Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Ноември 2018 (1)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Ваканция при баба и дядо
25-08-2018, 13:47 | Автор: Калисто | Категория: Нашият дом / Моето семейство

С такова умиление си спомням за ваканциите на село при баба и дядо...Всяко лято москвичът на баща ми ни откарваше със сестра ми в едно китно селце, в полите на Люлин планина. Сутрин баба ставаше рано и ни правеше мекички. След това излизахме на двора с дядо, за да видим дали птиците са ни снесли яйца в гнездата, които си бяхме направили собственоръчно и сложили в клоните на едни ниски люлякови храсти. И о, чудо - винаги имаше по едно яйчице в гнездата! Дядо предварително е поставял яйца от джинка там, за да се радваме. В двора имаше малинови храсти и не пропускахме да си наберем от вкусните плодчета. Правехме си плодово мляко - малинки с кисело мляко. Баба и дядо ни научиха на таблицата за умножение много преди да тръгнем в първи клас, четяха ни истории за хайдут Велко, учеха ни на стихотворения. Непосредствено до къщата беше училищния двор - чудесно място за игра за децата във ваканция. Имаше баскетболен кош и често играехме баскетбол с братовчедите ни, които постоянно живееха в селото. Местните деца много не приемаха пришълци - градски деца, и страняха от нас. Когато станахме девойки, положението се промени и се превърнахме в обект на ухажване от местните момчета. Контехме се по цял час, за да излезем на улицата. Косата се сплиташе на плитки вечер, за да е къдрава на другия ден. Ходехме цяла тумба на кино в близкия град, говорехме си до късно през нощта в училищния двор, разказвахме си истории. Баба и сестра й, чиято къща беше наблизо, ни следяха изкъсо и обикаляха по улицата /наричаха го ''вечерна разходка''/, за да не ни изтърват от поглед в тъмното.

Помня качамака на баба - невероятно вкусен. След като го свареше, го правеше по два начина - изсипваше го от тенджерата, чиято форма беше заел и го режеше с конец на филии, с които можеше да си топиш в различни разядки - пържени чушки и домати, люти чушчици в оцет и олио или пък в мед, друг път му слагаше масло, сирене и червен пипер. Помня и нещо, на което му казваха ''разпарен хляб" - на дъното на тенджера с малко вряща вода се слагаха клонки и отгоре се поставяше хляб да омекне. И после топяхме залъчета в невероятните гозби на баба. Аз и сестра ми бяхме злояди деца, но при баба и дядо ядяхме с голям апетит.

Дядо ми пък майстореше пищялки от дърво и свиреше на тях.

Като всяко любопитно дете тъмното мазе ме привличаше с различните неща, складирани в него. Имаше кашони, пълни със стари вестници и списания - ''Паралели'', ''Жената днeс'', ''Космос''. Обожавах да прелиствам пожълтелите страници и да чета статиите в тях.

Много обичах разказите на баба за нейната младост...Питала съм я как се е оженила и ми е разказвала, че като мома се е хванала за дядо на хорото и така...Нравите са били други тогава.

Баба и дядо вече са покойници и къщата е празна и запустяла. Малините са превзели целия двор, тревата е с човешки ръст...А люляците са станали големи дървета, за съжаление - без гнезда...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (25 август 2018 14:36)

Такава хубава статия, Калисто, благодаря! Мисля, че всеки от нас тук, в Нашето детство, има чудни спомени с бабите и дядовците си.




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (25 август 2018 22:09)

Прекрасен разказ, Калисто, и аз благодаря! Цяла съкровищница със спомени, безценно! 




--------------------
 
 
№3 от: Valkata (29 август 2018 15:27)

Много умилително! И как няма да е, когато става въпрос за баба и дядо и то на село :) Еееех...

И в моето детство имаше един Москвич на татко който ни возеше до село Мръзеци, община Трявна. Там на балкана баба и дядо гледаха над 100 овце!

Имаше и козички, кокошки, две кучета които следваха неотлъчно моите тамошни приключения. 

Накрая остават само хубавите спомени! Запомнил съм и миризмата на настъпаната мащерка по поляните, "уханието" на воловете които теглеха големите каруци пълни със сено, амонякът носещ се от голямата кошара :) Всичко това много ме впечатляваше.


 
 
№4 от: anni (29 август 2018 19:29)

Това усещане за свобода, далеч от родителите и тесния апартамент-това беше магията на ваканциите, прекарвани на село. Чудесен разказ,  всичко казано ми е толкова близко, познатото и много любимо. 

Благораря ти, Калисто!




--------------------
 
 
№5 от: Anakin Skywalker (1 октомври 2018 15:51)

Привет, Калисто! smiley Чудесен разказ. Сподели повече ако имаш още конкретни спомени. Аз през всичките 9 години в сайта мнооого съм разказвал за игрите на село при баба и дядо. Баба Елена на татко майка му още е жива и здрава. Другата ми баба и дядовците ги нямам вече за съжаление. Ще споделя накратко че ние момчетата от  София не бяхме добре приети в близките села 10-15 км от .. да ги нарека столичанчетата в повече. Завиждаха някак и не ни обичаха. Затова и аз не мога да се похваля с приятелства от Чепинци, при големия ми вуйчо (на когото вчера празнувахме юбилей 80г) селото на мама и Кремиковци където живее леля-сестрата на мама. Имам прекарсни отношения с всичките братовчеди, но приятелства в тези близки села не завързах. За сметка на това в село Златовръх - татковото на 10 км от Асеновград в полите на Родопите, бях приятел с всички деца, и до днес най добрите ми приятели са оттам. В статиии и коментари през годинирте съм разказвал за игрите, за колопоходите, за белите и пакостите, за щуротиите. За харесванията ми с момиченцата оттам и т.н... Още веднъж добре дошло другарче!

 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!