> Моето семейство > СПОМЕНИ ОТ ЕДНО ДАЛЕЧНО ЛЯТО - 2

СПОМЕНИ ОТ ЕДНО ДАЛЕЧНО ЛЯТО - 2


21-03-2014, 16:28. : Malazana

Горещото августовско слънце пълзеше по небосвода и ни заливаше със знойните си лъчи. По наши сметки Дида отдавна се бе отказала да ни търси и баба Мита положително бе уведомена за нашия успех в криеницата. Добрата новина бе, че денят бе дълъг и момента, в който щяхме да сме принудени да даваме обяснения, бе още далеч във времето и това бе последното нещо за което си мислеха хлапашките ни глави. А лошата новина?

Лошата новина бе, че рибата не кълвеше! Тази дребна каракуда, която дебнехме и ловяхме в неизчерпаеми количества из всяко възможно гьолче около селото, сега сякаш се бе изпарила и не се обаждаше ни на хляб, ни на хлебна коричка, ни на нищо.

-          Баба ни е прокълнала късмета, тъй да знаеш! – рече унило Славчо.

-          Ми така, като не помагаш на сеното… - подразних го аз.

-          Ба, сеното. Ако искаш за знаеш, помагал съм, ама на предното…

Засмях се и продължих да го дразня.

-          То по твоя тертип сеното трябва да се коси само по един път в годината.

-          Пък и баба само се заяжда. – продължи Славчо. - Това сено не е още за обръщане. Нали снощи татко и дядо го косиха.

-          Може и да ти помогна, ако се навиеш да трампиш картинките от старото Турбо, дето ги сви от Митко Мелницата.

-          А, НЕ! – рече заканително Слав и вирна брадичка. – Сам ще го опаса това сено, но турбото не го разменям.

Ех,това старо Турбо. Най-ценната разменна валута между момчешките банди в махлата и изобщо. В къщи под леглото се мъдреше цяла бонбониера с прилежно надиплени картинки на коли и мотори – най-ценното мое съкровище, след Балканчето. Срещу цели 10 картинки, в началото на лятото се сдобих с 5 рибарски кукички №11 от типа на орловия нокът. Ако трябваше да се моля на нашите за пари да си ги купя – къде ти… Но дъвки всеки ти купува,  най-вече за да ти е пълна устата, да имаш занимавка и да не занимаваш другите. Търговийката вървеше с пълна пара и всеки внимаваше да не бъде прецакан. Е, Митко Мелницата или Сополивия Митко, както го знаехме, определено се пукаше от яд, задето си бе загубил цялата колекция по най-налудничавия начин. Като се сетих за случая, ми стана още по-смешно.

Сополивия Митко си държеше картинките в една сапунерка. Из онзи ден карали колелета със Стоян Кривия, когато нещеш ли …. го подгонил големия зор и къде, къде на селската тоалетна на центъра. Там влязъл където си трябва, но преди това най-отговорно поверил сапунеркта на Стоян да я пази за да не я изпусне случайно в дупката.

Докато траяла мъката, покрай селския кенеф наминал Диян от горната махала, опънал ушите на Стоян, който е от долната махала, и при честите престрелки между махалите единия път Стоян вместо със слива, го пернал направо с истински камък. Та издърпал му ушите и му конфискувал сапунерката като репарация.

Малко по-късно, на селския стадион, Диян пък бил поставен в „партер” от Гошо Пилето заради принадлежност към ЦСКА и сапунерката пак си сменила притежателя, а Гошо Пилето бил ступан традиционно и рутинно на общо основание и по комшийски от Дебелия Гошо и Баби Стефанкиния Гошо. Последните двама пък са неразделни дружки с нашия общ със Славчо братовчед Стефан, чрез който сапунерката бе подарена на Слав.  

-          И все пак съм навит да ти помогна. Даже трябва направо от канала да хващаме вилите и на сеното. – заговорих съучастнически аз. – Ще натрупаме точки за добро поведение, а и някой смок може да хванем ако се е наврял на сянка из тревата.

-          Днес има течение. Сигурно някъде поливат. Гледай как ти носи плувката, пък няма риба… - отбеляза Славчо.

-          Ще носи ами. Само ми виж тежестта каква е. На олово не го мяза, ама като няма друго…

Слав се ухили до уши.

-          Ха-ха, я гледай! – и си вдигна въдицата за да демонстрира монтираната линия.

На кордата вместо оловно топченце, бе вързан истински пръстен от винтила на велосипедна гума. Опулих очи.

-          Пак ли изпусна на дядо си гумите бе, тъпак? Малко ли ти беше предния път, та и аз намазах заради теб едно дърпане на уши. Снощи, като ми донесе въдицата да я пазя, ако бях видял щях да ти строша камъша в главата!

-          Аааа, не! Дядо ми може да си кара колелото безгрижно и колкото си ще, пък аз даже си имам и резервни. Гледай! – Бръкна и извади от джоба на късите си панталони още 5-6 пръстена.

-          Маааалеееее! – въкликнах изумен аз. – От къде ги тия пръстени? То толкова гуми не държат и в магазина.

-          Ще ти кажа, ама да не си гъкнал!

-          Честен кръст и да пукна, ако кажа! – изрекох тържествено съкратената версия на махленската клетва, актуална това лято.

Слав се приближи към мен сякаш за да е сигурен, че никой друг няма да го чуе.

-          На хоремага вечер е пълно с колелета. Трактористите и комбайнерите, от къра направо там да пият мента и мастика.

Зяпнах невярващо!

-          Ти там ли се загуби оная вечер, когато и баба ти не знаеше къде си се дянал?

-          Там бях!

-          И кой се прибра с бутане заради теб?

-          Петима бяха, ама на единия му свали и двете цевички.

-          Малеее! И кой това?

-          Оня, Марин Зайцата, дето все ни гони да не ловим на канала пред тях, че били негови и рибата и канала, ама аз незнам как може рибата да е на някого, пък цял канал – надали. На него за отмъщение!

-          Тъй, тъй! На него за отмъщение. Заслужава си го. Ти чули, че онзи ден или по-онзи ден гонил Гошо Пилето направо с москвича през нивата и му начупил въдиците, гада му с гад. Негова била рибата, дрън дрън. Дядо казва, че рибата къща няма! – рекох сериозно аз.

Със Славчо помълчахме, докато хлапашките ни глави раждаха какви ли не сценарии за отмъщение към този толкова мразен от дечурлигата индивид в селото.

-          И кой друг?

-          Някакви двама, дошли от съседното село, да ги питаш те хоремаг нямат ли си там, та са тръгнали по нощите с колела да ми ходят.

-          Ха – ха. Браво. Кой знае как са се чудили завалиите. Станаха трима с четири пръстена. Кой друг, разправяй!

-          На Дичо Амзата, дето се води председателя на ТКЗС-то. Дядо все разправя, че като разтурвали краварника, заради тоя на нас крава не се паднала.

-          Мале, мале. Ти си същински Добромир на тема справедливост.

-          И накрая на чичо Вълю Дебелия му изпуснах предната гума и после търтих към вкъщи.

-          Че той пък какво ти е направил!

-          Ми нищо. – речел Славчо разсеяно и презаметна въдицата. – Ама докато наблюдавах от храстите ми се видя доста пийнал. То като всеки път де, ама си викам за какво му е сега на пияната глава колело, че да падне да се пребие някъде…

При тези думи се запревивах от смях. Славчо ме погледа-погледа, та и той прихна да се смее. И изведнъж…

-          Славеееей! Кълве бе!

 

 

 

/Следва продължение/