> Моето семейство > Изберете им ден

Изберете им ден


31-01-2013, 18:11. : катерина десева

Има ден на майката, ден на бащата, ден на детето. А защо няма ден на бабата и дядото? Ами защото техни са всичките дни от детството ми, техен е бил всеки час от деня ми. Представете си: будите се сутринта и поглеждате през заскрежения прозорец навън, а там дядо току-що е направил партина в навалелия през нощта сняг. Отива да купи мекици от стола на ТКЗС-то. Ставам и усещам приятния мирис на пушек и печено месо на жар. Това беше любимата ми закуска-обед. Баба вадеше жар от печката и ми печеше крехко месце на скарата. Скоро е Коледа и дядо отива в гората за елха. Връща се след обед с току-що отрязаното дръвче /можете ли да забравите мириса на прясна смола?/. А спомняте ли си чудните стъклени играчки за елха? Имах съвършен кристален лебед, обсипан с бял скреж, с изящни оранжеви крачета и червена човчица. В детските ми представи грозното патенце се превръщаше точно в този лебед. Неусетно идва вечерта, време е за сън. Време за приказката за ''скъпоценното камъче", която дядо ми разказва под юргана /крием се от баба/. После се премествам при нея и години наред се чудя какво си шепне пред иконата и какви са тези магични движения на ръцете и. А това бяха чудни ръце. С тях плетеше рогозки от царевична шума, малки възглавнички на една кука, с тях палеше напоено с гас парче плат, а после с голи ръце го гасеше и го слагаше върху гърдите ми когато бях болна. С тези ръце правеше вълшебството с водата, когато се уплашех от нещо /превърташе три пъти чаша с вода и ми даваше да отпия три вълшебни глътки/. Това е единственото суеверие, което прилагам в "научното" си ежедневие. Май измина един ден. Изминава и зимата. Затварям очи и идва пролетта. Баба ни посреща на прага с китка минзухари и кокичета, завързани с червени конче. Същата китка, но от горски ягоди, ни очаква в края на май. През дните на знойното лято баба ни гони с филии поръсени с домашен пипер и олио /не се прибирахме по цял ден/. Премигвам и вече е есен, време за гроздобер. Баба е подредила кехлибарените гроздове в плетените кошници и избира най-хубавите за мен и сестра ми... И ето че е отминала една година... Казват, че дете без баба и дядо е половин сираче. Значи аз съм била най-щастливото и обичано дете на света. Защото ги имах и то по 2.

На моята баба Къна, която ми купи първия  буквар и от която научих песните "Когато бях овчрче" и "Я кажи ми облаче ле бяло".
На дядо ми Иван, който върза синджирена люлка на гредата на лятната кухня и никога не ми се скара за нищо или упрекна за нещо.
На баба Иванка, която ми пееше и разказваше чудни истории.
На моя дядо Вълко, който една сутрин ми донесе живо козле, след като предишната вечер дълго го молих да ми купи.