Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
СПОМЕНИ ОТ ЕДНО ДАЛЕЧНО ЛЯТО
21-03-2014, 11:16 | Автор: Malazana | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Някъде през 1992-1993 г.

 

Ранна августовска утрин.

Поредната ранна августовска утрин…

За миг си помислих, че лятната ваканция е към края си. Скоро няма да мога да търча от сутрин до здрач с балканчето и ще се наложи да кажа сбогом на селото, на баба и на дядо, поне до следващата ваканция…

Сутрешната роса все още не се бе вдигнала и мокреше босите ми нозе, обути само в гумени джапанки. Синьото ми балканче, моята гордост, седеше подпряно на вратите на гаража, а веригата му висеше безславно. Авария! Открехнах портата и се огледах навън пред къщи. Славчо, моят братовчед, съсед и най-добър приятел на село, все още го нямаше. Щях да имам време да си наглася веригата и дори да я опъна. Набързо балканчето се озова обърнато с каплите нагоре и два многобройни ключа, досущ като револверите на каубоите, лъснаха в двете ми ръце. Дори направих няколко „пробни изстрела” с тях, целейки се в нещо над улука за водопой на животните, след което се заех за работа.

Някъде от към кошарата в дъното на двора долетя сърдития глас на дядо ми. Разблеяха се десетина овчи гърла, и един облак от вълна и копита, съпроводен със звъна на хлопки в най-различна тоналност, се устреми от кошарата към портата и навън, току през моите ремонтни мероприятия.

Една от овцете се отърка прекалено близо в предната капла на колелото, вълмата от руното й се закачиха в калника и велосипедът се кътурна направо върху мен.

-         Иииииии, бе дядооооо! – запротестирах гневно.

-         Пъъъъърт, кучатата да ви изядат дано. – нареждаше дядо ми нейде още от към кошарата, а стадото му вече набираше сериозна преднина по улицата отвън в посока към сборището на останалите овце от махлата.

Оправих велосипеда, а през това време се зададе и дядо ми, с типичния си накривен каскет и внушителен, макар и нацепен от употребата, кривак. Хвърли ми един така подозрителен поглед, че вътрешно веднага се подготвих за обичайната реч в стил „а ла дядо ми и недостатъците на съвременната младещ”.

-         Още не съ е съмнало, пак сокаците хващаш. Цъ, цъ, цъ. Ни хляб си ял, ни какво има за вършене из двора си погледнал и пак зафащаш да мяташ крачули. Не става тая „тодор живковата” младещ, и туй то! Аз на тойти години, пидисе овце пасях и по цял ден в къра с един комат ляп и една буца сирене. Кво знайти вий. Ще си чукате главите вий ми, няма да съм жив да ви вида.

Някъде в съседство изскърца друга стара метална порта и лавнаха кучета. Надникнах на вън и видях предницата на едно оранжево балканче да се подава от двора в съседство. Събитие съпроводено с… гневните викове и нареждания на баба Мита. Славчо!

-         Ииии, от сутринта си ме захванала. Аз само малко да покарам…

-         Хаймана с хаймана! От дзаран ли ще ме ядосваш? Хукнали сте като обезглавени по улиците. Ми туй сено кой ще го обръща да съхне? Ах, баща ти ли, баща ли… Той ще си доди довечерка и тогаз повече в шамарите заради тебе няма да вляза, тъй да знаш.

-         Ще го оправим сеното ма бабо! Ни крака има да избяга, ни мохите дето го кацат ще го изядат.

-         Хийййй! Че и дълбок. Махкай са, да не хвана гьостерицата че ще ти дам аз едни крака и едно сено. И вземи да гледаш Дида, сестра ти, чи поне друго като не е къщната работа да си свърша. Пък като мухляса сеното, тебе ще те накарам да го изядеш, калпазан с калпазан.

-         Ииии, ма бабо! Не я щем Дида!

Удар под кръста! Малка Дидка, си беше … ами малка. Не ставаше за мъжки игри, а най-малкото за риболов, каквито ни бяха плановете за деня. Баба Мита прилагаше този приом в борбата с непокорния си внук, като щом не можеше да излезе на глава с него му стоварваше отговорността за малката му сестричка, която тъй и тай все нямаше с кой да си играе на около. Знаеше, че няма как да й откаже директно, тъй като бащиния пердах вечерта му бе повече от гарантиран. За щастие ние бяхме изработили една защитна стратегия, която дейставше макар и със съмнителен ефект.

Малката Дида изприпка хваната за полата на баба си, която още размахваше гневно юмрук към Славчо. Усмихна се въодушавено, като разбра че я пращат да си играе с големите.

-         Уф, пропадна ми целия ден така ма бабо! –рече без да се обръща към нея Славчо, и затика колелото си към мен. – Ама ти си пенсионерка, какво разбираш от лятни ваканции. Само работа и кър на вас ви е в глават, пък не ни питате нас като ни почнат в училище…

-         Ми той къра за всеки даден бе Славе! Като искаш, мяташ чантата в Тунжата ама сетне няма да се оплакваш. – рече баба Мита за последно и се накани да се прибира в двора. – И да гледаш Дида, че главицата ти счупвам!

 

Дядо ми най-сетне излезе от двора и се запъти да настигне овцете. Тътьом, със заканителен жест ни показа кривака, знак какво следва ако направим някоя беля.

-         Ооо, братчед! – поздравих го, докато опъваше степенката на балканчето.

-         Бати Савчо, айди да играем на топка.

Славчо я изгледа гневно, а тя му се усмихваше лъчезарно. Опитваше се да си докара най-намръщената физиономия за да откаже малката от игра с толкова сърдити хора, но явно този трик не действаше.

-         Дидо, отивай си веднага вкъщи да си играеш с куклите. Тук ще вършим мъжки работи.

-         Няма пък! – тросна се малката , скръствайки заканително ръце. – Баба каза да играя с вас, пък!

-         Ти чуваш ли! Бой ли искаш да ядеш?

-         Бой ти ще ядеш като кажа на тати!

Стана ми смешно и реших че е време да вляза в роля за да има шанс все пак да отидем на риболов. Камъшовите въдици, седяха подпрени от вътрешната страна на портата, заедно с един буркан червеи и една торба с провизии за обяд – няколко домата, сирене и самун от селския хляб.

-         Братчед, по кротко ся! – направих се аз на благороден. – Дидо, ще играем, ама само при едно условие. Ще играем на криеница, и ти първо ще жумиш. И ще броиш точно до сто! Ще жумиш ей там на ореха до портата на баба Рада Шекерка.

Момиченцето ни изгледа подозрително.

-         Ама аз не знам да броя до сто!

-         Ами ще броиш десет пъти до десет като миналия път и готово! – рекох аз доволно, едва сдържайки усмивката си.

Тя ни метна по още един подозрителен поглед, опитвайки се да разбере дали не я лъжем.

-         Ми добре, ама няма да се криете на много тайни места като преди.

-         Няма, честна дума! Обаче, ако не ни намериш ти си си виновна сама, така да знаеш.

-         Ами почвам. – и рипна към портата на Рада Шекерка. - Едно, две…

Със Славчо си разменихме по една доволна усмивка и се разбързахме. На десет бях покачен на балканчето, стиснал двете въдици в едната ръка. Славчо беше преметнал през рамо провизиите и също стъпваше на педалите на своето балканче. На петдесет бяхме почти на края на селото, а на сто вече намалявахме до брега на един напоителен канал, който минаваше на има няма петдесетина метра от края на самото село и бе нашата риболовна дестинация.

Укритието ни беше толкова желязно, колкото бе желязна и забраната на Дида да стъпва на асфалта на улицата сама без придружител. Знаехме какво следва- щеше да се поогледа, да си пореве и да иде да си играе при баба Мита, а ние щяхме да се оправдаваме, че сме играли с нея, но тя така и не ни е намерила. Вече го бяхме пробвали два пъти – единия път с успех, другия път с по едно издърпване на ушите. Малка цена за риболовен излет…

 

/Следва продължение/

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Айви (21 март 2014 14:05)

  Добре дошъл, Malazana!  hi
  Разказът е страхотен! nomer1  Още от самото начало ме "грабна" с невероятния си стил! 
 

Поредната ранна августовска утрин…

За миг си помислих, че лятната ваканция е към края си.


 Толкова често си го мислех това почти всяка августовска сутрин по време на летните ваканции...  yajuyo
   А репликите на героите са невероятни!  hiphip
  Чакам продължението с нетърпение!  


 
 
№2 от: Anakin Skywalker (21 март 2014 15:33)

Привет, Malazana! chao 

 

Цитат: Айви
всяка августовска сутрин по време на летните ваканции...

 

...започваше по идентичен начин и за мен при баба и дядо на село. oks  Обикновено първата половина от лятото sun прекарвах в Приморско plaj в почивната база при чичо Иван, а август и началото на септември при баба Елена и дядо Гошо в село Златовръх, край Асеновград. Сутрин скачаш в гащетата и тениската, нахлузваш джапанките, в по-редки случаи гуменките ако ще се ходи в гората. Балаканчето с меката дунапренана седалка чака чинно "паркирано" fellow пред къщи. Хапвам набързо от бабините палчинки, катми или пържени филйки, пия едни чай или айрян (прясно мляко така и не заобичах). И хуквам навън. Що се отнася до животинките: Овце имахме когато бях много малък, после дядо отглеждаше по една или две козички и много зайци. С баба си бяхме разделили грижата за хайванчетата (както ги наричаха). Тя хранеше прасето, кокошките и пуйките, аз се грижех за зайчетата, козичките и яренцата. Под грижа се разбираше да откарам в козичките в кошарата сборен пунт в махалата откъдето козарят ги подкарваше на паша. Дядо в качеството си на звеновод и бригадир, ги беше издоил и заминал за ТКЗС-то още в ранни зори. За зайците пък през ден, през два берях трева по къра и по баирите над селото, пълнех я в голям чувал и я качвах на Балканчето отзад на багажника. После се спусках надолу по черния път по инерция. Дядо беше строг, сдържан и мълчалив човек, обичаше ме сдържано, без външни прояви, но със силно чувство примесно с уважение и зачитане сякаш бях голям човек, а не хлапе. Така се постъпва с любим внук, който ти носи името. yess  Подобен характер беше и съседа дядо Запрян, дядото на най-добрият ми приятел Николай. Приказлив и колоритен беше дядо Борис, дядото на Ванко, третия от бандата ни, приятел и набор. Зевзек, остроумен, с артистични заложби, той непрекъснато дърдореше нещо и размиваше. Говреше си и с животинките овце, прасета, гълчеше ги галено...Понякога ни се и караше и именно от него можеше да се чуят такива наща: "Тоз днешния Комсомол (а още бяхме пионери pionerche ) такъи разхайтени и калпазани растети! Пропаднало поколение, сичку нагутоу чакъти! А идно времи ко беши, ама ко знайти вий..."  Любител и на чашката pian2  вечер като обърнеше в хоремага няколко облака (мастика-мента) започваше такива цветисти да ги ръси и такива локуми да разтяга, че просто падаш по гръб от смях като го слушаш xixi2   Имаше характерен глас, подобен на Парцалевия, че само 'здрасти' да ти каже на улицата ти идва да се захилиш xaxa2 Толкова за нашите тогавашни дядовци. Що се отнася до риболова бяхме най редовни посетители на двата микроязовира край селото, единия на Златовръх, другия на съседното село Патриарах Евтимово.  А също и в реката сме хващали мренки и змиорки със сръкме. По вкусни речни рибки не съм ял никъде. tongue




--------------------
 
 
№3 от: ST75 (21 март 2014 15:55)

Malazana, страхотен разказ. Направо си майстор на разказа. Много ми хареса. Най-хубавото е, че ще има продължение  bravo2


 
 
№4 от: kitten (21 март 2014 16:30)

Malazana, браво и от мен! bravo2 Наистина страхотно разказваш! oks




--------------------
 
 
№5 от: Malazana (21 март 2014 16:35)

Благодаря на всички! Е, няма как да не се вдъхнови човек да напише нещо, особено след като изчетох на един дъх цялото Безкрайно детство. Още повече, че тези спомени напоследък изникват отново в съзнанието ми с пълна сила. Случи се така, че баба ми от селото, в което се развива действието, и на която реално съм гостувал по цели лета, пострада и сега бере душа горката. /Дано се оправи/. Иначе всичко като сюжет си е реално преживяно. Е, диалозите са адаптирани съгласно спомените ми за преживяните моменти, но като цяло всичко е автентично. Току що качих следващата част. Дано и тя ви хареса. Адмирирам с две ръце за проекта и идеите, седящи зад този сайт. Всички сте чудести! yajuyo


 
 
№6 от: kitten (21 март 2014 17:14)

Цитат: Malazana
Случи се така, че баба ми от селото, в което се развива действието, и на която реално съм гостувал по цели лета, пострада и сега бере душа горката. /Дано се оправи/.

Дай Боже да се оправи баба ти. 




--------------------
 
 
№7 от: Зико (21 март 2014 19:04)

Браво, чудесен разказ, прехвърли ме в едно друг време и едни други пространства. smile

Добре дошло на новото ни другарче! wink


 
 
№8 от: ssi (22 март 2014 00:12)

Браво! Моя дядо увикваше овцете (и магарето) по подобен начин:
"Кучета ти яват..главата ти яват..!

Това , ама с много специфична интонация wink


 
 
№9 от: Malazana (22 март 2014 07:39)

Цитат: ssi
"Кучета ти яват..главата ти яват..! Това , ама с много специфична интонация wink

 

Така е. И моя дядо си имаше цял репертоар да си увиква овцете, и с едни такива извивки и интонации, все едно някаква ария изнасяше.

 

А на нас със Славчо дядовците ни са близнаци. Къщите ни една до друга, а плевнята даже една обща, но разделена от вътре. Та на тия двамата близнаци, и нарежданките им бяха едни и същи, и интонациите. Много сме се смяли и сме се бъзикали че изнасят дует.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 1
Гости: 22
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!