гергана мн. хубаво си описала случката, от думите ти личи колко мн. обичаш дядо си.Да сте живи и здрави!
И аз да се включа. Моят дядо Велико беше много добър човек, скромен и мн. работен, но отдавна вече го няма /ако беше жив сега щеше да е на 85 г./. Съвсем обикновен човечец от село който виждах веднъж на два, три месеца за по 2 дни. Спомням си сега за него с такова умиление.Оставяше всичката работа за да ми обърне внимание, времето беше само наше и не допускахме никого. Играехме на топка, бягахме, ритахме на воля. Направи ми една дървена люлка на една огромна череша-като че ли картината е пред очите ми.
Обичах като малка да играем на магазин, като обикновенно аз съм магазинерката а той-дядо е купувача.С дядо обирахме от къщата сол, ориз, брашно, захар, орехи, някоя кутия фиде и какво ли още не... и се правихме магазин.
А лятото ме качваше на каручката и отивахме до центъра на селото, помагаше ми да сляза и направо към сладкарницата. От там си взимахме няколко сладоледа в кофички /слагахме ги в една малко тенджерка, приготвена за това/ и направо към дома за да ги изядем.....


 
 
№10 от: Гергана Стефанова (2 април 2013 11:29)

  Съжалявам за твоя дядо Велико (какво красиво име!), Веси!
     Играта на магазин ме впечатли. Браво на дядо ти , какъв сладур! А каква беше  валутата в магазина? Листа? Ооо,  и аз искам сладолед, но да си го хапна направо горе в каручката smile .  


 
 
№11 от: Anakin Skywalker (2 април 2013 21:28)

Цитат: Весито
А лятото ме качваше на каручката и отивахме до центъра на селото,

 

Моя дядо Георги пък с каучката с бялото конче Борко ме водеше по полето в делнични дни. Тъй като беше звеновод, после и бригадир в ТКЗС-то  и като малък често ме вземаше със себе си на работата. А имаше и дни в които ме водеше и в гората на разходка. После вече като поотраснах, с другарчетата от махалата бяхме по цели дни и вече не ходех с дядо. smile




--------------------
 
 
№12 от: Гергана Стефанова (2 април 2013 23:10)

    Ама тези дядовци отлично за знаели кое е най-голямото удоволствие- возенето в каруцата.  
 Кончето на дядо ти, Жоро е с прекрасно име- "Борко" (същото на като котарака ми). Е, аз спрях да ходя на подобни разходки с дядо, когато се роди братчето ми и оставах вкъщи да се забавлявам с него bebe899 wink  
 


 
 
№13 от: Весито (3 април 2013 08:19)

Случваше се и хляб /онзи с дебелата кора ароматен и вкусен/ да забравим да купим от фурната от игра.
 

Цитат: Гергана Стефанова
А каква беше  валутата в магазина? Листа?

Беше нарязани парченца от вестник. А щандовете на магазина бяха 3 стола наредене идин до друг.
Др. любима игра беше на корам /така и викаше дядо/ т.е дама, а 24 пулчета бяха равен бр. зърна от бял боб и царевица, а дъската за игра начертана прилежно с линия и флумастер в/у картон от коляма кутия от бонбони. 


 
 
№14 от: nyky (20 юни 2013 15:24)

Чудесен разказ, Гери! Няма да напиша нищо повече. Очите ми се пълнят със сълзи. Никой не ме е обичал повече от дядо ми /бог да го прости/, никой.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 1
Гости: 21
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: