Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Отново за бабината къща
23-04-2014, 13:29 | Автор: anntonia | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Бабината къща... Скъп и топъл спомен от детството. Няма човек, който като чуе думата детство да не се сети за къщата на баба. Игри, смях, свобода и простор -  това бе за мен тази стара, къща от керпич, в едно малко, липсващо на картата, село. И всеки път, когато спомените ми ме отнесат натам, нещо стяга гърлото и сълзите идват, неканени.

 

И тъй като аз емоцията обичам, да я обличам в думи, написах това стихче, за този свиден кът от детството, което реших да споделя с вас:

 

Завърнах се

Завърнах се във бабината къща.
Притихнала и сгушена в тревите.
Усетих топлина да ме обргъща.
И като дъжд потекоха сълзите.

И никой днес не чакаше детето,
И нямаше я топлата прегръдка.
Самотно, изоставено полето,
Нашепваше ми спомени и мъка.

Седях сама на този прашен праг.
И вятърът люлееше тревите.
Обгръщаше ме розов полумрак,
И бавно ми отнемаше мечтите.

Завърнах се във бабината къща,
Която някога изпълваше смехът ми.
Но вече няма кой да ме прегръща
И с обич да трепери над съня ми...

26/06/2012
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Зико (24 април 2014 11:10)

Да, за съжаление мезростта и запустението са навсякъде. podsmruk 

Може би Дани трябва да разкаже някой път за тях. gag


 
 
№2 от: dani (24 април 2014 15:21)

Гледай ти. Прочетох стихотворението и много ми се прииска да кажа нещо за коментар, а на всичко отгоре и тази покана от Зико...

 Та исках да кажа, че ако Дебелянов беше жив, със сигурност щеше да напише "Бащината къща" като статия за НД. И това стихотворение на anntonia е доказателство, че талантливите поети не са се свършили в България smile

Наистина, липсата на детството се чувства още по силно именно като усетим, че "вече няма кой да ни прегръща и с обич да трепери над съня ни".

И аз така, когато отвреме на време си ходя на село, стоя отвън и гледам към чердака. Точно там стоеше баба, когато след поредното гостуване си тръгвах за Берковица. Махаше ми с ръка и се усмихваше и когато за последен път се обърнех, преди да се скрия зад завоя, тя все така стоеше и ми махаше. Сега като ида там и погледна този чердак, само трябва да си представя, как баба е станала на него и махайки ми вика "довиждане , Дани" и - "като дъжд потекоха сълзите"...

Наскоро минах покрай стария комунален блок, в който премина детството ми в родния ми град. Но заварих вместо него една развалина от тухли и бетон. Бяха го съборили.  И всъщност това е повод за един разказ. За "запустението, мерзостите" и разни други неща. Дано да се наканя да го напиша тези дни.




--------------------
 
 
№3 от: kitten (24 април 2014 17:17)

Добре дошла в сайта,  anntonia. Много трогателни са статията и стихотворението ти.




--------------------
 
 
№4 от: anntonia (24 април 2014 19:51)

Благодаря за милите думи. Какво съвпадение, Дани, споменаваш Берковица, а къщата на снимката и в стихчето, се намира точно в този край -  в едно малко село до Чипровци. А разрухата, самотата и тъгата в този, иначе толкова красив край, са толкова масови, че през последните години, рядко ходя натам. Когато се връщам, съм в някаква много странна депресия и ме обзема едно чувство на отчаяние и... празнота.


 
 
№5 от: незнайко незнамов (25 април 2014 09:18)

Странно нещо е пролетта, на мен също ми се прииска да видя бабината къща - най-топлото място на този свят. И отидох. Разрухата е факт и в централна България, познатата гледка на баирите, реката, мелницата, небето над родното място обаче е велик пенкилер! Натъжиха ме празните стаи със съсипаните незползвани мебели, но там живее Онзи дух на игри, смях, обич, безрезервно приемане, сигурност, приятелство. Като че половината ми душа беше нещастна от липсата на любимите хора, а другата половина се зареждаше с тихото спокойствие на сладките спомени .... feel
Когато молех баба да ми разкаже нещо за едно време, а аз го правех май почти без прекъсване, тя все почваше: ееееее, едно време............ едно време във торбата дреме.
Дреме, но е живо,  нашето детство, палаво, незабравено..........


 
 
№6 от: Anakin Skywalker (25 април 2014 10:27)

"...Споменът ме връща в дядовата къща.." - Така пееше  Васко Кеца в една от най хубавите си песни. Текста е най точната трактовка и на детството ни и ваканциите на село. smile  Нашата къща в село Златовръх край Асеновград е същата - строена първата половина на миналия век, от камък, гредоред и тухли на горния етаж. С външно стълбище и чардак. Но дядо вече седем години го няма и нищо не е същото podsmruk  Къщата и двора поддържат братовчедка ми и зет ми, грижат се и за възрастната ни баба. Но ги няма животинките, лехичките по двора, овощните дръвчета. Къщата е ремонтирна, префасонирана с нови дограми и покрив и нищо не е останало от предишния и чар sad  

 

Добре дошла, Антония в нашата детска махала! chao




--------------------
 
 
№7 от: Cvetan (25 април 2014 12:22)

Цитат: Anakin Skywalker
Така пееше  Васко Цеца в една от най хубавите си песни.


wink wink wink
Жоре,на мен ли са го кръстили  xixi2 yeyeye




--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (25 април 2014 13:29)

Цитат: Cvetan
Жоре,на мен ли са го кръстили

 

request chorchik Печатна грешка бе Цецоооо  xixi2

Така е като бързо пишеш от офисния комп!!! xixi




--------------------
 
 
№9 от: regina (25 април 2014 21:14)

ДОБРЕ ДОШЛА, АНТОНИЯ!

Добре си служиш с думите, за да нарисуваш емоцията :)

Чувствата ти са споделени от много хора тук!

Да добавя и аз едно стихотворение, реплика на Дебелянов. То е писано от майка ми, Бистра Асенова, а къщата, за която става дума, е била във Варна, зад ДКЦ "Св.Клементина".

 

Ще се завърна някога

          във мойто детство,

във сенчестия, тайнствен двор

с бухлатите чемширени стени.

Безгрижният ми смях

          ще огласява

нежната зелена вечер.

И всичко ще е приказно

          и тайнствено -

ухаещите лилии

           и тъмни рози.

Мечтите ще са лесни

           и достъпни,

мечтите ми ще бъдат

          предстоящи.

Но този двор

          отдавна е изчезнал,

погълнат от бетонните грамади!

Къде да се завърна

          в мойто детство?

 


 
 
№10 от: dani (25 април 2014 23:11)

Поздрави на леля Бистра за това великолепно стихотворение!!!




--------------------
 
 
№11 от: kitten (26 април 2014 00:53)

Цитат: regina
Да добавя и аз едно стихотворение, реплика на Дебелянов. То е писано от майка ми

Regina, стихотворението на майка ти е чудесно! yess




--------------------
 
 
№12 от: FIDELIS (26 април 2014 21:55)

Много хубава статия, стихотворението - също!  Поздравления, Антония! 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!