Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА
21-02-2014, 18:31 | Автор: bat_mitco | Категория: Нашият дом / Моето семейство

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ИЗПРАЩАМ НА НАДЕТО ЗАПИСКИТЕ СИ ПЪРВИЯТ МИ И-МЕЙЛ ИМАШЕ ЗАГЛАВИЕ "ДИТЕ"... В НАЧАЛОТО СЕСТРА МИ ТАКА МИ ВИКАШЕ...ДИТЕ - СЪКРАТЕНО ОТ ДИМИТРЕ...И СЪС СЪОТВЕТНАТА ИНТОНАЦИЯ, С КОИТО ОБИКНОВЕНО ВЪЗРАСТНИТЕ МЕ ПРИВИКВАХА НЕДОВОЛНО...СХВАТЛИВО ДЕТЕ СИ БЕШЕ...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

Батко пък, ми казваше „Надя", само като ми се караше, иначе"систьорка", „систър", „Надюш".

ДА ЗАПОЧНА С МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ...МАЙ НЕ ПОМНЯ НИЩО ОТ САМАТА БРЕМЕННОСТ НА МАЙКА...НЕ ПОМНЯ ,КОГА И КАК ТОЧНО МИ КАЗАХА...ПОМНЯ ОБАЧЕ, ЧЕ В УЧИЛИЩЕ МЕ ПОЗДРАВЯВАХА ,ЧЕ ЩЕ СТАВАМ БАТЕ...В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ- МНОГО СЕ КЕФИХ ДА ПОЧЕРПЯ ЗА СЕСТРИЧКА...ДОТОГАВА БЯХ ЧЕРПИЛ ЗА РОЖДЕН ДЕН И ЗА ИМЕН ДЕН, НО ТОВА ТОГАВА СИ БЕШЕ НЕЩО МНООООГО ПОВЕЧЕ...


Разбира се, че не помня нищо, веднага след като съм се родила, но  батко няколко пъти ми даде неговата гледна точка. Той все разправяше, че съм била ужасно малка и грозна, може би защото е момче и не разбира от бебета, и че отишли да ме вземат от родилното със стария зелен москвич, който беше преди жигулата и тук се отнасяше да разказва повече за москвича, отколкото за самото събитие.

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

НЕЩО ЗА ИМЕТО...АКО БЕШЕ СЕ РОДИЛО МОМЧЕ,ЩЕШЕ ДА СЕ КАЗВА СТЕФАН.ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1976, СЕ БЕШЕ РОДИЛ БРАТ'ЧЕДА КАМЕН,ДЕТЕТО НА ВУЙЧО И ВУЙНА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ...ДЯДО СТЕФАН БЕШЕ СИЛНО РАЗОЧАРОВАН, ЧЕ НЕ СА ГО ПОДНОВИЛИ...ПОСЛЕ МУ МИНА И ГО ВЗЕМАШЕ НА МАЙТАП. ВЪРВИМ С ДЯДО АЗ И КАМЕН, А МИНУВАЧИ ПИТАТ "ПОПЕ, ТОВА МАЛКИЯТ ВНУК ЛИ Е...МАЛКИЯТ..АМИ,КАК СЕ КАЗВА...КАМЕН...АМИ НА КОГО Е КРЪСТЕН...НА МЕН...Е,КАК ТАКА НА ТЕБ - ТИ СИ СТЕФАН, А ТОЙ КАМЕН...Е, ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ ЛИ, ВЕЧЕ Е МОДЕРНО ДА СЕ КРЪЩАВАТ НА ПОСЛЕДНА БУКВА, НЕ НА ПЪРВА..."

НО ДА СЕ ВЪРНА НА СЕСТРА МИ...ТЯ ПО ЕДНО ВРЕМЕ ЩЕШЕ ДА Е СТЕФКА,ПО ЕДНО ВРЕМЕ ПАК НА ДВЕТЕ БАБИ, НО ЕЛИЦА...В КРАЙНА СМЕТКА -ЦВЕТЕЛИНА...КАТО В ОНАЗИ ПЕСЕН НА "ЩУРЦИТЕ"...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


Батко ме научи да чета, той ми дари една много голям любов, тази към книгите. Е, аз нямах батко знаменосец, аз имах батко – „бараба". Няма какво да си кривя душата, не искаше да ме гледа. Бил е на 9 и  вместо да си играе с топката, са го занимавали с някакво бебе, при това момиче. Сигурно, не е събирателен образ и повечето батковци се грижат за малките си сестрички с много любов, ама моя си предпочиташе неговите момчешки занимания. Отначало си мислех, че батко е нещо, като помощник-татко, ами той моя беше много голям, цели 9 години повече от мен, че и висок, много висок. Мисля, че чувството, което първо усетих, какво точно е батко, беше точно гордост. Аз имах най-високия и най-големия батко!

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

СЕСТРА МИ МНОГО ПРИЛИЧА НА БАБА ЛЪСА...БАБА ПОЧИНА КОГАТО ЦВЕТА БЕШЕ НА ДВЕ,НО ЖЕНИТЕ, КОИТО ПОМНЕХА БАБА КАТО МНОГО МЛАДА, КОГАТО ВИЖДАХА СЕСТРА МИ ТОГАВА,КОГАТО БЕШЕ В ГОРНИТЕ КЛАСОВЕ НА ГИМНАЗИЯТА КАЗВАХА "СЪЩИНСКА ЛЪСА" ...ИМАМЕ ЕДНА СНИМКА С БАБА...РАЗКОШНА СНИМКА...НО НЯКЪДЕ Я ЗАГУБИХ ИЗ КЪЩИ....

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

ДНИ СЛЕД КАТО БАБА ПОЧИНА / НА 60...ТОЧНО НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ТАТКО...НА 40 ЮБИЛЕЙ...РОДЕН Е НА 29 ФЕВРУАРИ...ОТТОГАВА НЕ СИ ОБИЧА ОСОБЕНО РОЖДЕНИЯ ДЕН.../ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНИ ЦВЕТЕЛИНА ЧУКАШЕ НА ВРАТАТА НА КУХНЯТА И ВИКАШЕ "БАБО 'ЪСЕ"...КЪСАШЕ МИ СЪРЦЕТО...

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД...ЗА ПРЪВ ПЪТ Я ВИДЯХ ОТ ПРОЗОРЕЦА НА СТАРАТА ПОЛИКЛИНИКА...АГЕТО БЕШЕ ТОГАВА ТАМ...ЧЕШМИЧКАТА ОТ СТАТИЯТА С ЧЕШМИЧКИ, ИЗЛЯЗЛА НАСКОРО В САЙТА( вече не е толкова наскоро...) Е ТОЧНО ОТ ТОЗИ ДВОР...СЕГА СГРАДАТА Е ПОЧТИ НЕИЗПОЛЗВАЕМА...МИНАВАМ ВСЕКИ ДЕН ОТТАМ...КАТО СИ ДОЙДОХА У ДОМА СИ СПОМНЯМ, ЧЕ БЕБЕТО БЕШЕ ЕДИН СТЕГНАТ В ПЕЛЕНИ САЛАМ...НЕ СЕ ВИЖДАШЕ МНОГО ЛИЧИЦЕ...АМА ИМАШЕ ИЗПЛЕЗЕН ЕЗИК...ИМА ЕДНИ СНИМКИ , НА КОИТО Е ВСЕ ИЗПЛЕЗЕНА...СЛЕДВАЩИЯ МОДЕЛ ТОАЛЕТ ГО ЗНАЕХ НА ПРЪСТИ...КАТО СИ ПОМИСЛЯ,КОЛКО РАБОТИ НЕ МИ ДАВАХА ДА ПРАВЯ ДА НЕ СЕ НАПРАВЯ НЕЩО, НО ЗА ДЕТЕТО СА МИ ИМАЛИ ДОВЕРИЕ...СЛАГАШЕ СЕ НА ДУПЕТО ЕДНА ПЕЛЕНА СГЪНАТА НА ИВИЦА ШИРОКА ЕДНА ПЕДЯ, ПОСЛЕ СЕ ОБУВАХА ЕДНИ ГАЩИ ДО КОЛЕНЕТЕ...С ЛАСТИЦИ НА КРАЧОЛИТЕ...ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ РУМБИ ГАЩИ...ПОСЛЕ СЕ НАХУЛВАХА РИТАНКИТЕ...ТЕРЛИЦИ И КЪСИ ПЛЕТЕНИ ГАЩИ И СМЕ ГОТОВИ...ОСВЕН СЪС СМЯНА НА ГАЩИ СЕ ЗАНИМАВАХ И СЪС ПРИСПИВАНЕ...СЯДАХ НА ТАБЛАТА НА ДЕТСКОТО ЛЕГЛО С КРАКАТА В ЛЕГЛОТО...ЧЕТА НЕЩО И ДРУСАМ С КРАКА...ОТВРЕМЕ НАВРЕМЕ ПОГЛЕЖДАМ ЗАСПАЛО ЛИ Е СЪКРОВИЩЕТО...И ЗА ХРАНЕНЕ МЕ ПОЛЗВАХА...АКО ЦВЕТЕЛИНА НЕ И ПОТРЪГНЕШЕ МАНДЖАТА, СЕ ОГЛЕЖДАХ...И СЕ НАМЕСВАХ АЗ...ПЪК ТЕ МАНДЖИТЕ СИ БЯХА ХУБАВИ...КАШИТЕ С ПРЕПЕЧЕНО БРАШНО, КИСЕЛОТО МЛЯКО С ПЮРЕ...СПЕЦИАЛНО ПЮРЕТАТА ОТ КАЙСИИ И ШИПКИ СЕ КУПУВАХА ДВОЙНО...ДА ИМА И ЗА ДЪРТОТО МАГАРЕ...КАКВО ДРУГО...ЛЯТНО ВРЕМЕ МАЙКА МИ РАЗРЕШАВАШЕ ДА ПОМАГАМ В ПОСЛЕДНАТА ФАЗА НА ПРАНЕТО - ИЗПЛАКВАНЕТО...В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА - ЗА ТОВА ,ЧЕ ПОМАГАХ ПОЛУЧАВАХ БОНУСИ...ПОЗВОЛЯВАХА МИ ДА СЕ ПРИБИРАМ ПО-КЪСНО...ЛЯТНО ВРЕМЕ ДА ХОДЯ ВЕЧЕР НА КИНО...МАЙ ТАМ НЯКЪДЕ СПРЯХА ДА МЕ БИЯТ...ГОЛЯМ БЯХ ВЕЧЕ...

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


Тайно го наблюдавах, когато четеше. А той четеше ден, четеше нощ, на масата, в леглото, в колата, на двора, седнал, легнал, всякак. Някои от книгите, четеше по няколко пъти, а учебника по физика повече от три пъти. Всички казваха, че е много умен, което още повече засилваше чувството на гордост. Батко ми, не беше много примерен, в училище имаше проблеми с дисциплината, беше просто различен, следователно за мен - интересен. Помня го с онези изтъркани, прокъсани дънки, не ги сваляше просто, с по-дълга коса от останалите и ужасно слаб. Като всеки толкова голям батко, той обаче си имаше негов свят, напълно различен от моя. Имаше безброй приятели, които звъняха или на входа, или на телефона, не обичаше да идва с нас на село и веднъж даже каза, че не харесва другаря Ленин, хех, ужас просто. Да ама си беше моя батко и веднъж, когато Милена Янкова ми скри едната обувка, като му звъннах отдолу, той просто се разфуча,.. мдам, върна я разбира се, и ми се извини. Най-много обичах да гледам филми с батко, каубойски, шпионски и смешни. Батко коментираше много, и винаги ужасно забавно, смяла съм се докато корема ме заболи.


БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА


СЕСТРА МИ БЕШЕ НЕВЕРОЯТНА ФОГА...В ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ ИМАШЕ В АКТИВА СИ ДВЕ АЛКОХОЛНИ ОТРАВЯНИЯ, КОМОЦИО И СЧУПЕНА РЪКА...ПЪРВОТО НАПИВАНЕ Е СТАНАЛО НА ТРЪМБЕШ…АЗ НЕ СЪМ ПРИСЪСЪСТВАЛ…МАЙКА И БЕШЕ ДАЛА ЕДНА ЛЪЖИЦА ОТ РУСКОТО ЧУДО НА ДЯДО СТЕФАН ВМЕСТО СИРОП ПРОТИВ ПОВРЪЩАНЕ…ДОКОЛКОТО ЗНАМ РУСКОТО ЧУДО Е НЯКАКЪВ ВИД ОБЕЗБОЛЯВАЩ МАСАЖЕН СПИРТ… ЦВЕТЕЛИНА НЕ ИСКАЛА ДА ПИЕ, АМА ЕДНО ШАМАРЧЕ И ПРЕГЛЪТНАЛА…КАТО СЪВЕТСКИ АЛКАШЕЙ В СУХИЯ РЕЖИМ…ПО ЕДНО ВРЕМЕ ДЕТЕТО СЕ ОТПУСНАЛО И МАЙКА ЗАБЕЛЯЗАЛА КАКВО Е ИМАЛО В ШИШЕТО…МЯТАТ СЕ НА ЗАЗКАТА И ВУЙЧО ПОДКАРВА КЪМ БОЛНИЦАТА КАТО ЕДИН ПОЛУДЯЛ НИКИ ЛАУДА…СЛОЖИЛИ ДЕТЕТО НА КУШЕТКАТА И СЕ СВАЪРЗВАТ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ СПЕЦОВЕ ТОКСИКОЛОЗИ В ТЪРНОВО…ДОКАТО БИСТРЯТ КАКВО ТОЧНО СЪДЪРЖА РУСКОТО ЧУДО НАШ'ТО ЧУДО СКОЧИЛО И ЗАПОЧНАЛО ДА ПЕЕ И ДА ПРАВИ ТЕГЕЛИ ИЗ КОРИДОРА НА СПЕШНАТА…ДОКТОРИТЕ В ТЪРНОВО ПОПИТАЛИ КАКВО СТАВА И КАКЪВ Е ТОЗИ ШУМ…ОБЯСНИЛИ ИМ…ААА,РЕКЛИ СПЕЦОВЕТЕ ПО ОТРОВИТЕ, НИЩО И НЯМА…КАТО СЕ ИЗМОРИ, ЩЕ СПРЕ И ЩЕ ЗАСПИ…ИМАЛА ЛИ Е МАХМУРЛУК ИКАК СА СЕ СПРАВИЛИ С НЕГО – НЕ Е ИЗВЕСТНО…
ВТОРИЯ ПИЯНО КОНЦЕРТ Е ВЕЧЕ С МОЕ УЧАСТИЕ…СЛУЧКАТА ОБАЧЕ Е В ОТСЪСТВИЕТО НА МАЙКА…БЕШЕ В СОФИЯ ЗА НЯКАКВА ОПЕРАЦИЯ…КАКВА ТОЧНО...КОЙ ПЪК МИ Е ДАВАЛ ОБЯСНЕНИЯ ТОГАВА…ЩЕ ДА Е БИЛО ПРЕЗ ЮНИ, НО ОЩЕ СМЕ БИЛИ НА УЧИЛИЩЕ…ТАТКО И ПРИЯТЕЛИ ПРЕДИ ОБЕД СЪБИРАТ СЕНО НА ЕДНА ЛИВАДА В КРАЯ НА СЕЛОТО…НА ОБЕД ДОКАРАХА ЕДНА КАРУЦА СЕНО И СЕДНАХА ДА ОБЯДВАТ…ИЗВАДИХА СИ РАКИЯ ОТ БУРЕНЦЕТО  В МАЗАТА…С ЕДНО ГУМЕНО МАРКУЧЕ И В ЕДНА ВОДНА ЧАША…ОТ НЕЯ СИ И НАЛИВАЛИ…ХАПНАХА И ЗАМИНАХА НА ЛИВАДАТА…БАБА ЦЕНКА БЕШЕ ДОШЛА ДА ПОМАГА НА ДОМАКИНСТВОТО…РАЗДИГНАЛА МАСАТА, А АЗ ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ПРИСПАХ ЦВЕТЕЛИНА – ПО ОНЯ НАЧИН…КАТО СЕ СЪБУДИ ВЕЧЕ УЧЕХ ПО ФИЗИКА…ЗА РАЗЛИКА ОТ ТВОЯ БАТКО,НАДЕ, НА МЕН ТАЯ ПУЩИНА ФИЗИКАТА ХИЧ НЕ МИ ВЪРВЕШЕ...И КАКТО СИ ЧЕТА, ПРИСТИГА НАШАТА И "БАТЕ, ИСКАМ ВОДА…АМИ,ВЪРВИ В КУХНЯТА И ПИЙ…"ДОБРЕ ,АМА БАБА Я Е НЯМАЛО… ЦВЕТЕЛИНА ВИДЯЛА ЧАШАТА НА МАСАТА И НАДИГНАЛА НА ЕКС…НЕ ЗНАМ КОЛКО Е БИЛО – ЕДИН –ДВА ПРЪСТА…ДОЙДЕ ПРИ МЕН И РАЗПРАВЯ "БАТЕ,ЛОШИЧКО МИ Е, ЩЕ ПОВРЪЩАМ…"ДОБРЕ, АМА ДОКАТО Я ИЗНЕСА НА ВЪЗДУХ,ДЕТЕТО ИЗВЕДНЪЖ НАТЕЖА В РЪЦЕТЕ МИ ,ОТНЕСЕ СЕ НАНЯКЪДЕ, А И МИ ЗАМИРИСА НА СЛИВОВИЦА…ПАНИРАХ СЕ СИЛНО, НО И В УЖАСА СИ КАТО ЕДИН КНИЖЕН ПЛЪХ ОТВОРИХ ДОМАШНИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИИ „ДОМ СЕМЕЙСТВО БИТ" ИЛИ ЕДНА ДРУГА ТУХЛА „ЗА ВСЕКИ ДОМ" ИЛИ НЕЩО ТАКОВА…ПИШЕШЕ ДА ПРЕДИЗВИКАМ ПОВРЪЩАНЕ…АМА НЕ НЕ УСПЯХ…ГРАБВАМ ДЕТЕТО НА РЪЦЕ И ТЪРЧА В ЗДРАВНАТА СЛУЖБА…НА ДВАДЕСЕТ МЕТРА ОТ НАС…АМА НЯМА НИКОЙ…ВРЪЩАМ СЕ У ДОМА И ДОКАТО СЕ ЧУДЯ КОГО ДА ПОВИКАМ НА ПОМОЩ…ТАТКО И МЪЖЕТЕ СЕ ВЪРНАХА ОТ ЛИВАДАТА…ХАЙДЕ НА БЕГОМ ДО ПЛОЩАДА ДА ПОВИКАМ ДЖИПА НА СТАПАНСТВОТО…И ТАКА МЕТНАХА СЕ И ЗАПРАШИХА…ТУК СЕ ПОЯВИ БАБА ЦЕНКА…ИЗГЛЕЖДА И ТЯ Е БИЛА НА СЕНОТО…И ТЪЙ,ОСТАНАХМЕ ДА ЧАКАМЕ…ДОСТА СЕ ЗАБАВИХА, А НА НАС НИ СЕ ВИДЯ ВЕЧНОСТ…КАТО СИ ДОЙДОХА И ВИДЯХМЕ НАХИЛЕНА ЦВЕТЕЛИНА В ДЖИПА –  ГОЛЯМА РАДОСТ...
 ТАТКО РАЗПРАВИ КАКВО Е СТАНАЛО В ЕЛЕНА… ВДИГНАЛИ ДЕТСКАТА ЛЕКАРКА ДОКТОР МОЛЛОВА /ЧЕ СМЕ И РОДА/ И ЗАДУЛИ НА КЪМ БОЛНИЦАТА…ТАМ ПРОБВАЛИ ДА ЗАКАЧАТ НА ДЕТЕТО СИСТЕМА ,НО НЕ МОГЛИ ДА ДА ВЛЕЗАТ ВЪВ ВЕНА…ТО КОЛКО СА ВЕНИЧКИ…НАМУШКАЛИ Я ПО ДВЕТЕ РЪЧИЧКИ И ПОЧТИ НИЩО НЕ И СЛОЖИЛИ, НО ИЗГЛЕЖДА ОТ МУШКАНЕТО Я ОСВЕСТИЛИ…ЦВЕТЕЛИНА БЕШЕ МНОГО ПОДКЕФЕНА, ЧЕ И ПОДАРИЛИ  МАРКУЧИ И ИГЛИ ОТ СИСТЕМА ДА ИГРАЕ НА ДОКТОР…

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА

 Третото, с което батко ми се отличаваше, беше че всички го познават, целия малък град знаеше, кой е батко ми и ако кажеш вълшебните думички “На Чаната, сестра му", следваха усмивки, потупвания, радост, като при среща с близък. Честно казано при другите по-големи братя на мои съученички, не се срещаше подобно явление.
Той порастна ужасно бързо, сякаш не го помня като момче, а като млад мъж. И тъкмо да започна да говоря не по бебешки с него, дойде казармата. Ужасно страдах, представях си го как стои там, в някаква мрачна и студена нощ, сам самичък, толкова слаб. Вече не беше най-високия и най-силния, нали ги видях на клетвата, повечето бяха по-едри от него. Като се върна, вече бяхме големи. В тези времена най-много бях доволна от по-големия си батко. На батко можеше да кажа всичко, даже и най-голямата глупост дето съм сторила, батко винаги знаеше коя книга е най-интересна и кой филм, с кой актьор, той просто знаеше много неща и вече можеше да ми ги споделя. Така се грижеше за мен, не да ме води тук, там, или да ми сготви обяд, за тая работа си имах нашите,  той говореше с мен, за таквиа неща, които трябва да се научат и разберат от един много умен голям батко.

БАТЕТО И СЕСТРИЧКАТА 

ПО НАТАТЪК БАБА ЦЕНКА НАТЪКМИ КОНСПИРАЦИЯ – МАЙКА ДА НЕ РАЗБИРА…И СМЕ УСТИСКАЛИ ДО СЕПТЕМВРИ…НА 7 СЕПТЕМВРИ МЪЖЕТЕ СМЕ БИЛИ НА МИТИНГ ЗА БИТКАТА НА ГОРНООРЯХОВСКИЯ ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД И КАТО СЕ ВЪРНАХМЕ…МАЙКА НИ НАСМЕТЕ…ДЕТЕТО ИЗВАДИЛО ОТНЯКЪДЕ ИГРАЧКАТА ОТ БОЛНИЦАТА…И СЕ ПОХВАЛИЛО КАК СЕ Е СДОБИЛО…ПЪК И ДУПКИТЕ ПО РЪЦЕТЕ НА ЦВЕТЕЛИНА ЩЕ ДА НЕ СА БИЛИ СЪВСЕМ ЗАРАСЛИ…
МОЖЕ БИ ТУК ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНА МАЛКО НАЗАД…ИМА МАЙ ПРИНЦИПНА РАЗЛИКА МЕЖДУ МЕН И СЕСТРА МИ…ВСЕ РАЗПРАВЯТ ,ЧЕ ЧИЧО МИШО ТУЗА ГЛЕДАЛ КАК ЦВЕТЕЛИНА СЕ ОПИТВА ДА ПРЕСКОЧИ НА КОРЕМНОПРЕТЪРКАЛЯЩ СТИЛ  ОГРАДАТА НА ПАМЕТНИКА НА РУДАНОВСКИ НА ПЛОЩАДА И РАЗПРАВЯЛ, ЧЕ ТЯ Е МОМЧЕ, А АЗ СЪМ МОМИЧЕ…ТЯ И СЕГА СИ Е ТАКА…НА ТОДОРОВДЕНСКИТЕ КУШИИ БИЕ МЪЖЕТЕ ,ХЕМ НЕ С ПОРОДИСТИТЕ СИ КОНЕ, А С ОБЩИНСКАТА КОБИЛА СЪБКА,КОЯТА ИНАЧЕ ТЕГЛИ КАРУЦАТА, С КОЯТО СБИРАТ ОТПАДЪЦИТЕ ОТ БЕБРОВСКИТЕ УЛИЦИ…ТАТКО ПЪК Я ПОДНАСЯ ЧЕ ОТ МАЛКА СИ Е ЖОКЕЙ…БЕШЕ ПРАВИЛА РОДЕО С ЕДНА ОТ КОЗИТЕ…ГОРКОТО ЖИВОТНО ОБАЧЕ Я ХВЪРЛЯ ВЪРХУ СТЪЛБАТА ЗА СЕНОВАЛА И ХРАБРАТА КАУГЪРЛА СЕ ОКАЗА СЪС СЧУПЕНА РЪКА…ПОЛЗВАШЕ СИ СТЪРЧИШКАТА ОТ ШИНАТА ПОД ДЛАНТА ЗА ЛОПАТКА ПРИ ИГРА В ПЯСЪЧНИКА…БЕШЕ НАЙ-МРЪСНИЯ ГИПС В ЦЯЛАТА ГАЛАКТИКА…КАТО Я ВОДЕХА НА НЯКЪДЕ "ЗА ДА НЕ СЕ ИЗЛАГАМЕ"  И НАВИВАХА НОВ БИНТ ВЪРХУ ГИПСА…А ДА, ОТНЕСЪЛ СЪМ НЯКОЛКО ГИПСА ПО ГЛАВАТА, АМА КАТО МЕ БЕШЕ ПРАСНАЛА С ПАВЕ БЕШЕ ПО СВИРЕПО…
КОМОЦИОТО БЕШЕ ИЗРАБОТЕНО В СИТУАЦИЯ ПОЗНАТА ОТБЛИЗО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА…МАДАМСКИ ОБУВКИ СЪС ДЕСЕТИНА НОМЕРА ПО-ГОЛЕМИ И  ДЪЛГА ПРЕДЪЛГА РОКЛЯ ОТ НЯКОЙ СТАР КОМБИНЕЗОН…СЛЕДВА НАСТЪПВАНЕ НА ШЛЕЙФА,СПЪВАНЕ С ТОКЧЕТАТА И ПЕПЕЛЯШКА ПЛОНЖИРАЛА ПО СТЪПАЛАТА НАДОЛУ С ГЛАВАТА…ХАЙДЕ В БОЛНИЦАТА ЗА ЕДНА СЕДМИЦА ПОД НАБЛЮДЕНИЕ…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№31 от: Милен Иванов (28 юни 2011 19:45)
Много красиво!Блазе ни на всички с такива братя и сестри!Браво Надя, браво bat_mitko!Обичам такива статии, а заради тях и този сайт! Но най много - всички вас добри другарчета!



--------------------
 
 
№32 от: Pavlina Iossifova (28 юни 2011 20:12)
От колко дни вече, ходя нагоре надолу и си мисля... посмях се, поплаках си (нещо много ревлива съм станала напоследък). В колко много сме си близки хората от едно или съседни поколения... Разказ-преследвач си 'ми' подарил, Мите em_2 оу, и Наде Е, аз не мога да ти кажа Бате, може би защото от малка съм в ролята на кака, която и до сега ме преследва...

Ей, Цветелинке, ама Голямо добре дошла и от мен. em_67 Ти си май първата нашедетка, дошла по роднинска линия. Ми... дано да повлечеш крак, друго си е на двора да има повече братчета и сестричета и от време на време да се чува: "Стига беееее, ама ше кажа на мама!" em_104



--------------------
 
 
№33 от: Dolli (29 юни 2011 23:41)
Митко, Наде, Цвети!
Отдавна не съм чела, нито пък съм чувала нещо толкова задушевно.
Прекарах незабравими минути!
И всеки един от коментарите добави още щрихи към картината...
Незабравимо преживяване, за което БЛАГОДАРЯ от душа на всеки един поотделно!



--------------------
 
 
№34 от: сврачето_крадливко (30 юни 2011 00:16)

ААААааа, не - на мама няма да казваме em_78 , ще стане белята! Най-ми тежеше като кажеше "Донеси точилката да те .....", под една дъска зад пералнята бях направила цял склад с точилки em_73 
Направо не мога да повярвам какво мило посрещане ми направихте тук, трогната съм от сърце.Явно обичате bat_mitco, това е нелечимо, считайте се за предупредени em_87 !!! 


 
 
№35 от: bat_mitco (2 юли 2011 19:28)
 НАМЕРИХ ЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ...







--------------------
 
 
№36 от: Цонка (2 юли 2011 19:45)

Ийиии... em_89 , Бат Миткооо! Таз топка нова ли ти е, бе? Дай малко да си потопам, а? Обещавам да не я мятам в розите! ЧеСна махленска!!!

П.П. Пък ако я спукам... em_118. Ще кажа на баба Лъса, че си бил ти!!! em_116




--------------------
 
 
№37 от: Гергана (2 юли 2011 21:17)
Бат Миткоууу, не знам на кой приличаш, но сякаш намирам прилика между теб и баба Лъса. em_17

 
 
№38 от: bat_mitco (2 юли 2011 21:55)
Цитат: Цонка
Бат Миткооо! Таз топка нова ли ти е, бе? Дай малко да си потопам, а? Обещавам да не я мятам в розите! ЧеСна махленска!!!

 ТИ САМО ДА ДОЙДЕШ...ЩЕ ТИ ДАМ ТОПКАТА, КАУБОЙСКИЯ РЕВОЛВЕР С ЛЕНТИ,"ВРАТАРСКИТЕ" РЪКАВИЦИ...


ЪЪЪЪ...ПЛОЧАТА НА БОНИ ЕМ ОБАЧЕ ЩЕ МИ Я ВЪРНЕШ КАТО Я НАУЧИШ НАИЗУСТ...И ТЕТРАДКАТА С ОТБОРИ ЩЕ ТИ ПОКАЖА, АМА "САМО РУДАНОВСКИ"...И "ЧИ-ЧО МИ-ШО Е ТРЕ-НЬОР НА ВЕЛИК,ВЕЛИК ОТБОР"...

Цитат: Гергана
Бат Миткоууу, не знам на кой приличаш, но сякаш намирам прилика между теб и баба Лъса.
ПРИЛИЧАМ,ПРИЛИЧАМ,ГЕРИ...ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ПОКАЗВА ТАЗИ ЛЮБИМА СНИМКА...



--------------------
 
 
№39 от: a4koto (2 юли 2011 22:19)
И вече да не си губиш нещата! em_116 



--------------------
 
 
№40 от: Цонка (2 юли 2011 22:40)

- Значи отбелязваме: Велко, двайсет часа, животновъдите. Павката - колата...
- Топката я взимаме само за три месеца, през октомври сме тук, а за плочата лично аз отговарям.
"... Бадъ ривъзъ баби лон..."

Тетрадката с отбори... ммм... em_17  Е добре, ще й хвърля едно око - на нея и на ръкавиците.
Револвера обаче, ще си го запаша непременно, да не ми се перчи повече онзи Тончо, че...




--------------------
 
 
№41 от: катя милушева (2 юли 2011 22:40)
Цитат: bat_mitco
.ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ПОКАЗВА ТАЗИ ЛЮБИМА СНИМКА...

Снимката е страхотна,но със сигурност от това ,което си ни разказвал , отвътре си приличате повече,нали?!

 
 
№42 от: Simpra (2 юли 2011 23:10)
Цитат: bat_mitco
ПРИЛИЧАМ,ПРИЛИЧАМ,ГЕРИ...ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ПОКАЗВА ТАЗИ ЛЮБИМА СНИМКА...
Бас ловя, че ако изнамериш снимка на баба Лъса като малка, ще си все едно ти.



--------------------
 
 
№43 от: катя милушева (2 юли 2011 23:50)
Цитат: Simpra
Бас ловя, че ако изнамериш снимка на баба Лъса като малка, ще си все едно ти.

Тук БАТ МИТКО може да ни помогне като предостави по-актуална своя снимка (да не се обиди само), щото ще ни е по-лесно сравнението:).

 
 
№44 от: isi (4 юли 2011 22:06)
Ей! Ама наистина разкошна снимка...  em_62 em_2



--------------------
 
 
№45 от: сврачето_крадливко (10 юли 2011 22:46)

Да, снимката е.... em_62  Бях я забравила и като я видях  ми стана толкова мило... Сега като прочетох коментарите, наистина има прилика, но включвам и себе си. Милата ми баба em_62 Така и нямам ясен спомен от нея (освен някакъв полусън- полуспомен, че вечер излизахме да посрещаме овцете)  и може би затова цял живот изпитвам някакво странно чувство, че я обичам и копнея за нея най-вече, въпреки, че останалите си баба и дядовци ги помня и при това не с лошо. Това е то гласът на кръвта и на спомените предадени ми от близките, за да ме свържат с нея... макар и непозната. Спирам, защото ми стана много сълзливо


 
 
№46 от: исанчо (8 ноември 2011 19:46)

Блазя ви, хора, че имате братя и сестри, за които да разказвате! Благородно ви завиждам.


 
 
№47 от: Весито (8 ноември 2011 20:58)

Страхотен разказ.Истина е че големите винаги се грижат за по малките. Аз пък съм от онези сестри които по големи /каки/ от брята си. Имам брат който е много по малък от мен. Той пък на свой ред е казвал, че съм като орлица, закрилница. А той пък за мен винаги ще си остане - богатство.

Иначе написаното от вас е мн. хубаво. Прекрасна комбинация между 2 души сте, според разказа.

С години преди да се роди моя брат съм била сама и завиждах на децата че си имат сестра например и имат с кого да си играят на игри....


 
 
№48 от: bat_mitco (10 април 2013 10:18)

     ДНЕС СЕТРИЧКАТА ИМА РОЖДЕН ДЕН...СЪЩО  МАРГАРИТА(МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА...) И ВЕСКО(ВЕСЕЛИН) ОТ МАХАЛАТА ТУК...И ОЩЕ НЯКОЙ,АКО ИМА...ЗДРАВИ ДА СТЕ...И МНОГО ЩАСТЛИВИ...

    КАТО ДЕЦА ДА СЕ РАДВАТЕ НА ХУБАВИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА... А ПЪК ХУБАВИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА ДА СА ВСЕ ОНЕЗИ ХУБАВИ НЕЩА  ОТ ДЕТСТВОТО... ПОДАРЯВАМ ВИ НЕЩО ОТ МОЙ ЛЮБИМ ФИЛМ...С ГЛАСА НА МОЙ МНОООГО ЛЮБИМ АКТЬОР...(ПРОЩАВАЙТЕ ЗА ЛИПСАТА НА ПРЕВОД...КОЙТО ИМА ШЕСТИЦИ ПО ПО АНГЛИЙСКИ - МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ...)

   "Sometimes when you're young, you have moments of such happiness, you think you're living in someplace magical, like Atlantis must have been? then we grow up and our hearts break into two."

    НАДЕЖДАТА МИ (А ТЯ...НАДЕЖДАТА БИЛА" НАЙ -ХУБАВОТО НЕЩО"...АЙДЕ ПАК ЦИТАТ...ЛЮБИМ ПИСАТЕЛ...СЪЩИЯ НАПИСАЛ КНИГАТА "СЪРЦА В АТЛАНТИДА") Е ДА ВИ ВИЖДАМ ПО-ЧЕСТО В АТЛАНТИДА,В НАШЕТО ДЕТСТВО...КАКТО И ТАМ ДА МУ КАЗВАМЕ...




--------------------
 
 
№49 от: Anakin Skywalker (10 април 2013 17:33)

Честит Рожден ден, Цвети! smile

Да си живо и здраво и много щастливо хлапе nazdrave

 

(П.П. Не мога да поздравявам с музикални клипчета feel no , нещо проблема е или в моя телевизор или....във функциата "редактиране на коментари". Така ми е малко непълноценен поздрава и ми е някак неудобно)




--------------------
 
 
№50 от: Виолета Миланова (1 февруари 2014 14:22)

Хора, просълзих се! Колко е хубаво, че се допълвате и се помните!


 
 
№51 от: bat_mitco (21 февруари 2014 19:43)

...Третото, с което батко ми се отличаваше, беше че всички го познават, целия малък град знаеше, кой е батко ми и ако кажеш вълшебните думички “На Чаната, сестра му", следваха усмивки, потупвания, радост, като при среща с близък...


   ЗАТОВА СЕГА ЗАГУБИХ  БЛИЗЪК...




--------------------
 
 
№52 от: kitten (21 февруари 2014 22:31)

Много, много тъжно, че е такъв поводът за поставянето на тази чудесна статия отново в Главна. Много тъжно и жалко наистина.




--------------------
 
 
№53 от: didimus (24 февруари 2014 22:58)

Ех, Бат Митко, как ме разплака отново , човече - не  е истина rev...


 
 
№54 от: Бебо (27 февруари 2014 19:35)

Не знам как съм пропуснал тази статия, но ми хареса много.




--------------------
 
 
№55 от: Krista (6 април 2014 16:52)

И аз я чета за първи път.
И много съжалявам за загубата... recourse


 
 
№56 от: zverche (19 декември 2014 22:53)

Страхотен тандем сте. Поздравления за прекрасната статия. Накарахте ме да съжалявам, че нямам по-голям брат. Наде, прегръщам те.

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!