> Моето семейство > Заклахме прасето...

Заклахме прасето...


20-01-2010, 05:39. : Pavlina Iossifova
Да се коли прасе преди Колeда не е хубаво. Грях си е. Не че върбовчани сме набожни или имаме страх от бога. То и преди Девети не сме били. Пари за черквата да дадем, открай време ни се е свидело. Aма не си му е ред да се коли прасе преди Колeда. Пък и то каква праснина ще е без децата. Нали за тях, дето избягаха по градовете, ги гледаме тез прасета. Затуй нека те да си дойдат, хем да помогнат, хем да хапнат прясна мръвка, че да доведат и внуците.

Всичката всякак, ама то откак комунистите махнаха Колeдата, сега всичкото се измести и цялата работа се по Нова година се струпа. Почивните дни на децата, ваканциите на малките, праснината… Не знайш да запразняваш ли или цървулите за работа да стягаш. Eй го на, и църковния календар обърнаха. Всичкото отиде с две седмици назад. Объркаха хората, че и работата им объркаха. Открай време Архангеловден, върбовският сбор, е края на ноември. Сега отиде у първата половина. Пък за сбора нали шиле или агне трябва да заколиш. Ама не като гергьовското младо агне. За сбора му прилича да е по-тлъстичко, че зима иде. Като го заколиш в началото на ноември, то още ребрата му се четат. Все си е друго да го позобиш още две седмици. Пък прасето тая година да му се не види, като рече да наддава, че не спря. To ако чакаме да го колим след Новата година само сланина ще стане. Какво ще я правим толкоз мас. От миналата година има още едно тенеке. Пак ще трябва да варя сапун. То вече толкоз сапун се събра, че до свaтбата на Пепа ще ни стигне. Чечо, що не гледаш да вземеш да си дойдеш една събота преди Новата година, да оправим прасето, пък после да си починете и да си се видите с хората по Нова година? Ей го, и кола имаш вече, колко му е? Ще запалиш колата в петък след работа, ще вземеш и бати си и за час и половина сте дошли. То кой ли ти гледа вече кога какво е редно да се прави?

Такива ги редеше баба като си бяхме на село една неделя в началото на декември да си вземем консервите с агнешко. До миналата година баба вареше сама буркани от агнешкото от сбора. Обаче в Павликени направили цех за консерви и сега всички карат там месото. По-сигурно било в консерва, бурканите ако не си ги затворил добре, малко въздух да влезе през капачката, надуват се и се бомбардират. Пък в консерви можели до догодина да стоят. То пък кой ли ще ти чака да ги яде догодина? Пък и колко е то едно агне? Почти половината изяждаме още на сбора, другото за консерви. И като се разделят консервите на три – за чичови, за нас и за баба и дядо, въпреки че баба за тях оставя по-малко буркани, "стари ора млогу месо ни тряба да йдът», до лятото никога не остават.

Татко и дядо, обаче, се възпротивиха и казаха, че праснината ще се прави след Нова година, като се съберем всички. Да имаме време да оправим всичко, без да бързаме, мукаятлийската. Хем майка и стринка да помогнат на баба за червата и кървавиците, xeм и ние малките да хапнем прясна мръвка и чорба. Защото на върбовската праснина като седнат касапите на масата, най-важна е чорбата. Тя се прави от зелева чорба, с която се залива преди това запържена с лук мръвка, пуска се мерудия и черен пипер на зърна, една-две люти чушки и като уври месото се подбърква с малко брашънце. Мммм, няма по-вкусно нещо на света! И прав е дядо, тая чорба никога не става толкова вкусна като в деня на праснината. Колкото пъти е правила майка после от нея в Габрово, никога не е чаaaк толкова вкусна.

- Не е ли то да фърлиш в тенджерата мръвка с още топлата кръв, нивгаш не става чурбътъ тъй, чи от стомаxa у сърцету ти да иди! – вика дядо.
- В сърцету ли? Чи то вий с пу ина купа чурбъ по 3 ракии обръщъти! Не у сърцету, у главътъ и у кракатъ ви утива сичку, и ракията и чурбътъ! – донарежда баба.
Aма за праснината след Нова година се съгласи, къде ще иде, като болшинството беше за тогава. Пък и по това време повече колачи има, нали всички гражданя са се прибрали. Нашето прасе го коли винаги дядо Пеньо Касапина. Ама то трябват няколко мъже - да го държат, после да го дерат или пърлят, да го разфасоват. Пеньо Касапина като го заколи и си тръгва, че и на други места го чакат. Ако остане само на дядо и татко, до никъде няма да я докарат. Чичо за държене и пърлене не го търси, той чак на разфасоването малко се намесва, главно в носенето на тавите и да държи огъня. Затова идват чичо Мишо Карапетко, чичо Минчо или чичо Мишо Солника. Абе най-малко петима мъже колачи, заедно с касапина, трябва да са. Да се свърши бързо работата и до единайсет да са седнали на масата. Че то като се започне рано и рано се огладнява. На праснина няма време за закуски. Който на ранина е сложил някакъв залък в уста, сложил. На кого му е до истинска закуска в такъв ден, като знае после какво го чака!

Дядо каза, че вече нямало да дерат прасето, нямало да прави повече цървули от свинска кожа, ставал модерен и ще си ходи на работа само с гумени. Баба също харесва повече гумените цървули, щото по-лесно се мият от калта. Тия от свинската кожа трябва да ги четкаш първо с четка, и после да ги переш, и докато ги переш, пак четката трябва да играе. Kолко четки само се заносват така! Значи оттук нататък прасето ще се пърли само. Ура! Толкова обичам пърлени кожички! И майкините колежки много обичат кожички. Тя винаги ги кани на гости като се върнем от праснина. Леля Лили най-много ме подяжда откъм кожички. Уж само се фука, че била гражданка трето поколение и като бях малка и ходех в поликлиниката все викаше: "Ау, Сийо, това селянче да го вземеш в града, че нито ще се научи да говори културно, нито на обноски ще се научи. Не знаеш ли, че първите седем са най-важни?» После каква стана тя с първите седем? Aз ето до четвърти клас съм пълна отличничка, и на пиано свиря, и на прегледа на художествената самодейност за рецитация бях на първо място. Не съм щяла да се науча да говоря културно!Aко иска да знае мога да си говоря както си искам, и културно, и некултурно! А нейната внучка, при това софиянка, по български едва петици изкарва. Миналата година дори и по математика имаше пет. После: "Сийче, абе гледам цяла тава кожи имате, защо не ми сложиш едно-две парченца за в къщи?» Ще й кажа аз на нея някой ден като порасна кой е културен и кой не е!

Всъщност прасето го пърлят вече трета година. Покрай това татко стана голям специалист на сланината. Нея, обаче, на Върбовка само я осолява и я носи в Габрово. После като стане, донася на дядо на село. Баба сланина не яде. Ставало й тежко на стомаха. Тя и месо много много не яде, а от това страда дядо, защото и на него почти не му готви месо. Ако остане на нея, цялото прасе и агнетата, дето ги колят, ще ги дава на чичови и на нас. Добре, че татко и чичо се застъпват за дядо. В Балкана сланината става по-крехка, от въздуха ли е, от климата ли е, не се знае, но е факт. Осолените рибици също ги държим първо в Габрово. Само суджукът oстава да се суши на село. В Габрово на терасата замръзва и го окълвават врабчетата, а пък мазата на блока не е достатъчно проветрива. Маста също на Върбовка я правим. После я затварят в буркани и така ни я дават за Габрово. Баба е най-голямата майсторка на маста. Като нейната бяла и пръхкава мас в цяла Върбовка няма. Яла съм филия с мас и у чавдарови, и у бабата на Борето, все е по-жълта и мирише. Нашата никога не мирише. Даже повече обичам препечена филия със свинска мас, отколкото с краве масло. Пък на кравето масло на село му викат блажно масло. Много е смешно. Нали всяко масло е блажно?

Като се реши, че ще колим прасето на втори, мама и татко решиха да си останем в Габрово за Нова година. По-весело е. Мама първо се почуди какво ще готви като няма да има още прасе, aма баба прати предната седмица една пуйка разделена за нас и чичови по чичо Дако на Кюмюрджиите. Te тогава клаха и той си ходи на Върбовка с колата. В Габрово има толкова върбовчани, че все ще се намери някой да си ходи в събота и неделя. Сега и повечето вече имат коли. По-рано не беше удобно да молиш някой да ти взема багаж по рейса, защото от Габрово за Върбовка се сменя на две места. В Севлиево и в Павликени. Тая година били пуснали един директен от Севлиево. Уж Севлиево е по-малко от Габрово, пък за тях директен, а за нас не.

Новата година си я изкарахме чудесно в блока. Програмата по телевизията беше много хубава, а след поздравлението на бай Тошо, още докато свиреха Дунавското, всички тръгнаха по апартаментите да се поздравяват. Пейчови са си купили грамофон и накрая всички се събрахме у тях. Без снежанини и красьови. Te никога не се събират. Даже не излязоха във входа да честитят Новата година. A като завихме едно хоро отдолу от вуйчови от първия етаж, до пейчови на четвъртия. После вуйчо Андрея, на майка вуйчо й, изкара гъдулката и стана една, за чудо и приказ! А пък вече като пуснаха грамофона, нямаше спиране. Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров, стари градски песни… Майка и тaтко бяха най-хубавата двойка. Вуйна е много добра на хората, ама на валс и танго не я бива. Татко будалкаше после майка, че тя вуйна хубаво си танцувала, жената, ама като водачът залитал…Toй все я дразни майка с вуйчо, че му били леви не само и двете ръце, ами и двата крака. Ама и тя не му остава длъжна: "А, пък твоя брат – едната хубост и примък-измък». Чичо наистина е най-хубавият в целия род Жинголаар и стринка всичко му принася. Той едно яйце не може да си свари. Вуйчо може и да беше пийнал малко повече на Нова година, ама него танците никога не са му били сила. Вуйна затова все е първа на хората. Там партньор не й трябва. A майка и татко и двамата са страшни танцьори. Особено като завалсят, всички спират да ги гледат. Само че на тая Нова година аз намазах най-много от танците. До сега все се кълчех с малките по средата. Така беше и този път отначало. По едно време, обаче, татко вика: "Павлинке, я ела тук! Сега ще те науча да играеш танго!» И ме научи! Ей, страшно беше!

На другия ден се наспахме едно хубаво, изгледахме поздравлението на Виенската филхармония на обяд и се метнахме на жигулито. Баба вече беше нагласила тавите и котлите за праснината, извадила беше машинката за месо, масурите за обръщане на червата, нагласила беше мерудията, черния и червения пипер, бахара и солта. Дядо беше наточил сатърите и ножовете. Майка и стринка само нарязаха лука. Значи за праснина толкова много лук се реже, че на всички им се подлютяват очите. Две теджери лук се пълнят. За чорбата трябва, за пълнените чушки, за лопаните мръвки най-много трябва и за кървавицата. На мен ми дадоха да обеля чесъна. Това не е трудно. Баба ми е показала как става най-лесно. Удряш скилидките първо с дървеното чукало, aма лекичко, не да ги смачкаш, те се пръсват малко, чесънът пък пуска малко сок и кожичката се отлепя.

Maй трябва да ставам вече. Чувам ги, че яко хлопат в пищника, значи мъжете са донесли червата и дробовете. Баба, докато не изчистят червата и не нарежат дроба, няма да мръдне оттам, затова ще прати майка или стринка да наготвят. Дано да е майка този път, че да си опитам от първите мръвки. Tя и стринка ми дава, но нея трябва да я питам дали може.

Най-хубавото е, че съм спала много дълбоко и не чух като са заклали прасето. Толкова ме беше страх да не се събудя като миналата година рано и да го чуя как пищи. Ама и сега ми е много тъжно. Защо е толкова нечестно всичко? Гледаш го, храниш го цяла година, направо го заобичваш и после… Аз за едно лято ги заобичвам и прасето и агнетата, а какво ли им е на баба и дядо? За кокошките някак си не ми е толкова жал. На майка й е най-мъчно като колят агне, а пък на мене за прасето. А тазгодишното го помня съвсем бебе. Ходихме заедно с татко една събота да го вземем от една свиня майка във Враниловци до Габрово. Татко беше махнал задната седалка на жигулито и така го закарахме на село. Боже, колко беше сладко, как само си вреше зурличката между двете предни седалки! И съм сигурна, че ме е запомнило, защото после през лятото, като съм ходила да го храня, ми се усмихваше и идваше да си завира зурлата на портичката. На баба така не й правеше. Сега хем ми е мъчно, хем ме e яд на мен, защото като слеза долу и като видя месото измито от кръвта, вече изобщо няма да ми е мъчно и няма да имам търпение да станaт чорбата и мръвките.
- Стринкеее, тука ли си, къде сте? – A, бати Иванчо от Стара Загора си е дошъл.

Щом той е тук, значи и леля Пеца ще пристигнат всеки момент. Те от Пловдив имат малко повече път. Започна се, започна се истинската ваканция! Тралала! Утре сме у тях на праснина! Чавдар какъвто е фукльо, ще си донесе сигурно всички подаръци от Нова година. Бяха му обещали и нова шейна. Голяма игра ще падне!

Ух, че хубаво замирисааа, чак до втория етаж! Я да слизам бързо! tongue2 prase
 
Заклахме прасето...