В тази петъчна вечер Ви поздравявам за "Добър вечер" с песен за... петък вечер. Понякога малко тавтология не е излишна. Особено, ако не е свързана с рекламно внушение, а с нещо толкова хубаво, като споменатото време от седмицата. В нашето детство в събота предстоеше още един учебен ден, но това не отнемаше от очарованието на момента. Тогава пускаха руска телевизия, а информационната емисия "Время" се излъчваше на живо. Споменавам това като факт и част от историята, без да правя внушения. Имаше и много хубави филми. Е, предпочитахме "Междузвездни войни", "Индиана Джоунс" и "Полицаят от Бевърли Хилс" или нещо на видеото у съседите, но това е друга тема. А ето го и поздравът на една от емблематичните за времето групи "Арабеск". Сигурен съм, че знаете/познахте кой пее в средата ;о)

Тази рубрика/игра действа пристрастяващо, така че се надявам да не досадим или отегчим посетителите. Въпросната песен не е от моето, но все пак е от нечие детство. А групата е създадена в началото на 80-те и е една от недооценените представители на жанра. По наше време се носеха какви ли не легенди за произхода на името, което и до днес не е ясно от къде идва. Кой знае, може и замисълът да е бил такъв. Просто се отпуснете и се насладете на звука…

Ще се възползвам от поканата/предложението за включване в рубриката/играта "Добро утро с…".

Много са мелодиите, които изплуват в съзнанието и спомените за тях в първом се отдръпват, а след това като цунами заливат сетивата… Поздравявам Ви с песен, която за пръв път чух на плочата "ПОЗНАХТЕ ЛИ?" на БАЛКАНТОН (ВТА 10384).

Сигурен съм, че всеки от Вас си е я тананикал по един или друг начин.

Приятно слушане/гледане !:о)

Е, като сте рекли, да се сещате за Шаразан... Добро ви утро с тях - Ал (не Копоне) Бано и Ромина Пауър (Силата)  

- от Мамите и Татковците Предупреждаваме - там е хубаво само в песните...

Много приятен запис е запечатал живота в София през есента на 1988 г. През последната мирна, спокойна и благополучна есен за България. Преди да започне разграбването на всичко съградено. И преди младите хора да са напуснали прокудени родината си. Стана ми много едно такова носталгично. Точно такова спокойствие и канализираност на живота лъха от това видео. Съдейки по пожълтелите листа този запис е направен през октомври 1988 г. Златната за България Олимпиада в Сеул се провеждаше точно по същото време, през октомври и всеки ден имахме повод за национална гордост. Такива дънки, като на много от хората във видеото, имах и аз тогава. А музиката направо оформя очарованието на видеозаписа.

Радвам се, че сайтът отново е онлайн и благодаря на тези, които го върнаха към живот. Попадна ми едно видео от живота на деца в едно село, заснето през лятото на 1988 г. Като машина на времето връщане в онова спокойно време на детството на селската улица, при баба и дядо. Без сателитна ТВ, компютри и смартфони. Идилия.

Кратък коментар: и моят дядо имаше такава, но със сива дръжка. А също така и една по-малка с тирбушон.   

(Ако ви дразни коментатора, можете да пробвате със заглушаване на звука.)