Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Леля Недка
9-06-2008, 16:37 | Автор: Надя | Категория: Нашият дом / Съседите

О, музо, възпей оня съзидателен гняв на всички знайни и незнайни лелки, съседки, пенсионерки и пр. стожери на нашето праволинейно поведение и превъзпитание.

Беше величествена жена, поне на мен тогава ми изгеждаше огромна, след години, като я видях си беше с най-обикновен размер. Живееше, за мое нещастие, на 5ия етаж, точно над нас трите. Леля Недка, брррр, даже самото и споменаване днес ме кара да потръпвам. Беше пенсионирана по-рано по някаква причина и по цял ден си стоеше у дома с една едничка цел, според мен, да тормози всички деца и да ги дебне. За да си я представите по добре, само си спомнете за другарката Теменугова.

Тази леля Недка имаше май някакъв списък с правила за държание на подрастващите и непрекъснато следеше дали ние се съобразяваме с него. Пфуу, къде ти, ама как от 2 до 4 да пазим тишина, та тогава и трите се прибирахме от училище, сядахме на постелките пред вратите на трите апартамента и започвахме да си разказваме деня една на друга, разбира се всичко придружено с много смях и възклицания. Подскачахме като чуем, че вратата на горния етаж се отваря, но някой път ни издебваше и току се появяваше от нищото. Ох, чакаше ни лекция поне 15 мин какви лоши деца сме, как ще предупреди родителите ни и учителите ни и как е възмутена от дън душа! Разбира се, изчаквахме да се прибере и тайно се измъквахме да продължим шепнешком. Най ми тежеше, когато бяхме по-малки и времето беше студено, нямаше измъкване навън и си играехме там на етажа, на лекарки, на учителки, на моделиерки, та дори си пишехме домашните там, трите заедно на колене. Ех, тази жена, обвиняваше ни във всички видове престъпления – замърсяване на блока, вдигане на невъобразим шум, непристойно поведение, невъзпитание и неуважение към възрастните хора. Веднъж ни накара за назидание да изчистим входа отгоре до долу, той си беше чист и без това, но за всеки случай. Само чакаше да се върнат горките ни родители от работа и да ги почне от вратата. Мисля, че ги забелязваше още от прозорците и седеше с бойна готовност на етажа.

"Донева, виж какво ще ти кажа, поведението на твойта дъщеря е нетърпимо. Ама как може такова нещо бе, възрастна жена съм. Направо ми се подиграват!" После следваше изброяване на всичките ми грехове и препоръки към майка ми какво точно трябва да направи, за да ме накаже и превъзпита.

Имаше и един по фрапантен случай. Веднъж един от нас и се опълчи, ама съвсем открито. Ние седяхме отстрани и се дивяхме на смелостта му, абе направо си мислехме, че е луд. Леля Недка използва всички позволени оръжия, но удари на камък, баща му нехаеше за нея и за поведението на сина си. Последва тежката артилерия или по-точно водната бомба. Леля Недка не се предаваше лесно и тя нямаше да остави нещата току така. Един прекрасен ден виждайки въпросното хлапе под прозорците си, без да се колабае, напълнила големия леген с вода и......пляяяяяяяс...изля го отгоре му. После ухилена до уши се прибра.

Мдаа. Нашата леля Недка май беше нещо като прототип за авторите на детстки филми. Винаги съм си мислила че тайно съветва сценаристите. Поводът обаче да напиша тази статия е друг или по-скоро не искам да създавам впечатление, че искам да порицая жената. Напротив, искам да я възродя. Усмихвате се, нали? Ами прииска ми се, честно казано, като видях колко е мръсен входа ми, как в него се събират наркомани, как на всеки етаж има поне по една неизхвърлена торбичка с боклук, как мачуганите са изрисували целите стени от горе до долу. Ееееех, ако беше сега тук леля Недка...Та по този повод пиша, пускам обява:

Търси се леля Недка, моля да отговаря на посочените по-горе характеристики. Ако някой се познае да ми се обади на лични съобщения.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (9 юни 2008 19:03)
А нашата леля Недка се казваше Кера.
Набезите на наркоманите и крадците ги спряха преди година - оттогава входът се заключва и през деня. Много неудобно за играта на криеница - стълбищата вече не могат да се използват за скривалища...

 
 
№2 от: dani (9 юни 2008 21:41)

Ами Надя, не остава друго, освен ти самата да станеш новата леля Надя. Сега да видим как ще се развият събитията, ако полееш от балкона непослушното хлапе с вода.
1. Първи вариант - поливаш детето на известна квартална мутра.
Резултат: имаш около 24 часа да подготвиш завещание, да си платиш текущите сметки и евентуално някакви заеми, за да не те споменават наследниците с лошо.
2. Втори вариант - поливаш дете на богат бизнесмен.
Резултат: бизнесменът завежда срещу теб дело за причинени вреди и пропуснати ползи на стойност твоя апартамент/къща и го печели. Оставаш на улицата с малко багаж (и легена вкл.)
3. Трети вариант - поливаш дете, посещаващо фитнес-зала.
Резултат: Цялата работа отново ще стане за около 24 часа - да се уговори с приятелчетата си кога и къде да те причакат. Дано да имаш познати лекари в Пирогов, че да те позакърпят както трябва.
4. Четвърти вариант - поливаш детето на бай Иван .
Резултат: бай Иван си е съвсем обикновен човек, който трудно се справя с живота наоколо и "бори се с него, доколкото може". Вечерта ти идват с жена му на гости, извиняват ти се от името на 'тийнейджъра". "Не знам какво ги учат вече в училище, ама тия деца, щото не е само нашето такова, вече не се поддават на контрол". Приемайки извиненията, ги черпиш по едно кафе, разговаряте се, неусетно разговорът отива към: "А помниш ли едно време"...
Долу във входа в същия момент седят няколко хлапета. Синът на бай Иван им обяснява: "Тая леля Надя е много задръстена, честно. Правех си едни скокчета със скейтборда и тая като се развика, че много шум дигам, и да се махам. Аз й казвам да си сложи тампони в ушите, като е такъв нервак, а тая - пльос и ми изля леген с вода на главата. Сега пък ме топи пред наште и сигурно една седмица няма да имам интернет заради нея. "




--------------------
 
 
№3 от: Надя (10 юни 2008 10:49)
Леля Нада???? ЕЕЕ, че съм възрастна - възрастна съм, ама имам още годинки до пенсия

 
 
№4 от: dani (10 юни 2008 23:20)
А на мен малките деца вече ми викат "чичо Дани". Първите два-три пъти ми премаля, но вече свикнах.



--------------------
 
 
№5 от: freja (11 юни 2008 00:49)
Хихи, и на мен няколко пъти ми казаха "лелка", но не децата, а родителите им. Иначе основно съм "какичката", "госпожицата", че чак "детето" (в очите на достатъчно възрастните)  tantz hiphip .

 
 
№6 от: zverche (11 юни 2008 12:14)
Аз още минавам за кака, дори и пред някои от племенниците ми, ама бях на 20, когато едно ревящо дете зад оградата на една детска градина, ми извика: "Лельо, кога ще дойде мама?" (Да го вземе от градината.) А един "чичко" (за мен) и направи забележка, че не съм "леля", а "кака". Това ми подейства успокоително.
Иначе и аз имам такава история, но моят герой е по-скоро злобен. Но ще я разкажа друг път.

 
 
№7 от: Надя (11 юни 2008 12:32)
Чичо Дани е много хубаво, всъщност нямам нищо против лелята, само за Нада се заяждам tongue3 Ако беше писал Леля Нади или поне Надя, ехеее, ами че това съм аз!

 
 
№8 от: dani (13 юни 2008 07:28)
Вече го редактирах.
подп. чичо Дани



--------------------
 
 
№9 от: zverche (13 юни 2008 13:07)
Днес се сетих за една такава леля. В нашия и съседния блок имаше много баби - блюстителки на реда. Но те също заслужават специална статия.
Малко по-нагоре по нашата улица имаше друга редица от блокове, която не считахме за наша махала, макар да беше на 2 минути пеша от нас. Но в тези блокове играеха едни мои съученички, а и в единия живееше една от многото сестри на баба ми. Тя често идваше в нас, и майка ми и баба ми също много често я посещаваха, аз разбира се ги придружавах. Тъй че се случваха някакви моменти от годината - дни или седмици, в които обичах да ходя там и да си играя с тамошните деца. Те не идваха при нас, а само аз ходех при тях. Просто трябваше да пресека улицата и съм при тях.
Онези блокове също гледаха към главната улица, но входовете им бяха отзад, където граничеха с гърбовете на една редица къщи от долната улица. Но зад самите блокове, пред входовете имаше големи насаждения с вкусни малини. Бабите от нашите блоково си приличаха на баби - събираха се на приказки, правеха заедно ювка, ходеха заедно на гробище, зимата си плетяха заедно и т.н. А бабите и дядковците от тия блокове ми се струваха като някакви градски контета с буржоазни навици - ходеха с големи широкополи шапки като от ретрофилм. Жените бяха едри и достоелепни с дълги шармантни рокли, а дядовците - с малцови шапки от ергенските им години, тънки коцкарски мустачки и обичаха да си тананикат, когато излизаха от входа.
Тези хора всеки ден си правеха разходка до града, почиваха си следобед, посещаваха пенсионерския клуб, където играеха табла, а жените клюкарстваха на бяло сладко. Но колкото шармантни бяха, толкова зли бяха, според моите спомени. Разпъждаха ни в следобедните часове, караха се когато драскаме по плочките пред входа, когато стъпвахме върху пейките. Имах чувството, че все някой дебне от терасите, готов да ни нахока. Но нафръцканата лелка с голямата шапка имаше очи навсякъде. Най-страшна ставаше, когато някой влезеше в малините. Всеки път, когато се промъквах към тях - аз или някой друг, се чуваше крясък от прозореца: "Момиче, излез от малините. Ти, като не живееш в нашата махала, защо крадеш от нашите малини!" Защо бяха посадени тези малини, ако децата не можеха да си хапват от тях? И можеш ли да играеш цял следобед на детската площадка, а пред теб - едни големи, лъскави, червени малини, които сами си падат в шепата? После следваха заплашителни въпроси - "Ти чия си? Аз познавам баща ти, ще му кажа какво правиш, да знаеш! Айде, заминавай си у вас. Играй си на вашата площадка. Там нямате ли си деца, та тука си дошла!" Понякога, когато беше много ядосана, дебнеше от терасата, за да види дали наистина съм хванала пътя за нас. Не знам какво беше това правило, от малините да ядат само хора от техния блок. А пък аз никога не видях някой да бере малини. Изобщо не можех да си обясня как успяваха да им устоят. Тогава стигнах до заключението, че те са посадени, за  да дразнят децата и да имат причина лелките после за какво да им се карат. Реших, че тя  е злобарка, която мрази децата и винаги  я гледах  нацупено, когато я срещнех по улицата. И не пропусках да се оплача от нея на майка ми.
Но след много години тази жена ме изненада приятно. Вече бяхме в гимназията и с моята приятелка седяхме в една закусвалня след училище. Имахме да си клюкарстваме някакви момичешки неща. Тя  пушеше и говореше нещо. Тогава тази жена, вече по-възрастна с поне 10 години, но с все същия буржоазен вид, стана от нейната маса и преди да напусне заведението, дойде при нас. Като я видях да ни приближава, знаех, че ще направи забележка за цигарите, и я погледнах резервирано. Тя се наведе и каза: "Момичета, много сте хубави. Не пушете, а правете любов. Много по-хубаво е." Все още не мога да си обясня как две толкова противоречиви същности се побират в един човек. Сега разбира се ми е доста по-симпатична, но не съм я виждала отдавна. Сигурно вече е много възрастна.

 
 
№10 от: markriv (21 юли 2009 00:49)
Съседите си влизаха и излизаха от нас както си поискат. Тогава вратите не се заключваха. Трябва му нещо на човека - влиза и си го взема, после по някое време, след година-две, ти го връща... Често се е случвало да обядваме и да се промуши една чорлеста съседска глава през вратата и да попита "Абе, имате ли ..."  Най-хубаво (аз живея в малко градче) бе по икиндия, когато слънцето придремва на залез. Пред всяка къща имаше дружинка баби. По цял ден разплитаха и заплитаха живота на другите. При такава стража нищо лошо не можеше да се случи, но... не можеше и да се влюбиш, без да научат. 
И досега съседката си е все на пейката отпред. Когато се връщам от работа, я питам - има ли нещо ново, а тя дава пълен отчет - кой влезнал, кой излезнал, кой какво носел и с какво настроение се е прибрал, та ми е лесно и удобно - зная какво ме очаква у дома...chao

 
 
№11 от: Надя (21 юли 2009 11:33)
Добре дошъл Markriv pionerche !
Много ми хареса коментара ти Все едно си живял в моя град и това с бабите, тоооолкова ми е познато. А ти, все още ли живееш в твоя малък град?

 
 
№12 от: markriv (21 юли 2009 14:02)

За щастие - все още. Тихо, спокойно ,сигурно и уютно като в ръкавичка

Привет на всички в сайта! Чуден е!


 
 
№13 от: катя милушева (8 ноември 2009 21:36)
Дани такава точна транскрипция на ситуациите е направил,че само телевизията не е включил като вариант.
Я да опита ,за да е в същия дух.

Поздравления!!!

 
 
№14 от: ваняя (24 януари 2010 12:40)
Леле dani много ме впечатли как образно си го написал ,този стил на описание много ми допада ,аз сьм тук от скоро така че можели да попитам на колко години си?

 
 
№15 от: dani (24 януари 2010 16:06)
Случайно го мернах тоя коментар. Ами Ваня(Я), тук не е прието да си казваме годините. Считай, че съм на колкото показва снимката ми ( от втори клас ми е) Това, което съм написал като коментар на статията на Надя, никак не е смешно или по скоро е "смях през сълзи". Днес минавах покрай две момчета и слушах как едното обясняваше на другото за някой, че е "тъп". Повтори го много пъти, със злоба, с някаква безумна животинска ненавист. Сигурно вече се е превъплътил в своя "аватар" - убиец от някоя компютърна игра... Отдавна искам да подхвана в сайта една тема, дори раздел. Да пишем нещо по въпроса как да накараме децата около нас да се махнат от зомбиращото око на екрана (телевизионния, компютърния, джиесемския...) и да се заиграят - цитирам статията на Надя - там на етажа- на лекари, на учителки, на моделиерки... Кажете ми мЕтода, кажете ми метОда, мили приятелчета podsmruk



--------------------
 
 
№16 от: ваняя (24 януари 2010 18:09)
Извинявам се за вьпроса относно годините,взимам си го обратно, а за смешно наистина не е. Аз аплодирах начина по който си се изказал

 
 
№17 от: Anakin Skywalker (28 февруари 2010 14:51)
Наде, аз пък да кажа че в нашия блок имаше една баба Надя, но беше пълна противоположност на вашата леля Недка.   Излъчваше доброта и позитивизъм във всяко отношение. Помня че сутрин тръгвайки за даскало ни изпраще с "На добър час!" . Още ми е мъчно като си спомня за нея! Тя почина отдавна.
Но за типични махленски клюкарки ще кажа за три баби от село - Сийка, Райна и Теменуга.  Сядаха на тикраките столчета пред портичката на баба Теменуга щото беше на видно място и почваха да каканижат. Нищо не убягваше от погледа им - къде какво станало, кой с коя какво правили и т.н....smile24
Синът на баба Теменуга беше селски милиционер. По цели дни обикаляше като гламав из селото и се заяждаше с децата. Имаше една разбрицана стара жигула, цялата ръждясала, на която вратите се отваряха по време на движениеsmile24  Веднъж обаче същия този милиционер отиде да се заяжда и да се кара с една групичка големи батковци , селски рокери с ЧЗта и МЗта.
И отнесе сериозна тупалка,....grabgrab



--------------------
 
 
№18 от: varban_praskov (11 март 2010 16:01)
Хм, нашата "Леля Недка" всъщност беше "леля Тошка". Живееше в съседната кооперация (от онези малките, триетажните). Беше си същия цербер- от 2 до 4 никакъв, ама никакъв шум от двора- както от техния, така и от нашия. Веднъж се изрепчих, че тя няма право да ни се кара когато сме в нашия двор, защото е наш, а не неин и последва ураган. И, срам не срам, да си призная тя имаше "съюзник" в лицето на родния ми дядо ...   malee2 ... Той държеше само на това- от 2 до 4 тишината да е пълна. Както и да е... Много я мразехме тази леля Тошка, която все беше недоволна, все беше обидена и винаги "простенваше": "Затова ли баща ми си остави здравето по планинините в партизанския отряд?"

Антипод на Леля Тошка беше леля Веска. Тя също беше строга, но много я обичахме. От нея чувахме така далечните ни думи и изрази: "Мискинино", "Вагабонтино", или пък: "Деца, хайе да отидете до бакалина да купите хляб и мляко". Първият път се чудех къде е този "бакалин", а внукът й ме успокои: "тя така си говори. И аз не го знам къде е, ама влизам в магазина и ги купувам, и тя не разбира, че са от магазина, а не от бакалина" ...  hiphip

 
 
№19 от: 9585 (28 август 2010 01:17)
Хм ... нашата се казваше Пена и беше баба на едно много противно момиче от съседния блок - Галя. Бащата на Галя пък (синът на баба ти Пена) беше плешив, не му знаехме името, но страшно забавно беше като искаме да кажем нещо за тях, да кажем "Плешо и Пена" em_111 Много ги мразехме значи ... това от 2 до 4 е ясно ... ама каквото и да правехме, на каквото и да играехме, винаги ама винаги ни гонеха, не даваха изобщо да стоим пред техния блок.

 
 
№20 от: катя милушева (28 август 2010 12:46)
"Плешо и Пена" em_74 em_74 Детското словотворчество е така конкретно и точно.

 
 
№21 от: Veselinka (21 септември 2010 20:58)
Колко ми липсва това сега.................
Есента с мирис на печени чушки. Отвсякъде се носи това ухание. От дворовете, от междублоковото пространство. Задължителният огън и на всяка цена ламарината отгоре. Голяма, опушено черна ламарина с потекъл от печящите се чушки сок по нея.
Дворът ни беше много голям, освен нашата къща имаше още една, но толкова голяма / на стар русенски род/, че естествено   национализирана на времето и предоставена  на  Жилфонд. В нея бяха настанени в по 2 стаи няколко семейства.

Всички съседи си правеха домашна лютеница......мммммм........!!
Имаше една леля Сийка / от наемателите/, която не си и помисляше да се хвърля в  подобни трудоемки операции. Но, когато лютеницата на поредния частен производител започваше да добива завършен и съвършен вид, леля Сийка, въоръжена с 2-3 дебели филии хляб, като неверни Тома се запътваше да   констатира аджеба става ли или не за ядене това, за което са се трепали цял ден домакините. Тя естествено не можеше, а и не искаше да приеме такъв слугинаж за "някаква си лютеница".
Да де, обаче точно леля Сийка дегустирайки махленските лютеници, изядаше на практика много повече от другите, които както казах загубваха доста време, щурайки се около ламарините, тавите, машинките за мелене на домати чушки, патладжани..........
За друго ми беше думата....за незабравимия есенен мирис....! А се отплеснах с леля Сийка./ Явно и нея не съм забравила / em_61

 

 
 
№22 от: Милен Иванов (22 септември 2010 19:14)
Danchewa, може да погледнеш и тук:



--------------------
 
 
№23 от: isi (22 септември 2010 19:30)

Dancheva, а заради  незабравимите есенни аромати, може и сезонът на чушките да ти хареса - ето тук при нас :)) http://detstvoto.net/index.php?newsid=1821




--------------------
 
 
№24 от: svetly71 (26 април 2013 16:13)

а пък ние имахме баба Сийка,седеше пред вратата на апартамента си,махаше постоянно с една кърпа срещу мухите и по колкото пъти на ден минехме,трябваше да и казваме добър ден....
за тишината от 2 до 4 няма да говоря,то си е ясно,а срещу баба Славка живееше един дядо Иван,но ние му викахме бухала...
толкова беше ядосан един път,че седим под ореха в двора и си говорим,че взе една туба бензин и се опита да подпали дървото....
това дърво и тогава си беше старо,сега вече е съвсем изсъхнало....
та така-дървото запали ,за да ни накара да се махнем от под прозореца му... 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!