Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Сезонът на чушките
11-08-2009, 01:43 | Автор: freja | Категория: Домашни задължения / Лакомства
Цяла седмица съседката от долния етаж приготвя зимнина и апартаментът ни се изпълва с аромат от Епохата на печените чушки. Печени чушки за лютеница, печени чушки за кьопоолу или просто печен пипер, затворен в буркани с няколко аспиринчета вътре.

На лозето и на село чушките се нареждаха директно на една голяма тенекия върху огъня. Това е най-бързият начин да се изпече промишленото количество от порядъка на един-два чувала. Някои домакини, които не разполагаха с място извън града, практикуваха печенето върху тенекия на огнището пред блока. Това не можеше да мине инкогнито - миризмата на печени чушки винаги изпълваше целия въздух, разнасяше се и проникваше навсякъде. Даже игрите ни привечер бяха ароматизирани на чушки. Беше достатъчно баба, привлечена от миризмата, да надникне през прозореца, за да обяви: "Митка пече пипер". Огнището пред блока се гушеше до стената на една прастара къща и беше магнит за децата. Някакъв уют излъчваше то и все притичвахме близо до него. Щом големите свършеха с варенето на лютеницата или заваряването на бурканите, ги молехме да не го заливат с вода, за да пробваме да си печем картофи. Печени в жарта картофи - една фикс-идея, която незнайно как беше възникнала в градската ни психика и ни беше обсебила. Може би като единствената форма на игра с огъня, която биха ни позволили. И понякога наистина ни позволяваха, но нещо все не успявахме да ги измайсторим както трябва тези картофи.
Не знам защо, от това огнище нашето семейство никога не се възползва, и когато не сме можели да отидем на село или вилата, пиперът се печеше на терасата. Там вече беше нужен по-цивилизован огън и ето как изглеждаше той:

Сезонът на чушките

Вкъщи имахме два чушкопека: малък, за една чушка и голям, за три чушки наведнъж. "Една" и "три" е неточно казано, защото върху чушката на дъното се слагаха още една-две, съобразно размера им и височината на чушкопека. Показаният тук е големият - все още работи безотказно и влиза в употреба всяко лято (на малкия, мисля, нещо му изгоря):

Сезонът на чушките

Изпечените чушки се изваждат от горещия уред, като се хванат за дръжката със специалния закривен инструмент от първата снимка (долу, вляво). Или направо се набождат с острата му кукичка.

Друг един инструмент за чушки, който се подмята насам-натам при лятното консервиране, е този:

Сезонът на чушките

Името му е неизвестно за мен, може би е нещо като чушкочистачка wink , защото служи точно за почистване на суровия пипер от дръжките и семената. Назъбеният и кръгъл накрайник се забива покрай дръжката, завърта се и всичко се издърпва навън.



Чушкочистачката е безценна при приготвянето на трушии fellow . А и в ежедневното готварско изкуство - също puh_med .

Ето и обещаните от мен извадки от соц книги за домакинята. Всички са от 70те до началото на 80те.
Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките

Сезонът на чушките




 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: borovinka (11 август 2009 09:18)
И ние имахме такъв, но за нещастие в старият ни блок ни разбиха таванската стаичка и ни окрадоха доста неща! Естествено и чушкопека заедно с тях.
Чистенето от дръжките и ние правим с това удобно инструментче. Баба все казваше, че някоя жена с маникюри го е измислила, за да не си чупи ноктите
Сега като нямаме чушкопек, печем ги с горелка върху тенекия по описания начин. Но в затворени помещения си е добре с чушкопека! Свекървата имат и ще го вземем някой ден да печем.

 
 
№2 от: bat_mitco (11 август 2009 09:46)
Ха! Точно днес смятах да пека чушки... При това точно с описаната "материална част". Не съм решил още за крайния продукт... Може би чушки - бюрек ...яйчица, сиренце, галета...



--------------------
 
 
№3 от: papi (11 август 2009 10:05)

чушкииии, опечени и обелени и във фризера. И после цяла зима папкай, кеф ти със яйчица, кеф ти с копър и чесън, с цедено мляко или катък, може и пълнени със шунка на триъгълници и после панирана


 
 
№4 от: isi (11 август 2009 10:29)
Какъв ти  фризер!  uuux   За кои години говориш :)))
 Буркани, вътре наредени предварително  измушените, изпечени и  обелени чушки,  здраво затворени, леко заварени :))) Или май дори и без заваряване, ако са цели, печени, небелени, с малко счукан аспирин, и се затворят и обърнат горещи  :)))

И днес произвеждат абсолютно същите чушкопеци - поръчахме си предната година на Дядо Мраз да ни донесе един за терасата :))) Само дето в него печем не чушки, а пипер - по Варненски, Шабленски и въобще - по Добруджански :))
Иначе големите количества - наистина на двора на тенекия.

Другото приспособление винаги съм го наричала "онова нещо за измушване на чушките". Но честно -  не знам дали с него "измушвах" чушките по-бързо, отколкото с пръст, пък когато имаш маникюр, дори е по-лесно :)))



--------------------
 
 
№5 от: Надя (11 август 2009 11:03)
Хех , купи си и майка ми чушкопек ама не защото имаше нужда, а защото беше модерно.
Чушкопека, обаче е създаден за градски условия и по-специално за терасови условия. Иначе в едно домакинство с къща и двор няма нищо по-приятно от това да изпекат всичките чушки наведнъж, на тенекията, а не да клечиш на трикрако столче, два часа на балкона. В печенето на тенекия има и нещо традиционно романтично, както и в цялото семейно правене на консерви. Всички са заедно, всеки си има задача, всички правят нещо за благото на цялото семейство.
Аз помня великите дни на доматените консерви, когато у нас заприличваше на Памплона. Мисля разказвах някъде за това, обаче не съм сигурна, че статията на Ели за консервите я има още тук. А за домашно консервиране на чушки, ще прибавя с разрешението на Фрея яколко рецепти от моите дебели книги за домакинята от соц. периода:):)
П.С. На измушването ние викаме: търбушене и наистина най-добре става с палец:)

 
 
№6 от: papi (11 август 2009 11:07)

дааа може би фризер е силна дума, но Мраз-а замразяваше всичко над последната решетка, проблема беше, че лед обвиваше пликчетата с чушки и трябваше баща ми, с бутилка от веро пълна с топла вода да размрази ледения блок, за да извади чушките.


 
 
№7 от: zaharisa (11 август 2009 11:08)

Ха ! Действащ чушкопек ! Имаше години, когато всички апартаменти печахме в един и същи почивен ден чушките, за да мине пушекът наведнъж. Това неминуемо водеше до някоя и друга следобедна съседска трапеза.
А уредът за бушене на чушки използвахме веднъж за да си престорим кашкавала на сирене с дупки prase
Баба ми откак се помня прави най-хубавите и образцови чушки в буркани - идеално обелени,без нито една семка и плътно подредени като риби. Да уточнявам ли че бурканите са разделени и по цвят - червените за паниране, зелените за миш-маш, шарените за салата. И само да смее някой да ги пипне преди зимата pirat


 
 
№8 от: isi (11 август 2009 11:31)
Бързам, докато не съм забравила - в този троен чушкопек чудесно се пече и патладжан :)) - след като се махне средния разделител :))
А накрая чушкопекът пече на изключено поне още 2-3 серии :)))

Но гарантирам , Надя, че и в клечането на столче на терасата имаше и все още има голям чар :) Мъжът ми все още обожава да пече пипер  в чушкопека,  да си чете книжката до него и да слуша музика :)

Ама много ток отива, ей :)))




--------------------
 
 
№9 от: Pavlina Iossifova (11 август 2009 12:07)
Леле, упойващата миризма на печени чушки дойде и до Алпите. Миналата седмица имах гости от България и познайте за какво си говорихме цяла вечер на балкона, докато пиехме ракия с шопска салата? Че щеше да е по-добре ако бяхме опекли чушки за салатата... и се почнаха едни чушкопечени и чушкопечащи истории. Пък у нас така се правеше, пък големите медени тави на село за лютеница, пък кой какво повече обичал от работата в "домашните" консервни фабрики - печенето, беленето, смилането и т.н.

Моите най-любими ястия с печени чушки се градират така: 1. просто запържени в олио (с опашките), 2. С доматен сос, 3. и мноого любимата салата само от печени чушки с чесън, оцет и олио, копър или магданоз.

За тока, който смуче чушкопека: татко по едно време така се ядоса от това разхищение, че скри някъде за дълго (май две-три години) чушкопека.



--------------------
 
 
№10 от: freja (11 август 2009 15:12)
Добавяй рецептите на соц-домакинята, Наде!

Аз пък ще спомена любимите си чушкови ястия извън консервирането:
пълнени чушки с кайма и ориз
пълнени чушки с яйца и сирене (тези са ми по-любими, довечера ще правя точно тях ok2 - на фурна )
пълени сурови зелени пиперки със сирене (мога да изям тонове)
миш-маш
салата от печен пипер, лук и магданоз, с настъргано сирене отгоре
пържени червени чушки (както се уточно по-горе - цели, заедно с дръжките, но преди пърженето - печени и обелени), като се "панират" само в брашно; сервират се полети с доматен сос (домашен и горещ) и яйца на очи
*  а специалитетът на моята майка е нещо комбинирано между последното и второто, т.е. целите печени чушки, след като се обелят, се пълнят (през един невидим прорез покрай дръжката) с яйца и сирене и се пържат. После изглеждат, сякаш са се родили така - с плънка yeye , а очите на гостите се разширяват от учудване как изобщо могат да се напълнят цели чушки uuux .

А си спомням, че сме затваряли и буркани с пълнени чушки с кайма и ориз, както и други разни манджи - като няма време за нищо друго, просто отваряш и вечеряш ok2 .

 
 
№11 от: isi (11 август 2009 15:35)
Няма ли някой от северозападна България? Аз знам, че от него край  са специалитетите от рода  пълнени сушени чушки с боб
А всъщност от него край би трябвало да са и сушените чушки по принцип, така поне аз знам :)) Нито буркани, нито фризери :)) - сушени :))
Тук край морето - абсурд сушени! Пък и пиперът тук е друг един сорт, по-дебел и сочен - идеален за печене, но за сушене е нужен по-тънкокож :)))



--------------------
 
 
№12 от: Надя (11 август 2009 15:57)
Така е Иси, аз съм на половина северозападнячка и знам от баба че най-вкусните са сушените чушки през зимата. Размекват се с малко вода и после се пълнят. Казват се "чушткье":):) А в плевенския край, сушените чушки ги пълнят с кълцано месо и ориз, аз лично не съм голям почитател, не намирам нищо родно и вкусно, ноо може би зависи кой ги прави:):)
Фрея, тоооолкова ти благодаря, че си кръстила темата "Сезонът на чушките", а не "Сезонът на пиперките".

 
 
№13 от: zaharisa (11 август 2009 16:13)
Цитат: freja
* пълени сърови зелени пиперки

Това е нещо, което никога не съм чувала моля те Фрея, кажи ми какви са тия чушки ? Има една гозба, която се нарича търлян боб - значи сварен, отцеден и натърлян (вероятно) със запържен в масло червен пипер и лук. Това служи за пълнене на сухите чушки за Бъдни вечер, но незнам дали след пълненето се запичат или се варят.

 
 
№14 от: freja (11 август 2009 16:23)
Ами просто това беше формата за множествено число по моя край, Наде . В единствено беше или чушка, или пипер, но в множествено - винаги чушки, никой не казваше пипери . А пиперки пък абсолютно никой не казваше, чувала съм тази дума само от случайни непознати хора или по телевизията.

Ти ми напомни за чушките с кълцано месо - и вкъщи се приготвяше това ястие, даже много го обичах. Само че се използваха не сушени, а пресни чушки. Също както с кайма и ориз, но вместо кайма - нарязано на ситно месо. Най ми харесваше, когато майка ги пълнеше с пилешко - страшно вкусно, макар и малко необичайно, може би. Беше взела рецептата от едни семейни приятели, но не помня точно от кои - или от тези във Видин, или от едни други от Панагюрище. А като казах Панагюрище, от там пък беше научила едни кисели камби/гамби с чесън, но това на никого не хареса и беше направено само веднъж.

 
 
№15 от: isi (11 август 2009 16:27)
Сигурно zaharisa се шегува за сЪ/Уровите зелени пиперки, но аз да кажа, че и ние със сетстра ми ги обичахме много и самото приготвяне и ядене беше вид игра - на продавачи и купувачи на сладолед :))) Пълнехме фунийката от зелена чушка с бял сметанов сладолед - сирене и отгоре замазвахме с лъжицата, както бяхме виждали да правят сладоледаджиите :)))
  Един бял  сладолед за мен, моля :)))

freja, май е време да добавиш тази темичка и в "Лакомства", че то стана една.... :)))) А вечерята е далеч все още :)))



--------------------
 
 
№16 от: freja (11 август 2009 16:27)
zaharisa, пълненият суров зелен пипер (да не използвам Онази дума ) е възможно най-лесното нещо на света - почистваш го от дръжки и семки и го тъпчеш със сирене. И го ядеш . Не знам как е възникнало и дали някъде другаде, извън семейството ми, се е правело.

(Хехе, сега видях грешката - чакай да я оправя ; иначе значи и другаде са си пълнели чушки със сирене - успокоих се, isi . А статията наистина стана и за Лакомства, макар че не я бях замисляла като такава )

 
 
№17 от: isi (11 август 2009 16:36)
Ами аз сега, по стечение на обстоятелствата, съм малка част от производителите на пипер и съответно (няма как) ям пиперКи :))  Наистина масово тук във Варна и Шабла им казват пиперки и ако им говориш за чушки - ще приложат всички спомената по-горе рецепти с ЛЮТИ чушлета :)))
Но всъщност установих, че има логика -  когато си производител, за теб пиперът е пипер от семенцето, през разсада, та до готовата продукция :))  - просто това е наименованието на това растение. :)))  А то си има плод във вид на чушка, както и бобът, между другото  :)))
Ама и аз съм за чушките ! Нали се пекат с чушкопек, а не с пиперопек (както бях заключила преди време и в коментар към една изчезнала вече статия) :))



--------------------
 
 
№18 от: Надя (11 август 2009 16:39)
И аз съм рупала сурова чушка със сиренце през лятото icecream . Просто грабваш една и бегом навън:)
А северозападната ми баба правеше едно ястие, което се нарича "пърженко" - чушките се нарязват на квадратчета и после се запържват леко с няколко капки водица и сол, добавяш натрошено сиренце и накрая червен пиперец и веднага махаш от огъня. Една от най-вкусните летни бабини манджи, само топиш селски хляб и лапаш, че няма време, всички те чакат навън за игра:):)

 
 
№19 от: isi (11 август 2009 16:50)
Лелеее, сега се сетих и за една друга северозападна "манджа" - "лютика" май й викаха. От детството на едно момче от него край :)) Ама странно - не беше с люти чушки, може би като за деца  - накълцваш печен пипер, накълцваш и сурови домати, много сирене натрошаваш, намачкваш- начукваш хубаво и ето ти готова лятна манджа :))) Ама ще поразпитам как точно беше, че май липсва това-онова :))
Опс, горе съм написала печен пипер вместо печени чушки, ех, вече съм се предала май :)))



--------------------
 
 
№20 от: zaharisa (11 август 2009 16:50)
xixi2 ауууу, срам голям. Място не мога да си намеря от смях ! Благодаря ви и на двете Иси и  Фрея за тактичното пояснение, защото аз НАИСТИНА сметнах, че това са някакви специални сърови чушки smile24 за каквито не съм чувала, изобщо не се шегувах.
Този деликатес у нас се нарича "горски сладолед" , а в интерес на тема Лакомства мога да кажа, че понякога пълнежът е извара.

 
 
№21 от: Надя (11 август 2009 17:06)
Ох, много чушкено ми стана:):)
Честно казано, ние най-много ги обичаме печени с дръжките и после с олио, оцет, чесън и копър, мммммммммм, а може и за фантазия да добавиш един нарязан на кубчета домат в средата.
Иска, нали скоро ще ходиш по тези краища, направо разпитай хората там и после докладвай тука. Де да знам, може пък в тамошните кръчми да си поръчаш една "лютика":):)

 
 
№22 от: freja (11 август 2009 17:21)
О, вярно, печен пипер с оцет и олио! Само че като малка не го обичах много така, защото се капех. Аз, изобщо, бях Петното вкъщи smile24 .

А от години не сме правили апетитка вкъщи - люти чушки (чушлета ), най-често - чорбаджийски, в доматено пюре и в малки бурканчета. Наистина много апетитно, още повече, че не ти спира дъхът от лютото, защото чорбаджийските чушки не са прекалено люти ok2 .

Вече мисля, че кулинарните сайтове ще почнат да ни цитират през този сезон .

 
 
№23 от: Schatzi (11 август 2009 19:46)
isi,

аз съм от северозападният край и пълнените ЧУШКИ с боб са ми не само добре познати, ами и любимо лакомство! Някой им звучи странно, други не ги харесват... няма да кажа нищо друго, освен: "Супер! Тъкмо ще има повече за мен!" 

  Много ги обичам, а и не са сложни за приготвяне. Но тук със срам ще отбележа, че аз, въпреки, че ми се  отдава готвенето и с удоволствие се въртя из кухнята, пълнени ЧУШКИ с боб не съм правил. Ще попитам майка ми или сестра ми за подробно описание на технологията. Zaharisa е дала рецептата виждам, а аз ще добавя, че накрая се топват в брашно (горният край на ЧУШКАТА само) и се запичат в намазнена тава. Малко е мазничко и тежичко  ястието, но аз лично нямам предубеждения относно това. Друго, което искам да вметна е, че ако не сте на село и нямате възможност да си сушите чушки, а се налага да ги купувате излиза скъпичко. Мисля, че достигаха цена от 50 - 70 ст. за брой. Аз лично мога да хапна поне 5 до 10 броя в зависимост от големината, а другите и те искат да ядат, така че смятайте.

По нашия северозападен край си ги наричаме чушки. Пипер казваме на самото растение. Садиш пипер, копаеш пипер, поливаш пипер, ама береш ЧУШКИ! А лютите са ЧУШЛЕТА!

 Някой спомена по-горе и за една лютика. По принцип може и с домати, но ние я правим просто с опечени и обелени чушки, сирене (повечко така), малко олио, скълцваш с ТЛЪЧНИКА (аз му казвах КЛЪЧНИК като малък - ми щом се кълца с него...) и ядеш та се късаш. Оригнално Врачанско име на лютиката - СИРЕНЯВА лютика.

  Ако се сетя още нещо ще допълвам. Сега отивам да готвя!


 
 
№24 от: Rosalini (11 август 2009 20:32)
За любопитните добавям рецепта за лютика от Плевенско:
1) Запържен на ситно лук (може и без него), към него нарязни на не много дребно чушки (също да се запържат) и накрая нарязани на ситно домати се задушават до омекване...Безкрайно лесно и невероятно вкусно:)))
2) Това май е по-скоро кьопоолу: печени белени чушки, обелени домати, печен белен патладжан (син домат си му казваше баба) нарязани на ситно + чесън, олио, оцет, магданоз...Най-вкусната част е сосчето:))))А и да, кълцани - с "кълцалник" ;)))


 
 
№25 от: Pavlina Iossifova (11 август 2009 21:12)
Дилмано, дилберо,
кажи ми как се сади пиперо...

Тя стана една чушчена епопея, направо ми се зави свят като погледнах преди малко какво е пекъл чушкопека следобед! tongue2

Какво не ви харесва пък на вас на "пипера" и "пиперките". Да не би да е от това, което Иси отбеляза. "Пипер" е свързан много повече с отглеждането и производството, а в манджите, т.е. консумацията на нас погражданените поколения  пиперът стана "чушки". Тук май трябва да се намеси нашият енциклопедист и по езиковите въпроси Фюриос Кид. А рецептите са върха!!! Така събрани. Направо си иска един пиперено-чушчен раздел в рецептурника на Практичната домакиня!

В моето върбовско детство саденето, поливането, опазването на пиперения бостан, брането и консервирането ("Де отиаш, ма како Пено?" / "Чи да нагледам пипера") беше изключително важна част от живота. Особено ме забавляваше като по-голяма състезателния елемент - "Толкоз го поливах и разреждах пустия му пипер, пък на Мика пак по-голям и повичи стана...ама кат разпраях аз чи нашто място на бостана й песъчливо, никуй ма ни чува..."



--------------------
 
 
№26 от: papi (12 август 2009 10:23)
isi,
Rosalini,
Абсолютно прави сте, Лютика казват на миш-маша в северна България. А пипера винаги съм го смятал за подправка, бил той червен или черен.

 
 
№27 от: zaharisa (12 август 2009 11:29)
С риск да злоупотребя с темата ще си разкажа още един детски спомен - в сенчестата кухня на вилата прабаба ми слага на масата купичка с вода и започваме да белим печените чушки. Отупваме ги в брашно и подреждаме в тавата гъсто-гъсто. Сега идва любимата ми част ! В голяма купа наливаме вода (2 бурканчета от мляко е мярката) и аз започвам да разбърквам с две лъжици сол във водата. Баба бели чесънчета и реже копър. Аз настоявам да разбъркам и тях. Заливаме в тавата и печем докато водата се изпари. Това е яденето за вечерта; яде се студено. Всички признават, че ако аз не съм помагала нямало да е толкова вкусно. Само някой сега да не си помисли, че съм яла. За мен - кисело мляко със захар   

 
 
№28 от: Зико (12 август 2009 23:55)
freja, ти си направо фея! printzesa2

Печена върху тенекия капия, печен патладжан, ръчна мелачка (ей, помните ли? Нашата още трябва да си стои някъде по таваните), голяма тава с лютеница (нямаше нищо по-вкусно от прясно приготвена лютеница върху дебела филия селски хляб . Само да не е загоряла обаче - тогава беше голямото тюхкане), печени картофи на жар, печена царевица на жар, печена риба на скара (естествено лично уловена, а не от магазина), други печени на жар вкусотийки... yeye И аромати...

 
 
№29 от: Данюшка (16 август 2009 10:07)
От миналото лято ми се върти идеята за покупката на чушкопек, а вие след тези вкусни разкази и рецепти съвсем ми я затвърдихте. Онзи ден го гледах - 30-35лв струва

 
 
№30 от: rossi9 (18 август 2009 00:49)

Леле, това ми е любимото време от годината . Аз съм селска, и по това време се правеше зимнима - домати в буркани, домарен сок, салца?, лютеница , чушки. Огън на двора, казани и тенекии, до среднощ, ръката ме болеше от затваряне, но за награда - печена в жарта царевица и печени чушки с яйца и сирене, и много бял хлябsmile24


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!