Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Котките на моето детство.
26-03-2013, 20:49 | Автор: Гергана Стефанова | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Хаха. Как ми се иска да пиша тази седмица... Но като гледам поводи много. Поредният е мъркащата, прегърнала крака ми котка. Спи и се усмихва. Кипра! Нейна често досадна личност, ми напомни за всички котенца (,а и не само), които са се търкали в мен. И ми напомня, че тя (заедно с брат си, спящ в котешкото си легло), е най-преданото мяукащо, което съм имала.

    Та, тази статия ще разкаже за всички мукащи, мъркащи и понакога хапещи сладури, които съм обичала с цялото си сърце. Обожавам котките! Може би защото в първите си съзнателни години помня как дърпах опашката на една сиамка, която искаше да скрие зад дивана. Горката писанка. Правеше много миризливи бели, като любими места й бяха току що постланите чаршафи на леглото и зад дивана. Е, в последствие, по думите на мама, е избягала.

  Втората котка, която не бих забравила, е пак сиамче, мъжко, обаче.  Така се беше случило, че съседите от двете ни страни имаха котки- мъжкар и красавица. И Ромео често посещаваше Жулиета, минавайки през нашата тераса. А колко често влизаше през отворена й врата, той си знае. Много обичах да си играя с него. Вярвам, че му харесваше.  Въпреки, че имаше дърпане за опашка (,за което си отмъсти, като захапа пръста на мама). Помирихме се, но сменихме местоживеенето и оставихме Ромео и Жулиета необезпокоявани да се срещат на нашата тераса.

  Третата красавица пак не беше моя. Защо я споменвам ли? Защото за няколко месеца ми се наложи да живея с леля и баба. Времето съвпадна с идването на нов член на семейството- малката ангорка Ива, писанката на леля. Смея да кажа, че за Ивка бях едно от малкото любими двуноги. С тази котка започна същинската ми любов към котките. Тя беше любимия ми будилник. Всяка сутрин започваше да драска по врата на спалнята около 6:30ч. Драскаше, докато стане  някой да й отвори. И започваше да атакува. Бавно, с леки съпчици се промъкваше до лицето ми и започваше да ме ближе. Цялото чело, включително очите, бяха щателно измити. Как да не се събудиш! wink  Е, разбира се, все се намираше някой възрастен, който да й се скара и свали долу, за да поспя още малко (бях в предучилищна). Но аз вече бях будна. Сега като се замисля предполагам, че е била самотна, преди да се събудят двуногите. А и като отговорна личност се е самонагърбила с това задължение. Беше много чиста котка. Използваше тоалетната. Т.е. влиза в помещението, събаря си една празна кофа, свършва си работата и драска по кофата, за да извести за стореното. Скица! Лошото е, че с леля и с баба не се разбираха. Като всяко коте и Ивка обичаше да играе. Катереше се по пердетата, точеше си ноктите по тапетите и редовно събаряше плетената на една кука покривчица, заедно с пълната с цветя ваза. Като последица често беше пердашена и накрая избяга. Е, леля я намери и  я върна, но само след месец Ивка избяга отново. Завинаги.    

  Котка номер четири- сивото тигърче Джеръми. Той беше първото мое коте. Спасих го удавяне на село. Гледах си там, а когато дойде време за училище   смело го отнесох в града. При него вече бях приключила с опашния терор и нямаше разногласия между нас. Имаше между него и мама. Пак заради ухаещи бели, този път под леглото. Дружбата ни продължи по-малко от година. Един ден просто дойде една мамина приятелка, която носеше подозрителна кутия с дупки по капака. Няма да забравя как плаках, когато се сбогувахме. Мама все пак ми обеща да ме води да го виждам. Грижеха се чудесно за него. Имаше обширна дворна територия и май изобщо не се интересуваше от мен. Котарак!

  Котка номер пет беше с мен само за около седмица. Николинка беше манастирска котка. С ротелите ми ходихме едно лято до Бачковския намастир(май!). Там тя ходеше по петите ни. Естетвено, я поисках веднага. Едра, рижава писанка, само за мен е! Монахините (явно не е бил Бачковският манастир) ни я дадоха веднага, даже настояваха. Чак в колата установих защо. Тази котка беше наистина УНИКАЛНА. тя имаше две кожести рогчета на главата, точно пред ушите. Скрити от козината, те се усещаха само на пипане. Не бяха къси, а около 1см. И моя милост й даде смешното име Николинка. С ударение на О. Е, тази писанка, обичаше да си хапва всичко, от пържени картофки (любими и на моите сегашни калпазани), до свежи краставички и салата. Може би за това беше така охранена. Е, с пристигането на село Николинка изчезна. Появяваше всеки ден в продължение на една седница и после край. Видях я пак веднъж, когато прескочи телена ограда, висока 160см. Погледна ме и прескочи, балансирайки с дебелата си опашка.

   Шеста котка. Тази котка беше със странното име Влизет. Ама тя си бе Влизет от всякъде. Сиво тигърче, което нахълта вкъщи преди аз да успея да вляза. Сгушило се в тълния коридор, хитро чакащо да види светлинка и отворена врата. И видя. И остана. Е, не завинаги. Баща ми не понасяше котки (за разлика от сега). Мама промени името на Бети. Та ще запомя Бети с желанието й да се гуша в леглото и да подава лапичка. Е, тя отиде да живее при дядо ми Никола, който спокойно определи истинския й пол. И Бети се превърна в Бетинчо. Страхотен мишелов!

     Та това са котките от детството ми. Простете ми всички, неспоменати от мен мяукащи, просто статията стана дълга. Обичам ви!  

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: anni (5 април 2013 09:37)

Брей че забавни котешки истории, с теб ,Гери,котките просто няма как да скучаят wink .Моят първи котарак се казваше Мирчо и живееше на село, спомням си , че когато остаря единственото, "което правеше беше да се крие от кучето на дървото , да намига с едно око и да казва" мяу".




--------------------
 
 
№2 от: Гергана Стефанова (6 април 2013 21:23)

Красиво име за коте, Анни!  Мирчо много те е обичал, поздравявал те е всеки път и е търсил защита от джафкащата дворна  охрана.  А котешките истории са много  smile
 Предполагам , че ти също имаш още някоя забавна.   smile


 
 
№3 от: Кот (18 април 2013 00:34)

И аз обичам много котки, и винаги съм ги обичал. Майка ми понякога вземаше коте, но за малко. А аз толкова много исках. Помня ги всичките. Но при мен историята има продължение, което е достойно за книга или филм, само че не му е сега времето да го описвам...


 
 
№4 от: Гергана Стефанова (25 април 2013 21:34)

Цитат: Кот
Майка ми понякога вземаше коте, но за малко.

        Защо "за малко"?  belay

Цитат: Кот
Но при мен историята има продължение, което е достойно за книга или филм, само че не му е сега времето да го описвам...

   Моля те, Кот, напиши го! Историите с котки са много щури и информативни. А и котешката психология е толкова забавна..... smile24


 
 
№5 от: катя милушева (27 април 2013 21:30)

И аз обичам котките! Винаги сме имали котки у дома,тоест на двора; и сега - също. Имахме едно коте Еди, което на футболните мачове по телевизията дебнеше тошката на екрана и когато не я виждаше в кадър, я търсеше зад телевизора uuux fellow!
 


 
 
№6 от: Кот (29 април 2013 01:54)

Ами за малко, защото после се оказваха я на улицата обратно, я на вилата...

Продължението не е никак забавно, а историята е страшна, грозна и още не е свършила, за съжаление.


 
 
№7 от: Гергана Стефанова (8 май 2013 16:13)

Цитат: катя милушева
дебнеше топката на екрана и когато не я виждаше в кадър, я търсеше зад телевизора
Какъв образ!  smile24 Само за снимка. И статия.

Цитат: Кот
Продължението не е никак забавно, а историята е страшна, грозна и още не е свършила, за съжаление.
 Кот, винаги можеш да я промениш! smile


 
 
№8 от: Maika (24 юни 2013 00:47)

Боже колко котки имаше в живота ми! Винаги имаше някое малко бездомно и беззащитно пухче, което нямаше как да отмина! /И защо ли по-късно се "възмущавах" когато сина ми носеше у дома поредното "пасено" от него коте - ту някои щял да го прегази, ту пък го биели или искали да го удавят, обесят, а едно поляли с газ за да го запалят .../ А спасените котенца растяха, превръщаха се в големи котки и котараци! И така всяка година се появяваха нови и нови пухчовци - по едно време стигнахме бройката 13. Аз се бях видяла в чудо - нищо че имаме голям двор - беше си жив кошмар! Но те ли почувстваха, че територията се пренасели, Всевишния ли ме съжали, но за две -три години броят им намаля до 5. Подарихме само 2, останалите се изгубиха постепенно. Искам да ви разкажа за една от тях - беше дошла сама от някъде - едра, сиво-бяла. Стоеше настрана, никога не настояваше за храна, чакаше другите да се нахранят и тогава посягаше към яденето. Беше красива, спокойна котка, не драскаше и не хапеше. Нарекохме я шарената, защото нашите котки имаха много странни имена и обикновено все по две, едното дадено им от сина, а другото от дъщерята - и всеки викаше опо своя си начин любимците си.
Та един ден чистих градинката отпред като изваждах изсъхналите от сушата цветя.Натрупа се доста пръст и взех метлата да я събера. Както я събирах наведена над лопатката забелязах с периферното си зрение шарената , но в някак неестествена поза - имаше нещо необичайно. Необичаен беше и някакъв звук, появяващ се от време на времеВгледах се в нея - беше се изгърбила, козинката и настръхнала, а опашката вдигната за предупреждение! Все още не разбирах какво става.Котката оголи зъбки и скочи. Тогава я забелязах - змия, дълга около 2 педи, тъничка, кафеникава, навита на кълбо, току до краката ми. Тя също беше в нападателна поза - с изправена глава и отново издаде странния звук - съскане смесено с шипене. Двете се вкопчиха една в друга. Котката отскочи и отново я нападна. Сигурно и счупи гръбнака, защото змията взе да се мята в неправилни кръгове, елипси и т.н. Е тогава вече се окопитих и извиках съпруга ми, които я доуби. Аз не можеш да мръдна, докато трая схваткака - само няколко секунди, ама за мен бяха вечност. Милата ми спасителка - тя се отдалечи накуцвайки /явно змията я беше ухапала/. Напразно я виках да дойде, тя само се обърна и ме погледна за миг, после пак продължи. Имах чувството, че ми каза: "Защо ме викаш, нали знаеш, че не можеш да ми помогнеш!" И...повече не се появи. Беше ми много тежко! Търсихме я седмици наред, но... и сега като споменавам починалите, да ми Прости Бог споменавам и пухкавите ми приятелчета които по един или друг начин са поели с меките си лапки по небесната пътека.
Имам толкова истории с тях и тъжни, и смешни, но може би друг път ще ви разкажа някои от тях, ако разбира се ви е интересно. Искам да се извиня, че пиша на латиница, но тук компютъра ми е само с латински букви.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 1
Гости: 17
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: